Политически ПР или как се прави Start up по български

Политически ПР и как се прави Start up по български – театрална постановка на община Габрово с участието на политически лица от партия ГЕРБ

или

Защо няма да се върнат емигрантите в България и как невежеството и корупцията, облечени във власт, ще доведат до пълен фалит на държавата

.

„Докога в наша страна бащина, ще вирее таз простащина?“

Радой Ралин

Предисторията:

Град Габрово обявява конкурс за бизнес инициатива нa млад предприемач с награден фонд от 20 000 швейцарски франка. Парите са събрани от граждани на град Тун, който е побратимен с град Габрово. Инициативата е за:

1. Насърчаване на млади предприемачи да реализират свои бизнес идеи в община Габрово.
2. Задълбочаване на партньорските връзки между Тун и Габрово в сферата на икономиката.

Изисквания за бизнес инициативата:

A.  Да е икономически обоснована.
B.  Да създава заетост в град Габрово на млади хора.
C.  Да е устойчива в дългосрочен план.
D.  Да e свързана със стартиране на ново производство или услуга, без значение дали кандидатът към момента на подаване на проекта е регистриран търговец или не.
E.  Да предвижда да се реализира на територията на община Габрово.

Начало на първо действие:

През април 2015 г. проектът беше представен пред габровската общественост. Направи се предварителна оценка и подбор на идеите, и се проследи дали те изпълняват условията, заложени в конкурса. В комисията, която щеше да оценява проектите, участваше представител на Българо-швейцарската камара и представителка от град Тун, чиято задача беше да следят за обективното провеждане на  конкурса. През годините град Тун изпращаше в Габрово всички стари машини, които бяха над 90% амортизирани и тяхното рециклиране в Швейцария щеше да излезе по-скъпо, отколкото транспортирането им до Габрово.

Не бяха поставени ограничения по отношение на сферата на дейност, в която щеше да се реализира предлаганата идея, стига тя да отговаря на целите на конкурса. Важно беше тя да може да бъде успешно и бързо развита. Даваше се възможност и действащи предприятия да кандидатстват, като в този случай водещия критерий щеше да бъде елементът на новост на идеята. Проекти с нестопанска цел нямаше да бъдат разглеждани.

Тук е мястото да се представя като един от участниците в проекта. Казвам се Владислав Райков и съм доктор по медицина със защитена докторска теза от Университета в Цюрих. Веднага след дипломирането си започнах работа в Германия и в момента съм хирург-ортопед в Temistokles Gluck в Ратинген, Северен Рейн-Вестфалия.  Имам интерес към една специфична област от медицината, а именно – пациент-специфични импланти – и от години работя и създавам софтуер и алгоритми, с който те могат да се програмират и изработват. Повече за мен можете да видите на сайта ми http://www.orthopaedics.bg/. Моят партньор в този проект вече емигрира в Канада и създаде компания за такива импланти. В момента обсъждаме възможността как канадската компания да си сътрудничи с български компании.

Воден от патриотични чувства към моят роден град и с желание да бъда полезен на хората в него, а и на България, реших да взема участие в конкурса. Разбира се за мен беше важно да съм сигурен, че проектите в конкурса ще бъдат разгледани обективно. През 2014 г. позвъних лично в общината в град Тун и се информирах дали оценяващата комисия ще бъде безпристрастна. Попаднах на швейцарка, която имаше корени от Добрич и която в последствие беше в комисията. Тя лично ме увери, че не бива да се съмнявам в обективността на решението, което ще бъде взето. Поканих месни фирми, с които заедно да реализираме един амбициозен и иновативен проект, а именно: масово индивидуализиране на стандартни импланти с цел да се предотвратят усложнения за пациента. Това беше част от темата на моята докторска работа в Швейцария.

Завръзката:

След като комисията проучи и анализира всички изпратени проекти, до финала достигнаха три участника.

1. Амбициозна дама – Татяна Димитрова, чийто проект беше да се закупят куки, с които бабите в града да плетат чорапи. Тези ръчно плетени чорапи трябваше да се продават и по този начин да се генерира печалба за бабите. Парите от конкурса дамата предвиждаше да инвестира в закупуване на куки.

2. Млад предприемач – Станислав Иванов, чийто проект „Дървеница“ беше да се правят градинки, оборудвани с дървени играчки в обществени паркове, от чамово дърво, което знаем гние лесно. Габрово е град с отрицателен прираст и деца почти няма (Б.р.: по данни на НСИ, коефициентът на раждаемост в Габровска област за 2014 г. е най-ниският в страната – вж. тук.). По улиците можете да видите много хора в трета възраст, които не дай си Боже да паднат в някоя дупка, ще си потрошат шийката на бедрената кост. След това парите, които „състрадателните“ ортопеди ще им поискат, ще бъдат такива, че ще трябва да си продадат имотите, за да могат да си закупят нужните винтове, пирони или стави. Нека обърна внимание на факта, че тези импланти са швейцарски и парите ще заминат за Швейцария, тоест няма да останат в България.

