Мнение за съдебната реформа на адв. Диньо Бозаджиев от Гражданска инициатива „Справедливост“
„Някой ден някой ще напише блус, блус за боксьора. Ще бъде за бавна китара, тъжен тромпет и погребална камбана…“ .
Казал го е легендарният боксьор Сони Листън (прочетох го наскоро в книгата на Иво Иванов „Кривата на щастието“).
Макар че връзката с българската „съдебна реформа от последният четвърт век“ е никаква, ако заменим „боксьора“ с „българската съдебна реформа“, казаното от Сони Листън идеално пасва – второто изречение и особено – финалната фраза.
Да добавим порядъчна доза „чалга“ и картинката ще е завършена.
Стигна ли съдебната ни „реформата“ до „погребалната камбана“!? Май че да: Последните акорди ги написа „човекът-оркестър“, както вече ни съобщиха придворните му „журналисти“ – „Министър-председателят укроти Главния прокурор и Министъра на правосъдието“…
Макар че от някои други съобщения, свързани с новината, стана ясно, че той пък май пряко волята си е бил „мотивиран или укротен“ за това от ултиматума на Европейската комисия. (Не, че на ЕК или на САЩ им дреме чак толкова за съдебната справедливост в България, стига разбира се да не се засягат определени бизнес интереси, ама някак си вече май се прехвърли границата на лицемерното благоприличие).
Че поредният „опит“ за реформа бе поредна имитация, едва ли някой от сериозно мислещите хора може да бъде заблуден. Забавното в политическия ни цирк обаче е, че дори тези фрагментарни опити за промяна активираха ордата на статуквото с целия му арсенал. Върхът на който бе образуваната проверка от „самосезиралия се“ Главен прокурор за неизгоден договор в Министерството на правосъдието за поддържане на климатиците – вероятна щета: 200 лева месечно!!!
Не, че от това ще произлезе нещо в наказателно-правен аспект (да си спомним т.нар. Костинбродска афера). Просто треторазреден опит за натиск. Същността на това действие обаче – елементарно и цинично, кой знае защо „убягна на правозащитниците“. А то е еманация на същността на българската Прокуратура през последния четвърт век: „как властимащите в нея употребяват дадената им власт“. Тази Прокуратура в този си вид, още повече пък и имплантирана в Съдебната власт (където изобщо не й е мястото) вече 25 години – правеше, прави и ще продължи да изпълнява тази употреба. Важно е #КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ ТОВА? А личността на Главния прокурор е без значение. Той винаги ще бъде функция…
При положение, че т.нар. „реформи“ нищо не решаваха, освен евентуално да разместят играчите в същата пиеса, и че дори и за тях тръгна мътна и кървава битка, след което последва и… помирение на враждуващите лагери (клана), става ясен и отговорът на въпроса за крайния резултат от начинанието (вж. финалната фраза на Сони Листън).
А ето пък и няколко ясни и прости проблема, които могат да бъдат решени, според мен, без да се пипа „свещената крава“ – Конституцията:
1. Отнемане на възможността на съдебната номенклатура: ВСС, ръководителите на съдилищата и Главния прокурор, и особено на „малките“ началници – местните председатели на съдилища и ръководители на прокуратури, да си играят с професионалната съдба на магистратите, което означава: публичност на всички назначения и проверки до девето коляно за наличието на „морални и нравствени качества“ (опитът с избирането наскоро на конституционен съдия се оказа многозначителен!).
Който се кандидатира да „решава съдби“, трябва да докаже, че е годен за това и да поеме ограниченията в личното си пространство.
2. Ограничаване на правомощията на местните началници до техническото ръководство и обезпечаване дейността на съдилищата и прокуратурите.
3. Ограничаване до два на управленските мандати на ръководителите на съдилища и прокуратури, независимо от нивото или съдебния орган (опитите за преминаване отново на началнически длъжности от съд в съд или в прокуратура са практика).
4. Централизиране на разпределението на делата и преписките в рамките на страната. Детайлизиране на разпоредбата на чл. 9 от ЗСВ, като изрично се включи клауза, че случайното разпределение важи за всички членове на съдебния състав, когато е в състав повече от един съдия, така и за съдебните заседатели.
Методическото ръководство и надзора за законност, които Главният прокурор осъществява по отношение на всички прокурор, съгласно Конституцията, не е идентично с военизирана йерахичната зависимост в Прокуратурите, каквото е положението в момента.
Прокурорът има самостоятелност при вземане на решение на базата на закона и собственото си убеждение. Не може по-горестоящият прокурор, а по тази логика Главният прокурор като връх на пирамидата, да има право да изземва и решава въпросите от компетентност на съответния прокурор (прокуратура) .
А когато това е съчетано с ежеседмичните оперативки на Главния прокурор с министър-председателя, ДАНС и пр., което надолу във веригата означава: окръжен прокурор, областен управител, Директор на ОД на МВР … – става страшно. Когато Прокуратурата отиде в изпълнителната власт, където й е мястото – тогава да – това ще бъде в рамките на закона, но не и сега!
5. Единственият изход в тази ситуация и при това състояние на Конституцията е: Пълен съдебен контрол върху актовете на Прокуратурата. Това е единствената гаранция за публичност на действията на Прокуратурата и контролирането й в законовата рамка на поведение. Това означава съдебен контрол и върху постановленията за отказ да се образуват досъдебно производство. Тези „бракувани“ преписки са главният лост за рекет, използван от прокурори по отношение на граждани – по причини, нямащи нищо общо с правосъдието.
Съдебен контрол върху разрешенията на по-горния (в т.ч. и на Главния прокурор) за удължаване на сроковете за разследване над 2 месеца. На път сме да върнем фигурата на „вечния обвиняем“. Сегашните срокове, след изтичането на които обвиняемият има право да поиска да се произнесе Прокуратурата по водените срещу него дела – като ги прекрати или внесе в съда, са достатъчни да разбият бизнес и човешка съдба.
6. Създаване на специализиран съд за магистрати.
7. Заплащане – гарантиращо трудно поддаване на корупционен натиск, съчетано с безпощаден контрол и търсене на отговорност за нарушения и престъпления, както и прочистване на системата от откровените некадърници в нея – като основен критерий е качеството на съдебните (прокурорските) актове.
Средствата за достатъчни по размер трудови възнаграждения могат да се осигурят чрез оптимизиране на броя на съдилищата и състава им според принципа – натовареност и достъпност до правосъдие. В тази връзка могат спокойно да бъдат съкратени 2/3 от първоинстанционните административни съдилища, както и доказалите своята неефективност Специализиран съд и Специализирана прокуратура. Само от това ще се спести огромен финансов ресурс.
8. Отмяна на 4% такса за образуване на граждански дела – явяваща се пречка за достъпа до правосъдие за все повече обедняващия българин. Още повече, че тази такса е незаконна. И това бе признато от тричленния състав на ВАС по заведеното то ГИ „Справедливост“ дело. Отмяната на решението от петчленния състав бе открито продиктувано от външни на съда фактори и няма нищо общо със закона.
Това са само щрихи към това, което може да се направи, без да се фокусира „реформата“ в промяна на няколко конституционни текста, с което нищо няма да се промени.
Условието обаче за това е: ако има политическа воля на „елита ни“ за промяна – било по свои подбуди или „мотивиран“ от „Големия брат“. Първото – няма да стане, второто: дано, ама надали…
.
