В публикация на страницата на българското правителство от 8 юли т.г., под заглавие „ПРАВИТЕЛСТВОТО ОДОБРИ БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ ЗА ПРЕДСТОЯЩИ ЗАСЕДАНИЯ НА СЪВЕТА НА ЕС“, членове от Асоциация на свободното слово „АННА ПОЛИТКОВСКАЯ“, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”, са забелязали интересен текст, който нагледно илюстрира споровете възможна ли е скорошна съдебна реформа у нас.
Ето факсимиле от страницата на Министерски съвет на Р. България:
.
Цитат от публикацията в сайта на МС (подчертаването на изрази е от Еврочикаго):
„По време на заседанието ще бъде разгледано и предложение за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателно-правен ред. Страната ни многократно се е изказвала против включването на ДДС измамите в обхвата на директивата, главно поради липсата на пряка връзка на този вид престъпления с финансовите интереси на ЕС, и намираме за неоправдано изземването на компетентност за наказателно разследване на този вид престъпления от държавите-членки и предоставянето й на бъдещата Европейска прокуратура. Считаме, че ДДС е основно национален проблем на държавите-членки и че поради тази причина не е целесъобразно Европейската прокуратура да разследва всички дела за измами с ДДС.“
Каква ти съдебна реформа, какви 5 лева? – питат на своята страница членовете на Асоциация „Анна Политковская“.
.
Моделът е „Борисов – Пеевски“. „Кой?“ е въпрос, задаван от лицемери
Автор: Явор Дачков
09.09.2015 4823 преглеждания 25 коментар/а
Все по-трудно ще става за премиера Борисов да крие връзките си с ДПС, както и да се прави, че няма нищо общо с Делян Пеевски – детето чудо на българския преход. Чудодейната мощ на депутата от ДПС се дължи изцяло на държавата и на това, че е подставено лице на Ахмед Доган, човека, който управлява България заедно с Бойко Борисов.
Моделът е „Борисов – Пеевски“. „Кой?“ е въпрос, задаван от лицемери Снимка: БГНЕС
Това са двата основни центъра на властта, които вземат важните решения в страната. Останалото – институции, съдебна власт, реформатори, Първанов и Радан, патриоти и промяна на Конституцията, е камуфлаж. В най-добрия случай второстепенен разпределител на преимуществата на властта – хора и лични амбиции, представящи себе си за цели партии и организации, които събират подхвърлените останки от трапезата, на която все по-удобно се разполагат Борисов и Доган. Опит за трети властови център се опитаха да направят Иван Кръстев и Иво Прокопиев около президента Росен Плевнелиев, но по всичко личи, че този проект е в упадък.
По изнервените статии в „Дневник”, списвани от титани на мисълта като Даниел Смилов и Евгени Дайнов, личи, че Прокопиев вече не харесва това управление, което означава, че е загубил контрол и върху част от реформаторите. След като влязоха във властта, последните се разпаднаха на… щях да кажа клубове, но по-точно би било – на министерства, агенции и назначения по лични интереси. Коалицията между ГЕРБ и ДПС е „новина” само за онези политически лицемери, писачи и протестъри, които изиграха ролята на неин параван. Тя беше ясна и описана в някои медии още когато беше договорена окончателно – след изборите за Европарламент през пролетта на 2014 г.
Ако тази коалиция не беше факт, ДПС никога нямаше да развали управлението си с БСП. Днес са смешни плясъците по челото и възклицанията „Ах, какво стана!” на всички онези, които издигаха лозунги срещу политическата мафия през лятото на 2013 г. и спряха да ги вдигат, щом ГЕРБ дойде на власт. Мое предположение е, че част от тази сделка е подкрепата на Ахмед Доган за Бойко Борисов на президентските избори догодина. Банална истина е, че в България турските гласове играят решаваща роля за избора на държавен глава и би било глупаво от страна на Борисов да не се възползва от тази възможност. Разбира се, ако реши да се възползва от нея, а това ще стане ясно в последния момент.