3.  Моят проект за масово индивидуализиране на стандартни стави. Знание, акумулирано в продължение на 8 години от университета в Цюрих и практикувано в различни западни болници. Разбира се проектът изисква наличие на машини за милиони евро, за да може да се създадат тези стави. За щастие в Габрово има компании, които разполагат с такова оборудване, и те с удоволствие приеха да бъдат партньори в този проект. Целият проект предвиждаше да се обучат хора, които да могат да работят със софтуера за изработване на ставите, диагностика на пациенти със ставни проблеми, лечение на тежки заболявания на опорно-двигателния апарат. Практически проектът щеше да отвори нови работни места и да създаде обучени кадри, които да носят реални ползи на България.

Финалът:

И така, драги читателю, кой според теб беше посочен за победител на този конкурс?  Швейцарският посланик Денис Кнобел и кметът на град Тун бяха дали възможност на заместник-кмета на град Габрово Климент Кунев и ръководената от него комисия, с помощта на ментори-индустриалци да посочи участника, чийто проект действително заслужава да получи парите,  защото ще допринесе най-много за благото на града и неговите граждани.

Заместник-кметът Кунев е бивш военен и възпитаник на Tехническия университет в Габрово. Менторът на втория участник Станислав Иванов (според думи на Стефан Деевски, член на Сдружението на индустриалците и работодателите в Габрово) е бил самият областен управител на Габровска област Николай Сираков. Дали някой ще се изненада, че комисията под ръководството на г-н Кунев избра за победител проекта за дървени детски площадки и играчки? Не е ясно как този проект ще задълбочи икономическите връзки между град Габрово и Тун. Икономическата му обоснованост и на местно ниво не е много ясна, нито устойчивостта в дългосрочен. Проектът ще създаде заетост (гаражна, самият собственик на проекта, сам в двора си ще прави всичко)

На въпроса ми, кое точно е натежало в избора на този проект, ми беше отговорено, че: „Идват избори и е добре да се направи ПР с изграждане на нови детски площадки. Да, твоят проект е най-подходящ за града, но…“. А, това, че габровската болница прилича на коптор, в който дори не бихте завели и кучето си, е отделен въпрос. Това, че хората са принудени да си продават къщите, за да платят цената на тазо-бедрената става, е също несъществен въпрос.

Дами и господа, разбираемо е нискочели политици да се стреснат от един високотехнологичен проект и след като не могат да го оценят, за тях ще е по-лесно да го отхвърлят. В момента най-голям инвеститор за България сме ние, емигрантите – прокудени да се реализираме в чужди държави, защото в собствената ни шуробаджанащина, корупцията и простотията не ни позволяват да се развиваме и доказваме.

Задават се избори. Нека си припомним какво написа Иво Беров през 2011 г. в статията си „Властта на простаците“:

„А да, има и нещо, което те нямат. Чест, достойнство, образование, възпитание, изисканост, ум, вкус, дарба, извисеност, духовност благородство.

Това си нямат, защото „това” не се купуват с пари. А и защото не са съвсем наясно какво, аджеба,  означават тези неща. И понеже не могат да си го купят „това” и понеже не знаят какво означава „това”, решават да го принизят. Да ги смачкат тези непознати понятия и стойности, да ги изкривят, да ги обезсмислят, да ги обезобразят, да ги обърнат с краката нагоре и ако може да ги онодят.

Диваците рушат и унищожават онези непонятни за тях достижения на цивилизацията, които ги потискат, защото не могат да ги да разберат, осмислят и пресъздадат. Неграмотният простак става доктор на науките. Невежият тройкаджия става министър на културата. Посредствената курва с прозвище „мадам” става журналистка и получава почетна награда. Престъпникът става уважаван кмет. Далавераджии, ченгета и доносници биват удостоявани с най-високи държавни отличия.

Биячът – наркодилър и търговец на амфетамини  става премиер.

Обръщенията „цървул, галош, Ичката ви майчина” стават образец на изящна словесност.
Така е при властта на простаците.“

Не гласувайте за простаци! Не унищожавайте България! Вашите деца утре ще трябва да си търсят нова родина. Нали не искате това?

.

Д-р Владислав Райков

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел.ред.: Представител на нашето издание се свърза по телефона с Община Габрово и се опита да вземе гледната точка и на общината във връзка с проведения конкурс за млад предприемач. За съжаление г-жа Галина Витанова, която ръководи отдел „Протокол и връзки с обществеността“ в общината, се оказа, че не е на работа до 6-ти юли. От този отдел казаха пред нашия представител, че резултатите от конкурса са въз основа на точки, дадени за проектите, участвали в конкурса, които членовете на журито са давали за всеки един проект. Дали тази информация може да бъде предоставена на нашето издание не стана ясно, понеже г-жа Витанова, която може да отговори на този въпрос, е с изключен личен телефон, както каза пред нашия представител служителка от отдел „Протокол и връзки с обществеността“. По-късно разбрахме, че в този конкурс е имало конфликт на интереси. Победителят е съпруг на служителка в Община Габрово.

.