Тук ще събера и ще представя няколко текстове от новините и коментарите на мои приятели от вчера, 15 юни 2015 г., които доказват за виждащите и непредубедените – България има своя територия, има население, има и държавни органи, но въпреки всичко държава няма, и което е още по-лошо – няма гражданско общество.
Ще започна с Устройство на територията на Веселина Седларска, която заявява: „Референдум трябва да има и то с един-единствен въпрос – „Подкрепяте ли създаването на държава на територията на България?“ Четете ТУК целия текст, привеждам само няколко реда:
„Предложеният от президента Плевнелиев референдум, който се очаква да премахне несъвършенства в политическата система , не може да изпълни целта, поради същите тези несъвършенства. Ситуация, която няма как да бъде решена, защото дори и да бъде решена, те връща на изходната точка – прочутия Catch 22…
… Ако пряката демокрация не може да реши дори формата на представителната демокрация, какво друго би могла тя да реши?…
… Това, което не е държава, но заема място на географската карта, е територия. Територията е място за преминаване – на нея се строят магистрали. Територията е място за неприлични забавления – тук проституцията, дрогата, пиянските курорти трябва да са в изобилие. Територията е място за просташки забавления – напр. древна култура, превърната в Дисниленд. За територията се спори, накрая някой я присвоява.“
А ето какво каза Иван Диков:
„Тактиката на олигархомафията, управляваща България от 1989 г (в по-широк план – от 1944 г.), е да стихва, да замазва и да прикрива проблемите, само и само да спечели още някой и друг ден, за да продължи да краде, грубо казано, и по-точно казано – да извлича всички възможни ползи от това, че владее цял един държавен апарат, пък бил той и на сравнително малка страна като България. Тези НЕГОДНИЦИ не само не могат да решат тежките проблеми на българската нация, те нямат и намерение и НИКОГА не са имали намерение да го направят. Именно поради това проблемите – включително този с ромите/циганите – който – казвам изрично, не е етнически, а СОЦИОЛОГИЧЕСКИ (т.е. свързан с ТИПА общество)! – проблемите придобиват взривоопасни измерения. Вариантите за решаването му без наличието на държавен апарат с ноу-хау и добра воля как да стане това са практически невероятни – например по някакъв чутовен начин съответните промени да се предизвикат от българското гражданско общество – което е абсурдно, защото ако то беше в позиция да извършва такива промени, отдавна би измело олигархомафията от българската държава; или пък самите роми/цигани, живеещи по силата на традицията в предмодерни, кланови общности, в каквито са се родили, изведнъж да си рекат „абе я ние да вземем да станем примерни европейско-български граждани от постмодерен тип“ – което си е научна фантастика.
И ще едно доказателство – идващо по линия на оня „реформатор“: „На извънредна пресконференция на ДСБ днес лидерът Радан Кънев поиска постоянно присъствие на полицията в ромските гета, за да се избегне напрежение и противопоставяне преди местните избори“ (линк). Което означава едно – костовисткият аватар не го интересува да се решат изключително тежките проблеми, а да се проведели изборите и да може да продъжи да си завира колаборационисткия задник все по-надълбоко във властта. Какво да се говори повече… Как успяха да народят и да се сношат във властта толкоз боклуци! Така де, знам как и защо, историческите, социологическите и политологическите обяснения са ми ясни – поне на някакво най-основно ниво, да поскромнича – но въпреки това не спирам да се удивлявам КАК!
И отговорът на Георги Цолов:
“ Т.е, колкото и да им се иска на някои да го представят, в България все още няма гражданско общество, което да инициира промяната, а само псевдо- такова, което угажда на едни или други в зависимост от интересите си.“
Самият аз, като човек, живеещ в чужбина – дълги години се заблуждавах, че ние отвън, които сме видяли белия свят, може би ще успеем да помогнем, на вътрешните, останалите българи. За съжаление откривам, че вече и ние сме овладени или поне, голяма част от по активните. (Голяма част от другите пък са отвратени).