Тъй като Борисов не е глупав, е по-вероятно да е договорил тази подкрепа. Освен разпределението на бизнеса, което винаги е било приоритет и при двете страни. Иначе ми е трудно да си обясня съвсем бруталния начин, по който позволява на ДПС да върти далаверите си с размаха на най-голямата корпорация в България. Прегръдката на Борисов с Доган обаче може да се окаже доста амортизираща за първия, предвид на това, че става явна, а до изборите за президент има още време. Тъй като управлението на България се очертава като катастрофално за все повече хора, устойчивостта на образа на Борисов като завърнал се победител съвсем не е гарантирана. Физиономията на Пеевски до него със сигурност му нанася щети и със сигурност на Бойко Борисов ще му е все по-трудно да ги контролира.
Едно от доказателствата за негласния властови и бизнес тандем между Пеевски и Борисов е Държавният резерв. Цялото име на любимата на всяка власт играчка е Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” (ДРВВЗ).
Оказва се, че строителните фирми, контролирани от Делян Пеевски, все още имат ексклузивното право да строят и ремонтират всички складове, бази, съоръжения и т.н., собственост на резерва. Това право е получено от Пеевски още по времето на така омразната на Бойко Борисов тройна коалиция. Когато детето чудо е заместник-министър на жената бедствие Емел Етем и отговаря, забележете, за Държавния резерв.Така нареченият рамков договор с фирмите, контролирани от Пеевски, позволява на агенцията да избягва обществени поръчки и конкурси за своите нужди.
През 2007 г. консорциум от фирми, контролирани от Делян Пеевски, подписва рамков договор с агенция ДРВВЗ и на практика става монополист на всички ремонтни и строителни дейности на агенцията. Една от основните фирми в консорциума е прословутата „Водстрой 98” АД. Това е подарен от държавата бизнес за стотици милиони без търгове, конкурси, обществени поръчки и прочее досадни подробности. И това е само една част от легалния при това бизнес на Пеевски с резерва. Ако въобще около него има нещо легално и най-малкото не представлява конфликт на интереси.
В някои от медиите, които депутатът от ДПС не контролира, излязоха и много публикации за другите му далавери с държавния резерв. Излязоха дори и имената на две разработки на ДАНС – „Лабиринт” и „Другари”, които подробно са изследвали престъпленията на Делян Пеевски в тази агенция, но днес дори Атанас Атанасов от ДСБ забравя да си спомня за тях. По-лошото е, че Бойко Борисов също мълчи, както е мълчал от 2007 г. насам, а фактът, че продължава да осигурява на Пеевски бизнес за милиони, означава единствено, че има пряк интерес от това. Всъщност негласната коалиция между ГЕРБ и ДПС се дължи на неогласеното бизнес партньорство между Борисов и Пеевски.
Делян Пеевски е топлата връзка между Борисов и Доган, което кара Лютви Местан да ненавижда детето чудо и да се опитва по всякакъв начин да го отстрани от партията.
Повечето слухове за това как Пеевски щял да зарязва политиката идват тъкмо от ДПС, но в тях няма никаква логика. Пеевски е силен, докато има политическо влияние. В момента, в който стане свободен бизнесмен, се превръща в свободна мишена за отстрелване предвид информацията, с която разполага, и факта, че в много бизнеси е само подставено лице на Доган. Ако Делян Пеевски реши да се самоубие, ще напусне политиката, но въобще не ми изглежда толкова наивен.
Но да се върнем на агенция ДРВВЗ. Резервът е хубав пример за приемствеността и взаимните интереси, които свързват Делян Пеевски и Бойко Борисов от години насам. Като друг пример за съвместния бизнес между двамата в момента можем да дадем вестниците „Труд” и „24 часа”. Първият е на детето чудо, а „часовете” се държат от премиера чудо. Това е моделът, по който се дели и бизнесът в „Булгартабак”, активите от разграбената КТБ, бизнеса в строителството, та до контрабандата. Добре е тези неща да се казват публично, защото Бойко Борисов днес често обича да извинява собствената си неспособност да управлява с лошото наследство на тройната коалиция и правителството на Орешарски.
