Сега Хамлетовият въпрос за българите не е OXI или NAI, а WASH или CASH? Крайно време е политиците да се вслушват повече в добрите учени, лекари и учители, отколкото в „напредналите“ бизнесмени
.
Д-р Георги Чалдъков*
Когато някой казвал на Диоген, че животът е тежък,
той отговарял: Животът не е тежък, тежко е да живееш болен.
Демоцид (гр. demos – народ, лат. сaedere – убивам) е понятие за различни антропогенни убийства (геноцид, религиоцид, етноцид, както и други форми на масови убийства, с изключение на жертвите от война и природни бедствия). В България (1944 – 1962) е провеждан „остър“ демоцид – с мъчения и разстрели. Сега се провежда хроничен, „демократичен“ демоцид – с бедност, неграмотност и нездравословен начин на живот, водещи до болести и ранна смърт на демоса.
По данни на Световната здравна организация (СЗО), българите сме на първите места в света по смъртност от мозъчни инсулти, миокардни инфаркти и рак. По данни на Националния статистически институт и Националния център по обществено здраве, и анализи от тези и други болести, през 2012 г. са починали 109 281 българи – един голям български град! От тях 71 644 – от инсулти и инфаркти, 18 299 – от рак. През същата година обаче са родени значително по-малко деца – 69 121. Така предизвиканият (не естественият) спад на населението в България е 40 160 годишно, от общо 7 милиона и 284 600 български граждани към 31 декември 2012 г.
Като разделим 109 281 на 365, се получава 299 – ужас, толкова много хора умират всеки ден в България! Спрямо природните бедствия това би означавало, че всекидневно се късат стените на 29-30 язовира (10 бяха жертвите от наводнението в село Бисер), всекидневно стават 23 наводнения (13 бяха жертвите в квартал „Аспарухово“ във Варна), всекидневно избухват тонове барут в 20 завода (15 са жертвите в завода в село Горни Лом)…
Така в България продължава песента на козата (гр. tragos – коза, aeidein – пея) – трагедия (tragoidia) по български – най-тревожното национално явление, което депутати, правителство и президент трябва спешно и дългосрочно да решават, за да избегнем демострофата (демографска катастрофа), в която Дамоклевият меч пада предимно на главите на българите – етносът, който дава името на страната. Като се прибави и високата раждаемост при ромите, тревогата се увеличава, защото България може да стане minority majority nation – нация, в която малцинството става мнозинство (мечтата на БХК и други НПО).
Надявам се, че най-накрая ще започнe да се осъществява дългосрочна национална програма за здраве и образование в България. За да не настъпи най-ужасното – България без българи!**
Invest in health to improve wealth.
(Инвестирай в здравето да увеличиш благосъстоянието.)
Призив на СЗО
Експертите в Европейския съюз (ЕС) и организациите World Action on Salt and Health (WASH – Световно действие за солта и здравето), и Consensus Action on Salt and Health (CASH – Съгласувано действие за солта и здравето), алармират, че голямата консумация на сол (натриев хлорид) в храната ускорява развитието на хипертонията и атеросклерозата, което води до инфаркти и инсулти. Стотици милиарди евра/долара се използват годишно за тяхното лекуване и инвалидизирането, което причиняват. В света около 20 милиона хора умират годишно от тези болести. Затова в напредналите страни на Европа и в САЩ има дългосрочни превантивни програми за сърдечносъдовите болести; “солните” и “мазните” такси за производителите на храни са част от тези програми. Те целят да намалят консумацията на храни, които са рискови за затлъстяването и болестите свързани с него. Проучвания показват, че повишаването на цените на дадена храна води до намаляване на нейната консумация. Homo obesus (затлъстелият човек) (1-3) обаче е по-малко податлив на повишените цени на любимите му сладки, мазни и солени храни, отколкото хората с нормално телесно тегло.
Да се вслушаме какво казват експертите на ЕС: “Ние знаем как става това, ние знаем колко струва и ние знаем, че всички страни са в риск от тези болести. Ние имаме план на действие как да предпазим милиони хора от преждевременна смърт и как да подобрим качеството на живот на милиони хора.” (http://www.who.int/nmh/Actionplan-PC-NCD-2008.pdf).
