Човекът, написал текста, публикуван по-долу, „ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА“, и снимал отсечените дървета в Троянския Балкан, МИРОСЛАВ НАНКОВ, е загинал на 14 юни в района на Зелениковския манастир, за който става дума също в неговия текст, по официалната засега версия при нещастен случай. Текстът, снимките и видеото за отсечените дървета са публикувани първо на стената на Мирослав във Фейсбук, а после, на 3 май т.г., в Сlubz.bg.
Според информация, публикува във в. „Труд“, Нанков е паднал с главата надолу от прозорец в т.нар. Къща за гости към Зелениковския манастир „Св. Йоан Предчета“, в резултат на което е получил тежка черепно-мозъчна травма. Сигналът за инцидента е бил получен в Планинската служба в Троян на 14 юни към 1.40 ч. сутринта. „Според професионарни катерачи, приживе Мирослав Нанков покорява ред от най-смъртоносните планински върхове в света: Аконкагуа /6960 м/ – Аржентина, Чимборасо /6310 м/ – Еквадор, Сахама /6548 м/ – Боливия, Ампато /6380 м/, Перу; както и континентални първенци Елбус /5630 м/ в Европа и Килиманджаро /5895 м/ в Африка.“ – пише още в. „Труд“. Доста трудно е да се повярва на версията за нещастен случай.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА
.
Мирослав Нанков
Съжалявам, че ще ви разваля празничното настроение – а и аз самият днес имам личен празник… Но вижте какво заснех тази сутрин, докато вървях нагоре към манастира Зелениковец, намиращ се в сърцето, в пазвите на родния ми Балкан… Винаги гората в Троянския Балкан – а и не само в тази част на Балкана, ами и в Берковския, Тетевенския и къде ли не още, се е сякла хищнически, без да се подбира. Но това, което видях днес, ме изпълни с много тъга и мъка, кръв капеше от сърцето ми.
Дори и при Бай Тошо не е било толкова лошо.
Хора, багерите и моторните резачки са достигнали на 150-200 метра от Манастира Зелениковец, пътеката, по която водя моите групи до това най-съкровено на сърцето ми място в родния Балкан, вече е заприличала на полигон за мотоциклетно състезание, гумите на тракторите са се впили в недрата на моя Балкан. Огромни букачки – както ги наричаме тук по троянски, са подредени като едни гигантски мъртъвци, в очакване да бъдат закарани към моргата. Извинете ме за черните краски, с които ви описвам това чудовищно човешко деяние. Но няма как да е другояче. Там е част от Националния парк „Централен Балкан“, вододайна зона за няколко града – Троян, Ловеч, Плевен.
Вижте тази снимка, на която съм застанал до най-голямото отсечено дърво. Диаметърът му е наполовина на моята височина – 0,90 метра. За да достигне тази големина и височина, букът е расъл в балкана поне колкото са моите години – 53, а може би и двойно повече. Сега вече се е превърнал просто в статистическа единица, поредният кубически метър дървесина, която ще отиде незнайно къде. Във всеки случай, не в дърводелските цехове и фабрики в Орешака и Черни Осъм. Те работят с вносна дървесина – липа – от Украйна. От продажбата на тази дървесина ще спечелят неколцина люде, със заделяне на съответната комисионна някъде нагоре по веригата. А ние, хората, които обичаме планината, няма да може да се радваме повече на прекрасните гледки към Амбарица, Купена, връх Ботев.
Само след седмица аз ще заведа малка група, за да покажа на повече хора това безобразие. Програмата ще пусна по-късно. А всички вие – извинете ме, че ви развалих съботното настроение… Не мога да реагирам по друг начин… Извинете ме, че някои снимки са без цвят, още не мога да свикна на мобилната си фото-джаджа… Но и така се вижда…
Душата ми плаче…
А когато дойде поредният силен дъжд, когато природната стихия препълни река Жеравица – Черни Осъм – Осъм, ние пак ще търсим виновните. Хора, събудете се, докато не е станало късно. И за протокола – това го пиша аз – Миро Нанков, пътешественик, не съм член на никаква Зелена партия или екологична организация – такива в България с лопата да ринеш, но повечето от техните представители и членове можем да видим на някои горещи кръстовища и площади в София, а не в Балкана.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
ПОСЛЕСЛОВ за автора на този материал, който е загинал вчера, падайки от прозорец на тази къща с главата надолу.
.
Eто какво е написал на 14 юни на стената си във Фейсбук Петко Симеонов:
Отиде си една забележителна личност – Миро Нанков!
Умен, образован, енергичен, неуморен, контактен, организиран, многоезичен…
Добър човек! Добър българин.
Той имаше приятели и делови партньори по цял Свят. Познаваше се с вождове на африкански племена, с водачи на танцови групи в Рио, с будистки монаси в Хималаите.
Водил е групи в Африка, любимата му Латинска Америка (Наска, джунглите на Амазонка, Патагония, Магелановия проток…, ледници, планини, върхове, пустини, реки, водопади…), Европа – от Исландия до Кавказ, специално място за Балканите, Анадола, още по-любимия му Тибет, Китай, Индия, Югоизточна Азия, Индонезия и островите в Тихия Океан до Чили…
Знаеше забележителните места, знаеше къде да нахрани своите пътешественици и къде да спят. Той беше един от тези, които отваряха Света за българите.
Водеше групи и тук, у нас. В най-любимата му, прелестната България. Разказваше за история, природа, манастири, хижи, върхове, хора…
Плачеше за българската гора, страдаше за посегателствата към природата ни.
Човек с изключителен размах и мащаб.
Надявам се, че неговите снимки и колоритни разкази за пътешествията, които споделяше в имейли, както и в своя фирмен сайт, ще оставят траен спомен за работата му.
Последната му снимка, която видях в интернет, беше „Очите на Бога“.
Поклон, Миро!
–––––––––––––––––––––––––––––
Историята на пътешественика Мирослав Нанков
Секундата на Миро –
http://clubz.bg/22130-sekundata_na_miro