Оказва се, че Борисов е осигурявал като премиер, и то в двата си мандата, държавни поръчки без конкурс на фирмите на Пеевски за стотици милиони левове. Излишно е да обяснявам, че агенция „Държавен резерв” никога не би подновила тези договори без съгласието на Борисов, а папките срещу Пеевски в ДАНС нямаше да изчезнат без неговото изрично разпореждане. Много интересен е и поводът, по който стана ясно, че фирмите на Пеевски са все още на хранилка на Държавния резерв.
Става дума за друга фрапантна далавера на депутата от ДПС с емблематичната сграда на „София прес” на „Цариградско шосе”, описана преди време в сайта Фрогнюз. Ще обясня съвсем просто за какво става дума. В началото на февруари тази година фирмата на Бисер Лазов, подставено лице на Пеевски и основен свидетел на прокуратурата по делото за КТБ, продава на друга фирма, контролирана от Делян Пеевски, сградата на „София прес”. Фирмата купувач – „Астън Оптимум” ЕООД, няма никаква дейност, а за предходната година е отчела 0 лева приходи и 0 лева активи. Не е ясно с какви пари е успяла да купи „София прес”. Ясно е обаче, че нейният собственик е Ивайло Йорданов Николов, който е и изпълнителен директор на свързаната с Пеевски фирма „Промишлено строителство холдинг” ЕАД.
Допреди около година именно „Водстрой” беше собственик на „Промишлено строителство”. След покупката „Астън Оптимум” ипотекира сградата на „София прес” в Първа инвестиционна банка, като обезпечение на евентуални вземания на банката по издадени банкови гаранции на строителните консорциуми, в които основно участие взема „Водстрой” на Пеевски. Именно от тези банкови гаранции и от договора за ипотека се разбира, че депутатът от ДПС продължава да получава поръчки от Държавния резерв по рамков договор от 2007 г., както и че е много уважаван от новата банка на властта – ПИБ. Ето откъс от договора, заверен от нотариус, за ипотека (притежаваме цялото копие в редакцията на Гласове), в който се цитират договорите между фирмите на Пеевски и Държавния резерв:
От този нотариален акт става ясно, че недвижимият имот служи за обезпечаване на евентуалните вземания на ПИБ АД по издадени банкови гаранции на консорциуми (ДЗЗД-та), в които участва дружеството на Делян Пеевски „Водстрой 98” АД.
Банковите гаранции, които ПИБ АД е издала, обезпечават доброто изпълнение на сключените договори между фирми на Делян Пеевски и Държавния резерв на България за изграждане и ремонт на петролни и зърнени бази. А ето и кои са посочените консорциуми в нотариалния акт и какви са сключените договори с резерва:
От официалната страница на единия от участниците в консорциума, през 2007 г. МКИ-ВОДСТРОЙ ДЗЗД е сключило рамков договор с Държавна агенция ДРВВЗ с предмет: „Проектиране и изграждане на съдови вместимости, реконструкция и привеждане в съответствие с изискванията на българското и европейско законодателство на петролни бази, собственост на ДА „ДРВВЗ”
От финансовите отчети на единия от участниците, консорциум „Енстрой ДЗЗД” се вижда, че е сключил рамков договор с Държавна агенция ДРВВЗ с предмет: инженеринг, проектиране и изпълнение, включващи проектиране и изграждане на съоръжения, проектиране, реконструкция, ремонт и привеждане на складови бази, собственост на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” в съответствие с изискванията на европейското и българското законодателство
По-голямата част от информацията, която изнасям тук, е публична. Това, че в нея не са написани имената на Бойко Борисов и Делян Пеевски, е разбираемо. Както е разбираемо, че без тях нищо от това, което описвам, не може да се случи. Бизнес моделът Борисов-Пеевски е основното лепило на неявната коалиция между ГЕРБ и ДПС. Доколко устойчива ще е тази спойка, предстои да се види. Моята лична прогноза е, че ще се разпадне бързо, защото е основана единствено на финансов интерес въпреки личната непоносимост на Ахмед Доган спрямо Бойко Борисов. Но това е предмет на отделен коментар. В този искам да кажа, че Борисов вече не може да скрие близките си отношения с Пеевски, което прави и без това тънкия лед, по който ходи в момента, още по-тънък.
Явор Дачков
Онемях! Кой е авторът на този текст?