Докато за нашите политици и бизнесмени Шампионската футболна лига е по-важна от Световната лига по хипертония и от WASH и CASH. А именно те ни учат, че ако се намали наполовина дневната консумация на сол, това ще спаси около 2.5 милиона човешки живота годишно в света – от инсулти, инфаркти и болести на бъбреците (4, 5). “Прибавяйте по-малко сол, когато готвите и оставете клиентите, ако искат, да си прибавят сол. Нали никой готвач не си е помислил да слага захар в кафето или чая, които ви сервират, без да ви запита за това”- ми писа чаровната Катерин Дженър, координатор на WASH.
Сега Хамлетовият въпрос за българите не е OXI или NAI, а WASH или CASH? На езика на съвременната превантивна медицина това означава: “ИЗМИЙ” свръхколичеството сол от тялото си или “ПЛАТИ” със загуба на здравето. Ние трябва “да се въоръжим срещу морето от тревоги”, надвиснали над здравето на България. Усърдно да мислим и действаме – сега и дългосрочно, не утре и спорадично! Тъй като повишената консумация на сол и мазнини води до хипертония и атеросклероза – “тихите убийци на човека”. При препоръчителна доза около 2.5 грама дневно, един американец в САЩ изяжда 4-5 грама, един англичанин – 8-9 гр, един българин – 10-15 гр сол дневно. Тази хронична свръхконсумация на сол превърна българина в Homo salarius (соленият човек). И му отмъщава с инсулти и инфаркти.
При тази много тревожна санорама (панорама на здравето), държава и бизнесмени, които не инвестират в дългосрочни програми за здраве, образование и наука, са врагове на българите. На този фон изказване на премиер, че „Тая нема да стане“ относно „в българското здравеопазване се наливат пари, колкото за десет магистрали „Тракия“, че и отгоре, а пак не стигат“, звучи безотговорно, дори цинично. Крайно време е политиците да се вслушват повече в добрите учени, лекари и учители, отколкото в „напредналите“ бизнесмени от КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). И приоритетно да създадат Фонд за здравна и образователна сигурност, много преди този за енергийна сигурност. И членовете на КРИБ да предоставят част от приходите си за здраве, образование и наука – данък „Робин Худ“. Уникалният футболист Димитър Бербатов е прекрасен пример за това – последвайте го! А държавата трябва да стимулира спонсорството чрез данъчни облекчения – както е например в САЩ, където много университети и научни институти се спонсорират частно.
Защото здравето, образованието и науката са много по-важни за българските граждани, отколкото магистралите. И Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който ще инвестира предимно в частния сектор, и в който България участва със 100 милиона евро – известен още като план „Юнкер“, на името на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Именно той каза на български език: „Благодаря, Бойко! Благодаря, България“ пред журналисти в Брюксел.
Кога българският народ ще се обърне така към свой премиер и президент, е въпрос с изключителна трудност.
Накратко, нужен е диалог със специалисти, за да осъзнаят политиците и бизнесмените, че е необходимо организирането и субсидирането на дългосрочни превативни програми за сърдечносъдовите болести. Науката казва, че „видими резултати за България“ (девиз на ГЕРБ за предстоящите избори) от тези програми настъпват след 10-15 години. Това означава милиарди спестени левове, които могат да се реинвестират в образование и наука. Да мислиш и действаш проспективно и дългосрочно, а не трансмандатно и магистрално, е привилегия на образовани и мъдри политици – държавници и народолюбци (демофили).
Ето Food for thought (храна за мислене), сервирана за тях:
1. Здравословното хранене и физическата активност предпазват от болести, а консумацията на пре-солени, пре-мазни, висококалорични храни и обездвижването са мощни рискови фактори за развитието на сърдечносъдовите болести (по-точно сърдечно-метаболитните болести – атеросклероза, хипертония, затлъстяване, захарен диабет тип 2 и метаболитен синдром). Сътрудничеството между собствениците на хранителната индустрия и правителството са част от стратегията за борба срещу тези болести. Изчисленията в САЩ показват, че през 2006 г. така са предотвратени 513 885 мозъчни инсулта и 480 358 сърдечни инфаркта. Този медицински продукт има огромен икономически ефект: спестяват се 32 милиарда долара годишно – по данни на учени от Станфордския университет в Пало Алто (Annals of Internal Medicine 2010;152: 481-487).
