2015 г., втори юни. Денят е много удобен за игри. Ще ви напиша няколко не мои мисли. Познайте чии са и откога са. В самия край ще ви посоча правилните отговори, а за досетливците ще има по едно голямо БРАВО без потупване по рамото. И така, нека играта започне сега:
„Но нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществувание, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се Богу като най-последния грешник и чакаш второто дохождане на Месия… Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен и аз имам пълно човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!“
„На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят пиявиците на народа! Да живее нашата всеобща подлост! О, патриоти, патриоти! О, хамелеони, хамелеони!”
„Пак преобразования на думи, пак реформи на хартия, пак шарлатанства…”
„Нека ми докаже някой, че българският народ не е вол, който оре земята само и само затова, за да нахрани господаринът си, че не е човек в темницата, който е осъден до живот на робство, и че не е кон, който със завезани очи върти колелото на държавната мелница и който за награда на своя труд не яде друго нищо, освен плява, трици и камшик.”
„Общинските съвети се съставиха от най-развалените личности, от кръвопийците на народа.”
„Единственото спасение на нашия народ се състои в революцията!”
„Българският народ трябва самичък да потърси свободата си!”
„Единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът е революция, и то революция народна, незабавна, отчаяна.”
„Да драснем кибрита на въстанието!”
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.”
„Нож, нож! Ножът ще да спаси нашите глави от погибел!”
Това е. Няма какво да добавя. Мълча.
Думите са на Христо Ботев. Публикувани са преди 140 години, през 1875 г. в различни броеве на в. „Знаме“.
Ивайло Зартов,
2 юни 2015 г.
