.
Като конски копита по залез изчаткаха
дните ти. Вече се взирам в звезди.
Ти беше ли виждал жена да коси, татко?
Ти беше ли виждал жена да коси?
Беше дворът орасъл. Пътека-загадка
по спомен напипвах. Жужаха оси.
Беше къща. Не беше дом без теб, татко.
Какъв дом е щом няма кой да коси?
Косата открих. С чер рог – ръкохватка.
Разбрах, че щом удряш и теб те боли.
Наклепах я. После с бруст галих я, татко.
Тъй кротко, без болка косата коси.
И удрях, и галих. Бе горчиво и сладко.
Тъй се ставало мъж. А пък аз съм жена.
Ти беше ли виждал жена да коси, татко?
Мълчеше тревата. Мълчеше светът.
Откос след откос, с бурени в схватка,
повалях живот. И живот възвести
дворът спретнат. Усмихна се дворът ни, татко,
а и той не бе виждал жена да коси.
Приседнах по залез. Направих салата
и сипнах ракия – за Бог да прости.
Ти беше ли виждал жена да мълчи, татко?
Ти беше ли виждал жена да мълчи?
.
Радостина Ангелова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Радостина Ангелова е родена и живее в София. Автор е на романите „Виенски апартамент“ (2012), „Имаго” (2013) и „Обратната страна” (2014). Пише поезия, разкази и миниатюри. Победител е във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (2011) с ръкописа „The Colours of the Old Lady“, изд. „Eminor“. Носител на първи награди от ХІ Национален конкурс за поезия „Искри над Бяла“ (2012) и I национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ (2011), както и на трета награда за разказ на Националния хумористичен конкурс „Каунь“ (2010). Участник в Европейския фестивал на романистите-дебютанти, Будапеща, 2013. Нейни текстове са публикувани на английски, японски и унгарски. Член e на The Haiku Foundation. В три поредни години (2010-2012) влиза в класациите на 100-те най-креативни хайку-автори в Европа.
.
