Публикацията съдържа текста на Становище на Асоциацията на българските училища в чужбина, представено на заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, от доц. Боян Кулов, председател на АБУЧ. Темата на заседанието, проведено на 24.06.2015 г., е „Българските училища в чужбина – стратегии, тенденции, проблеми“, а доц. Кулов е поканен да присъства на заседанието и да изрази отношение.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-жи и г-да народни представители,
Последният вариант на проектозакона за предучилищното и училищното образованието включва понятието „български училища в чужбина“. Но в чл. 42 е записано изрично, че те са „държавни“, т.е., визират се единствените 2 училища в Прага (159 ученици) и Братислава (91). Нима някой смята да провежда държавна образователна политика по отношение на българите извън България, на базата на две училища, които заедно обучават по-малко ученици от едно българско „неделно“ училище (БНУ)!?
Останалите 204, до този момент, училища в чужбина, в които се преподава български език и култура – училища, които МОН финансира – не фигурират в проектозакона като образователни институции! За тях се говори в цели 2 члена (163-ти, в който се признават дипломите и 295-ти (чрез които в този момент се осигурява финансирането им по Програма „РЕК“ и 334 ПМС), но под наименованието: „организации на българи, живеещи извън Република България, финансирани при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование, които осъществяват обучение по учебните предмети „Български език и литература”, „История и цивилизации” и „География и икономика” в частта им, отнасяща се до историята и географията на България“.
Какъв е проблемът?
В правен смисъл, училищата обучават по всички предмети, а повечето от българските училища в чужбина преподават само по горните предмети.
Според АБУЧ, проблемът е в това, че България финансира, но нейното законодателство не признава 204 „организации“, които осъществяват обучение и непрекъснато се увеличават на брой, като образователни институции (чл.2). То не ги признава като „училища по български език и култура в чужбина“, като „факултативни училища, в които се преподава български език“, като БНУ, под което име ги финансира, те не са образователни звена или центрове, не са курсове, не са дори „центрове за подкрепа на личностното развитие“ (въпреки че според същия проектозакон, тези центрове включват „допълнителни модули за деца, които не владеят български език“ – Чл. 176. (1) 3).
Да, има се предвид – в България – но децата на българските граждани извън България имат конституционно право и задължение да изучават български език, а децата от българските общности в чужбина имат право поне на личностно развитие!
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-жи и г-да народни представители,
Известно ни е, че по въпроса се полагат немалко усилия в Комисията по образованието. И министър Танев отхвърля идеята, че сме били „някакви си неделни училища“ и „небългарски училища, в които се преподава български“. Прието е на второ четене предложението „обучението“, осъществявано от гореспоменатите организации, да стане част от образователната система на България. Но това не е достатъчно. Както знаете, всяка политика се нуждае от инструментариум. От 2010 г. на всички форуми, конференции, работни срещи, (Мадрид, Чикаго, София, Виена, Брюксел) АБУЧ е отбелязвала за необходимостта от създаване на дирекция в МОН, отговаряща за БНУ. Тази информация е изпращана на всеки министър на образованието през годините. Съгласни сме с министър Танев за острата необходимост от структурни промени в МОН, които да доведат до създаване на административно звено, което да се занимава с тези непрекъснато увеличаващи се по брой училища. Но именно училищата са институциите – готови, вече създадени и функциониращи институции – които реализират образователната политика сред българите в чужбина.
АБУЧ настоява за Вашата подкрепа за:
1. ПРИЗНАВАНЕ, под каквото и да било название, на горепосочените „организации на българи живеещи извън България…“, които провеждат обучение, като ИНСТИТУЦИИ В ЗАКОНА за образованието!
Става въпрос за националната сигурност на България!
Става дума за политиката към българите в чужбина – най-големият външен инвеститор в българската икономика! Към най-голямото и най-ефективното, защото е безплатно, българско лоби по света!
Налице е тенденция на непрекъснато и рязко нарастване на нашите деца в чужбина!
Нямам предвид дори продължаващата емиграция. Имам предвид данните на НСИ, които сочат, че през последните 10 години в чужбина се раждат средно по 9 хил. деца годишно (става въпрос само за регистрираните!).
„След извършена наша проверка се установи, че само през последната една година (от м. май 2014 г. до м. май 2015 г.) са дадени ЕГН на над 19 000 български деца, родени в чужбина, на които са съставени актове за раждане в Република България и същите са вписани в регистъра на населението – Национална база данни „Население“.
(http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4803602, 4.06.2015)
През последната година близо 30% от българските деца са родени в чужбина!!!
Но дори ако вземем по-ниското число – 9 хил. деца, а не 19000 годишно, според проверката на МРРБ – 13 випуска по 9000 = над 200 000 бг. деца в чужбина, без тези по произход и тези, които не си вадят актове.
В момента само 15 000 са обхванати, с включени тези по произход!!!
Само в Испания: общ брой бг. граждани – 170 000, от тях деца на ученическа възраст – 24 000, от тях обхванати в нашите училища (42 на брой), по-малко от 2 000 деца. (По данни от НСИ на Испания, а за училищата и броя на обхванатите деца от списъците на МОН.)
2. Реално политическо представителство на българите извън България:
– Да се създаде час по-скоро Национален съвет на българите извън България!
3. Институт по български език и култура в чужбина (Вазов институт, например), който може да се формира по-скоро като обществен орган – много по-гъвкав инструмент и подходящ за работа в по-голям брой държави по света с различни видове управление (в който средстата се осигуряват не директно от държавата, а от програми, спонсори и други). Институтът ще определя и упражнява контрол върху учебните стандарти, адаптирани програми за усвояване на българския език в чужда езикова среда, оценяването и издаването на дипломи.
4. Да се разреши дистанционното обучение по български език, география и история на България за училищата в чужбина поне след 4 клас с оглед обхващане на повече деца.
5. Да се одобри финансирането и на 4-годишните деца в чужбина. Колкото по-рано се поемат, толкова по-добре те ще овладеят българския език. Ще се обхванат и повече деца: Най-голям е интересът към училищата ни в ранната детска възраст и началните класове.
6. Да се назначат аташета по образованието в следните посолства: Испания (42 училища), Великобритания, САЩ, Гърция, Кипър, Украйна, Молдова. Досега училищата си вършат всичко сами по държави: Хамбург – оценка по БЕЛ в немските свидетелства, Мадрид – договор за ползване на държавните училища в Испания за база на нашите, Чикаго – признаване на бг. език в американските дипломи.
В ЕС работим с българските евродепутати за признаване на българския език като матуритетен. Виж приложеното писмо от Украйна.
7. Министерството на културата да изготви национална програма за разпространение на българската култура в чужбина.
8. Педагогическия трудов стаж на учителите от училищата зад граница да се признава в България.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Доц. Кулов прочете това Становище пред депутатите от комисията на нейното заседание на 24 юни и го внесе и официално в писмен вид. Той предаде и покана към членовете на комисията да присъстват на Годишната конференция на АБУЧ, която ще се проведе от 29 юли до 2 август в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“.
.
