.
Искам да е тихо. Като в църква.
Само тишината да се чува.
Този свят съвсем се е побъркал
от говорене. И боледува.
Думите валят като градушка,
след която смисълът изстива:
леден дъжд, порой…
А всъщност – суша.
Красотата бавно си отива.
Искам да е цветно до припадък.
Само цветовете да говорят.
Да прииждат – слънчеви и млади,
за да стоплят мислите на хората.
Някой ден ще стане много пъстро –
като смях на литнало хвърчило.
И когато любовта възкръсне,
ще си върнем мярката за милост…
Петранка Божкова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Петранка Божкова е родена е в с. Лясково, Добричка област. Завършила е Българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работи като кореспондент на Радио Варна в Добрич. Член е на редакционната колегия на сп. “Антимовски хан”. Има издадени пет поетични книги – „Но чудо няма“ /1992/, „Пепел от илюзии“ /1997/, „Брод към небето“ /2002/, “Думи по пътя” /2007/ и „Време за песен” /2012/. Автор е на сценариите на два документални филма, продукция на БНТ: “Почакай, слънце!” /2003/, посветен на Дора Габе, и “Чешма да съградиш!” /2009/ – за белокаменните чешми в Добруджа. Петранка Божкова е носител на първа награда от Националния поетичен конкурс “Христо Фотев” – Бургас /2006/, първа награда в Националния конкурс за поезия „Стефан Калев” – Дулово /2008/ и на други литературни награди. Нейни стихове са публикувани вън в. “Словото днес”, сп. “Антимовски хан”, сп. “Пламък”, сп. “Везни”, сп. “Знаци” и др. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти и на Сдружението на писателите в Добрич.
