Павел Сефафимов, Sparotok.blogspot.nl
От няколко години пиша в блоговете си за старите българи. Представяйки виждането на проф. Ганчо Ценов, аз обясних няколко пъти, че КАНАС е древният вариант на думата КНЯЗ. Някои от опонентите ми твърдяха, че титлата на дедите ни е била ХАН или КАН, а окончанието АС било поради гръцкото предаване на думата.
Вярно е, че титлата на дедите ни се среща в надписи на гръцки език под формите ΚΑΝΑΣ и ΚΑΝΕΣ. Това не може да се отрече, но не е и гаранция, че ΚΑΝΑΣ и ΚΑΝΕΣ са гърцизирани варианти на старобългарска титла. Слава Богу, ние разполагаме и с други извори относно това как са били наричани нашите стари държавници.
Дедите ни са били в съприкосновение не само с гърци и римляни. Дори народите на Ориента са писали за нашите предци. Няколко арабски автора от различни епохи – IX-XIV век споменават старите българи в своите работи. Ибн Хуразбих, Ибн Факих, Ибн Фадлан, Ибн Батута и др. дават понякога доста интересни подробности.
Живелият през IX век Ибн Хуразбих нарича предците ни сакалиба и споделя, че владетелите са наречени с титлата КАНАС (Р. Заимова, Арабски извори за Българите, c.26). Особеностите на арабската реч са различни от тази на гърците и окончанието АС в КАНАС би било напълно излишно. Ибн Хуразбих обаче не пише КАН, а КАНАС. Самата дума е изтълкувана от Заимова като княз… и съвсем правилно. Княз, а не хан или кан е била титлата на дедите ни.
Тази титла принадлежи на предците ни траките. Много преди келтски, германски, римски или гръцки благодорднци да бъдат наречени с някаква титла, траките са имали названия за държавниците си – АКЕНАС, АКЕНАНОГАВОС, ВАНАКТ. В случая интерес за нас представлява АКЕНАС. С. Люботски я намира в надпис W-07, но не дава етимология. По принцип това не е трудно, но навярно нидерландският учен се е страхувал да разчупи догмите и да признае, че вариант на българската дума княз е регистриран преди около 2700 години.
Коренът в АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ е кан, кен, а значението е начало, този, който стои начело, началник. Не случайно гърците превеждат КАНАС като ΑΡΧΟΝ – началник, господар. Обяснение получаваме от стблг *кань – начало, сродни са също стблг. наченти, заченти – начевам, започвам, слагам начало. В АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ срещаме една и съща дума, но от три различни епохи – VIII век преди Христа, VIII век след Христа и нашето съвремие. В далечното минало думите ни са звучали по-различно от днешните – нещо, което е напълно нормално. Лебед е звучала като елбедъ, роб като арбъ… а княз като акенас.
Благодарение на друг арабски автор – Ал Масуди узнаваме за титлата маджик или маджил (Р. Заимова, Арабски извори за Българите, c.49). Тя се среща в староруския като могут, като най-вероятно е взаимствана от нашата моготъ – властник, владетел, велможа. Както канас – княз, така и маджил е с древен произход. Коренът мaг със значение могъщ, силен се среща в тракийската ономастика – Магава, Магдис, Могита (D. Detschev, Die Thrakische… z.279, 305).
Дълго време ни лъгаха, че сме чужденци на Балканите, дълго време ни заблуждаваха, че сме вземали титли от други хора. Княз например се води официално като германска заемка, боил е набедена за тюркска, макар да отговаря прекрасно на тракийската титла бал(ен) – господар. За цар ни омайваха, че идвала от лат. caisar, макар в древен Акад да се използва титла сар – цар около 2250 години преди възникването на латинската дума. Сар(ен), сер(ен) пък е титла за владетел на пеласгите, които покоряват Левант преди около 2200 години (Woudhuizen, The Ethnicity of the Sea Peoples).
Днес истината започна да изплува на повърхността. Генетични изследвания доказаха, че значителна част от народа ни носи кръвта на хора, живели на Балканите още през Каменната епоха. На широката публика стават известни все повече свидетелства на летописци, за които българите не са пришълци, а само потомци на траките. Древната микенска писменост също започна да разбулва своите тайни, показвайки, че имена като Дуло, Ерми, Вокил и др. са били ползвани на Балканите още през Бронзовата епоха. Стана известно и това, че най-типичният български знак IYI присъства на Балканите поне 6500 години…
За всеки разумен и непредубеден човек е ясно, че сме живели в лъжи, че цял свят е бил лъган относно това кои сме ние. Ако истината не бе укривана, щеше да се знае, че ние сме спасителите на Европа през 715 година, когато арабите нахлуват през Босфора. Щеше да се знае, че дедите ни са първите християни, които са издигнали свои уникални храмове. Щеше да се знае, че без дедите ни латините, германите, келтите и много други народи биха тънали хилядолетия в тъмнина, а някои със сигурност биха изчезнали.
Не ни е нужна чужда слава, стига ни само нашата да стане известна. Не е срамно да си потърсим своето, престъпно е да не го направим.
.
