Мартин Карбовски, Lentata.com
Предатели.
Имаше едно време такава дума. Сега никой не смее да я употреби, новият фашизъм, наречен политическа коректност, ще ни разобличи.
Предателите не си личат отдалече. Разбират се чак, когато трябва да бъдат наградени. Чак когато консумират наградата си.
Консултант на ДПС?! Кой става консултант на ДПС?!
Какво трябва да си учил и работил, за да станеш консултант на ДПС?! Петстотин години не се ли научихте кой става консултант на ДПС? Партиите у нас са като картели. От държавна работа преминаваш на партийна работа. И обратното. Ами, то така беше и преди.
Грантове от Американски фондации? Какво трябва да правиш, за да ги получиш? Как стават нещата?
Покана да станеш депутат? Познайте как става. Първо трябва да си държавен служител. После да направиш услуга на партия.
По наградата днес ще познаете предателите.
Станаха много, вадят очите ни, ясни са и се гордеят със себе си. Помагачите на демокрацията се оказаха помагачи на чужди служби и интереси.
Не. Не преувеличавам.
Поетът Сугарев получава грантове от Америка. Какво може да му дадете вие? Какво може да работи Сугарев? Той може да работи едни неща за едни хора. Да прикрива амбразури с гърдите си. Да гладува по нищожни поводи, за да можем да гледаме как той ще умре от глад, а зад паравана на глада му кой знае какво се случва. Аз не знам. Харесваха ми тия хора. Демократи.
Това ли са ви ордените, стига ви тая награда, нали?!
Близнашки какво работи? Световно известен учен и политик?
Направете си сметка колко услуги на кого е направил, за да се зачисли към обоза на ДПС. Близнашки имаше чичо. Какво ли ще каже днес чичо ти, другарю Близнашки? Говорил съм с него, Бог да го прости, знам мнението на другаря Йотов за ДПС.
Старият партизанин щеше да ти каже сигурно – така ли си изкарваш хляба, така ли си гледаш децата? Или щеше да помълчи. Беше го срам от своите.
Каквито и да бяха комунистите, те знаеха какво е предателство – както и какво е Отечество.
Най-тихият предател и еничарин, който бе награден за кражбата на една банка, сега е депутат. Не ми се пише за него, става ми лошо. Белият Петърчо, тихият зубър клечи по кулоарите на Парламента и дали работи нещо, а, за България?
Това са хора, наградени за лоялността си към Разрухата. Непоносимата за много хора.
Тези хора не постъпиха като държавници, а като наемници. Каквито и тоги да носят, каквито и костюми да облекат, каквито и вратовръзки да си сложат – така ще ги запомни историята.
Вестниците ще ги славословят, дитирамби ще им пеят техни служители, новият Голям брат ще ги гали по главата, докато те му целуват задницата.
Как да го кажа по-любезно? Виждам как ни предадоха. Знам почти как ни предадоха.
Вече мога да докажа по наградите на предателите тяхната низост. Защо бе, хора?
Предател на Родината? Дали някой може да ни съди, че го пишем така, с имена?!
Не, вече не. Родина няма. Предателите са на власт.
Къде се събират новите хъшове, кажете.
Кажете, защото е робство. Ама не думата, ама не в учебниците, не във философския му смисъл днес е робство – в червата им е робството.
И им личи.
.
