Публикуваният по-долу текст е втори от поредицата с авторски текстове на Николай Гусев, която започнахме наскоро. Първият текст от тази поредица може да се прочете тук.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
„Тебе политика ти не требе“
.
Така ме наставляваше в младите ми години дядо ми Никола, чието име бях увековечил. Дéде – както галено му виках – беше учил едва до второ отделение, и то само наполовина, някъде в края на деветнадесети век, можеше да чете и не полагаше палец, а се подписваше. Не беше само природна мъдростта на тази корава шопска издънка, която слагаше „в малкия си джоб“ префърцунената начетеност на претендиращите да са интелигентни „гражданьори“ – вчерашни селяни. Мъдростта му беше изстрадана.
Свидетел на какви ли не метаморфози и обрати през над полувековния си живот, той мъдро бе заключил, че „тая работа – политиката – не е за свес’ни ора“. Главата му беше побеляла от грандоманските напъни на Фердинанд, вкусила беше от меда и жилото на Стамболийски, и неговата „оранжева гвардия“. Неведнъж и дваж му бяха секвестирали сеното, сламата, каруцата барабар с конете, както „ония“ преди, така и „тия“ след Девети.
Даваше ми за пример случая с „оранжевия“ кмет на селото, връстникът му Стоян. Когато станал превратът на 9 юни 1923 г., кметът трябвало да се скрие „в миша дупка“ за цели три месеци, та да си спаси кожата от търсещите го „под дъʹрво и камѝк“ политически противници – новите властници.
Сочеше ми и съдбата на племенника си Григор. Само няколко години след „всенародното въстание на 9 септември 1944 г.“ този „куманис’ и в червата “ – както всички го знаеха – беше безцеремонно изхвърлен не само от кметския му пост, но и от партията (БРП/к). Изритаха го не други, а точно ония, срещу които се беше борил цял живот – т.нар. „бояджии“ – вечните безсъвестни кариеристи, готови да минат през трупове и да служат на всяка власт, която би им предоставила шанса безнаказано да грабят сънародниците си.
Нямам куража да кажа, че безпрекословно съм опазил заветите на дядо си. Защото, като всеки глупак, и аз трябваше да се уча от собствените си грешки.
Колегата от Геолого-географския факултет на Университета проф.Георги Шишков ме беше включил в листата на Алтернативната социалистическа партия за изборите. Не бях член на тази, пък и на която и да било друга партия. Всъщност, бяхме „един файтон хора“ – университетски преподаватели. Шансовете за успех бяха минимални – срещу „даскалите“ се надигаха тогавашните мастодонти – „вечната Амбър“ – новопокръстената БСП и пращящото по шевовете от мераклии за келепир чрез властта нейно отроче – сДС.
Първият тур на изборите се проведе на 10 юни 1990 г. Не беше излъчен победител в изборния ни район. Тогава бях абонат на сп. “Отечество“. Получих поредния му брой на 11 юни, понеделник. На втора и трета страница се мъдреше протестна декларация на редколегията срещу „хулиганите-студенти“, позволили си да осквернят паметника на Ленин на едноименния площад, като го обградили с празни картонени кашони. Сред подписалите протеста беше и името на моя конкурент от листата на сДС. Познайте от половин път кой спечели изборите на балотажа на 17 юни – за моя милост бяха гласували едва под двеста души…
Оттогава и не помислям да давам името си под наем на която и да е – лява, центристка, дясна – политическа сила. Когато три години по-късно ми предложиха да поема министерството на земеделието или министерството на околната среда – по избор – отказах на секундата. Четири месеци по-късно правителството на моя бивш студент Филип Димитров беше вече в историята. Не станах министър, но пък и не нося отговорност за зулумите, които се извършиха по онова време и им теглим последствията и до днес.
Наистина, не можем всички да сме мъдри като стария селянин, дядо ми. В края на краищата мъдреците във всяко общество се броят на пръсти, докато Народът се състои преимуществено от поумнели глупаци – такива като мен например (за населението пък да не говорим…).
Това, че „политика не ти требе“ обаче не означава, че трябва да стоиш отстрани и да чакаш някой друг да заяви на всеослушание, че „царят е гол“. Ако си траеш и позволяваш да те газят, значи си роб и част от тълпата, а не син на своя Народ.
.
Николай Гусев
.