2. Демакдоналдизацията е здравословна – от 1 февруари до 2 март през 2003 г. младият режисьор и журналист Морган Спурлок направи и документира следния експеримент – всеки ден той закусва, обядва и вечеря в ресторанти на Мак Доналдс. От това се получиха три продукта: (1) Морган напълнява с 11 кг и чернодробните и други лабораторни изследвания показват значителни увреждания на здравето му, (2) документалният му филм Super Size Me („Самонадебеляване“) бе номиниран за наградата на Американската академия за документални филми, (3) книгата “Не изяждайте тази книга. Бърза храна и дебелеещата Америка” (Don’t Eat this Book. Fast Food and the Supersizing America) стана най-консумираната книга в САЩ.
Българинът Свилен Димитров направи анимациите на филма Super Size Me – добре дошъл е да направи Super Salt Me (Самопресоляване). Защото ние – политици, бизнесмени и граждани – трябва да спрем българската песен на козата! „Америка за България“, ЕС и НАТО не мислят за това – здравето на българите не е (евроатлантическа) ценност за тях.***
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бележки:
* Професор по клетъчна биология, Председател на Българското дружество по клетъчна биология, Член на Международната академия на сърдечносъдовите науки.
** Има такъв сценарий на глобално равнище – „Представи си Земята без хора“ на Робърт Холмс, публикуван в списанието New Scientist (12 октомври 2006). В него е описано какво ще се случи, когато всички хора се прехвърлят на друга галактика – в лагер за екологично преобучение. Тогава безлюдната Земя ще започне да се възстановява от мръсотиите, направени от хората. Най-добра илюстрация на този сценарий е видима и сега в местата около Чернобил след ядрения взрив. През първите няколко години след евакуацията на хората популацията на плъховете и мишките се увеличила многократно.
„Аз – пише Робърт Холмс – не бях виждал вълк в Украйна, но видях много вълци в зоните около Чернобил, останали без хора“. И чул, че те казват: „Вълк за вълкa е човек“ – ехо от „Човек за човекa е вълк“.
В този мрачен пейзаж Imagine all the people living life in peace на Джон Ленън остава една утопична лирика.
*** Много често чуваме императивни препоръки от ЕС и от посланици на САЩ и Франция за промени в съдебната система – добре, но не съм чул нито една тяхна препоръка за изграждане на повече спортни зали, стадиони, басейни и тенис кортове в училищата и университетите в България. Докато първата дама на САЩ Мишел Обама пропагандира здравословното хранене и пее “Песни за една по-здрава Америка” (Songs for a Healthier America), нашата първа все още е невидима за обществото, а съпругът й въобще не провежда съвременна политика за по-здрава България – докато за други евроатлантически инициативи той, усмихвайки се, е „по-светец от Жан-Клод Юнкер и Барак Обама“. Толкова много е keep smiling, че стана смешен за достойните българи.
Специализирани публикации, свързани с темата:
1. Chaldakov GN, Tonchev AB, Fiore M, Hristova MG, Pancheva R, Rančič G, Aloe L. Implications for the future of obesity management. In: G Frühbeck, editor. Peptides in Energy Balance and Obesity. CAB International 2009; pp 369-389.
2. Chaldakov GN, Tonchev AB, Fiore M, Kostov D, Beltowski J, Bojanič V, Tunçel N, Aloe L. SOS for Homo obesus. Obesity and Metabolism 2010; 6: 1-4.
3. Hernaez A, Remaley AT, Farras M, Fernandez-Castillejo S, Subirana I, Schröder H, et al. Olive oil polyphenols decrease LDL concentrations and LDL atherogenicity in men in a randomized controlled trial. Journal of Nutrition. Published on July 1, 2015. DOI: 10.3945/jn.115.211557
4. Soleimani M. Dietary fructose, salt absorption and hypertension in metabolic syndrome: towards a new paradigm. Acta Physiologica (Oxford) 2011; 20:55-62.
5. He FJ, MacGregor GA. Salt reduction lowers cardiovascular risk: meta-analysis of outcome trials. Lancet 2011; 378: 380-382.
.