Ето няколко съобщения потвърждаващи думите ми:
На уебсайта на ВМРО четем (вж. снимката), че назначеният по тяхно предложение (но иначе уж след конкурс) председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Борис Вангелов е заявил, че ще се създава национално представителство на българите зад граница. И това ще стане преди да бъдат създадени постоянни Обществени съвети по места. Т.е. първо ще се конструира шапката, Националния съвет, а после под нея ще се събере народът зад граница.
ГЕРБ също не спят – вж. тук съобщението на БНТ:
„Целта на страната ни е да привлече повече швейцарски инвестиции у нас – каза Борисов пред българската общност в Берн снощи и подчерта, че страната ни има огромен потенциал в тази посока. Бойко Борисов каза също, че се надява отдавна исканото от всички българи по света създаване на многомандатен избирателен район “Чужбина” най-после да стане факт.
Премиерът прие и писмено предложение в тази посока и обеща спешна среща на вносителя Димитър Иванов с парламентарната група на ГЕРБ.“ *
И как няма да приеме премиерът предложението, след като Димитър Иванов от Швейцария се изказва по БНР така: „Нашата цел е да успокоим политическата класа и да им дадем насоки…“ . Чуйте едноминутният запис по-долу:
.
Блажени са вярващите! И всичко това, след като изрично преди месеци писах и на Димитър Иванов, и на Стефан Манов, и на ДАБЧ, и не само на тях, следното:
„ЗАЩО ОБЩЕСТВЕНИТЕ СЪВЕТИ МОГАТ И ТРЯБВА ДА СЕ ОРГАНИЗИРАТ НЕЗАБАВНО И ПРЕДИ ВСИЧКО ОСТАНАЛО?
Много ясно и просто е – защото провеждането на такива избори за Обществени съвети на българите извън страната към дипломатическите представителства са залегнали в действащия закон! Предвидени са в неговия чл. 5 ал. 3 и няма нужда от никакви законодателни промени, а само от желание и решение на министъра на външните работи и обвързаните с решението държавни институции.
И трябват да се използват усилията на всички, които са съпричастни и се вълнуват от съдбата на България. По държави и по места да бъдат изградени силни и влиятелни местни организации, които да работят като центростремителни сили за диаспорните българи.
Те трябва да играят ролята на местен орган за взаимодействието между местните организации и дипломатическите представителства в съответната страна. Целта на този орган е да посочи пътя на пълноценната интеграция, която предполага поддръжка на първичната културна идентичност при същевременно вграждане в новата културна среда.
И това според мен не могат успешно да го направят другите организации без помощта на Обществените съвети.
И ОС трябва да бъдат задължително изградени преди масовото включване на българите в чужбина в изборите. Защото, с евентуалното въвеждане на електронно гласуване и МИР “Чужбина”, ще се увеличи въздействието на партиите – още един повод за разделение и диференциране.
Живял съм зад граница над 22 години (при това не на едно място, а в Европа, Америка и Азия), и опитът ми, а и примерите от последните избори, доказват колко е лесно да се въздейства на емиграцията по места, особено ако се впрегнат партиите с техните милиони от субсидиите.“
Според последни Европейски тестове, над 40% от младите българи са функционално неграмотни – т.е. те не могат да бъдат в пълният смисъл на думата граждани. Граждани не могат да бъдат наречени и лумпенизираните малцинства, които гласуват под команда – за една заплата, а понякога дори само за порция кебапчета и няколко бири. Какъв процент от администрацията и полицията са на страната на гражданите, оставям вие да решите. Старите хора – нашите майки, бащи и баби няма да закачаме, но знаете ли колко от протестиращите и представящи се за привърженици на „Протестна мрежа“ са граждани?
За мен е показателен фактът, че на ФБ стената на Антоанета Цонева, иначе често засипвана с коментари и лайкове, публикуваните на 14 юни 2015: „Новите въпроси #КОЙ?“ (вж. снимката по-долу и вж. пълния текст тук) се оказаха най-подминаваните.
„Подминавани защото…“ – самата тя риторично се пита.
