От древни времена хората си блъскат главите за „смисъла” на войната. Най-вече историците. Историята на човечеството е непрекъснат низ от войни. Завоевателни, освободителни, пунически, стогодишни, колониални, регионални, световни. От какво се е ръководил Наполеон при воденето на многобройните си военни кампании? Наред с грабежа на националните богатства на покорените страни, вървял и този на културни и исторически ценности, голяма част от които са изложени днес в Лувъра. При военната експедиция през 1799 г. в Египет наполеоновите войници попаднали и на папируси с древни трактати.
В своя роман „Парижка вендета“ Стив Бери (издателство „Обсидан“, 2010, стр. 159/160) преразказва художествено и в съвременна редакция един такъв хипотетичен в случая древен трактат за войната:
„Войната е прогресивна сила, която по естествен начин създава неща, които не биха възникнали по естествен път. Свободното мислене и прогрес на производителните сили и нововъведения са само част от многобройните положителни последици от нея. Тя действа като активна обществена сила, като средство за стабилизация и всеобща зависимост. Вероятността от война гради най-здравия фундамент на всяка власт, чиято тежест нараства пропорционално със заплахата от война. Субектите на агресия с готовност ще се оставят да бъдат покорени, ако агресорите им гарантират закрила и сигурност. Авторитетът на властта се стопява и изчезва в момента, в който изчезва заплахата от война, или обещанията за закрила и сигурност. Войната осигурява масовото покорство на хората, както никоя друга институция. Без война централната власт просто не може да съществува. Управленческите способности на всеки лидер зависят пряко от умението му да води война. Колективната агресия е позитивна сила, която потушава недоволството и същевременно осигурява обществена лоялност. Войната е най-добрият способ за канализация на колективната агресия. Трайният мир е ненужен на централната власт, но и постоянната и безкрайна война също. Най-подходяща е заплахата от война, защото тя предлага чувство за външна необходимост, без което не може да съществува никоя централна власт. Временната стабилност може да се роди единствено от подготовката на обществото за поредната война.
Външната заплаха е необходимо условие за съществуването на централната власт. Тя трябва да бъде достатъчно достоверна и достатъчно голяма, за да внушава силен страх в обществото. Без този страх властта ще рухне. Преходът на обществото от войната към мира не може да се осъществи, ако владетелят не запълни социалната и политическа празнота, създадена от липсата на война. Трябва да се намерят заместители на колективната агресия, които да бъдат реални и убедителни.“
До краха на своето Ватерло, Наполеон се е ръководил именно от подобни принципи. Съвременната международна обстановка красноречиво говори, че за изминалите векове не изглежда нещо съществено не се е променило.
Вече 70 години след края на Втората световна, продължават да се водят многобройни локални войни. Поради възпиращото въздействие на паритета в ядрените оръжия, все още не е започвала Трета световна война. Но на нейно място се настани перманентната заплаха от тероризъм. Независимо с каква идейна оцветеност, удобен повод за военна интервенция. А в момента тече най-модерната разновидност на войната – „хибридната”, с гарантирана продължителност и многоплановост. Сред плаващите й пясъци, под лозунга за защита на демокрацията, нагазва вече цяла Европа. И най-гласовити в този хор са тези, които може първи да изчезнат в тях. Начело с родните ни политици.
Светослав Атаджанов