Не случайно в едно свое интервю огорченият от развитието на ситуацията у нас проф. Янко Н. Янков-Вельовски, обявен от „Amnesty International“ за Политзатворник №1 на комунизма в България, възкликна:
„Законите можем да препишем. След влизането ни в ЕС прокурори и съдии можем да поканим от там. Дори и политици можем да си внесем и изберем от Европа. Но как да си набавим Народ?!“
За всичко изнесено до тук, най-сбито и ясно го е казал вчера под статията на БНТ за Борисов докторът, писател-емигрант Виктор Хинов: „Българските интелектуалци непрекъснато са лъгани от българските политици, но те продължават да им гласуват доверие. Аз от народа си знам, че вълкът кожата си мени, но нрава си – не. За да говорят за МИР „Чужбина“, това означава, че вече е известно как ще ни манипулират и как ще разделят вотовете ни. За мен на последните парламентарни избори българският олигархат си проведе експеримент с новата българска емиграция. Като следствие на този експеримент се установи следното: 1. Българските емигранти не са нито по-умни, нито по-организирани от българите в България. 2. Те следят същите медии, които промиват мозъците на българите в България, нямат свои независими медии и не разполагат с реална информация. 3. Поради носталгията и изолираността им в чужбина, българите – емигранти са много лесно манипулируеми.
Емигрантските диаспори могат да бъдат употребявани, като малките селца и градове в България. Посещение на кандидат, малко внимание от консулските служби, предизборно събитие с повече трибагреници, пиене, ядене и чалга и емигрантите ще гласуват и за дявола рогат. Разобщеността между активните българи в чужбина, различните български организации и клубове, е невероятна. Най-общо казано, ние емигрантите не сме организирани, не знаем какво точно искаме и нямаме никаква представа как именно трябва да го постигнем. Политиците са надушили лесна плячка, а ние се радваме като младо яре, което ближе ръцете на коляча, дошъл да му пререже гърлото.“
За евентуалните възразяващи, че въпросът за МИР „Чужбина“ се е поставял години наред, преди да се стигне до едно такова изказване или обещание от рода на това, което е направил Бойко Борисов в Берн, д-р Виктор Хинов допълва:
„Аз не бих приел нищо от индивид, който нарича народа български „долнокачествен материал“. Знам много добре, че тук в емиграция има хора съгласни с него. Но аз не съм. Ние тук в чужбина сме произволна извадка от българският народ. Да се очаква промяна във вота само защото част от него ще дойде от чужбина е нереално. Както пише Николай Стефанов „българският емигрант в Чикаго живее повече в България от колкото в Америка“ и е прав. Същите медии, същите чалги, същите простащини, същите интриги. Както и същото гостоприемство, упоритост, любов към семейството и България. Аз не съм против МИР чужбина. То постепенно става факт. Искам обаче да бъда гласа на разума. Не се лъжете. МИР чужбина става факт не поради вашата дългогодишна упорито работа в емиграция, а защото олигархата търси „материал“. България се обезкърви. Какво е олигарха без хората, които мами и ограбва? Кръгла нула. Не може по честен път и кора хляб да си изкара. Ние се махнахме, стабилизирахме се в чуждите държави, сега ще се опитват да ни стрижат по български.“
Какво да добавя – мога само да кажа, че единствено възможната работеща за България система е измислена (избори чрез жребий, с кратки мандати, с постоянен обществен контрол и отговорност), но тя не е осъществима точно поради липсата на гражданско общество (и вътре, и отвън сред диаспората). Беше време поне гражданите зад граница да се обединят – не успяхме. Никой не предложи дори един „герой на нашето време“ (линк). И не че нямаме въобще граждани – имаме, но кой иска да ги открие? Политиците ли? Забравете!
Едно само ме успокоява – България, макар и изоставаща от цяла Европа, все пак пъпли напред. И представящите се за водачи на псевдогражданското общество, които угаждат на едни или други в зависимост от интересите си, ще останат прокълнати от историята и народа ни, както повечето от днешните ни политици.
.
Петър Стаматов
––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Запис от срещата в Швейцария може да бъде намерен ТУК . Ще чуете много смях и закачки в залата и въодушевени ръкопляскания. При това не само от избиратели на ГЕРБ. Какво кара българите избягали от България, заради решенията на българските политици, така да им се радват в чужбина? Отговор може да откриете също в Населението не е Народ, Народът не е население
