Как забогатяхме толкова, че ни завидя ЕС

Правителството проявява разсеяност, докато Брюксел се гаври с мизерията на България

.

Светослав Терзиев, в. „Сега“

Сит на гладен не вярва, а Брюксел освирка България, че е надминала всички в ЕС по растеж на заплатите. Правителството на Бойко Борисов смутолеви, че е на път да поправи този неприемлив за Европа дисбаланс в икономиката.

Как стана така, че от най-злощастни мизерници се превърнахме в европейски шампиони по бързо забогатяване? Лично заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен назова завчера България на пресконференция в Страсбург като пример за нездравословна тенденция в ЕС. За три години от 2008 до 2010 г. разходите й за труд (заплати и осигуровки) са нараснали с 27.8% при допустими 12%, според новата процедура за наблюдение и корекция на икономическите неравновесия в ЕС. В същото време Германия и Франция са давали пример за дисциплина, като са вдигнали разходите си за труд съответно с 6.6% и 7.2% при допустими за тях като членки на еврозоната максимум 9%.

Статистиката е като евангелието – много важно е кой как го чете

Някои гяволи в Брюксел забравят, че освен относителни има, и абсолютни числа. А те говорят следното: средната заплата в България в момента е близо 700 лв., което прави около 350 евро. Заплатата на Оли Рен е 22 122 евро, или 737 евро на ден. Една средна българска заплата не би му стигнала от закуската до обяда, но доходите на еврократите са изрядни, защото се вместват в европейските параметри за плавно, а не скокообразно нарастване. Когато такива хора измислят правилата, нищо чудно да завидят и за стъкленото око на слепия. Пита се: България не участва ли в дискусиите, където става дума и за нея? Отговорът е: не, защото си има друга работа.

Когато на 8 ноември 2011 г. са уточнявани параметрите, стартовите основи и пределните прагове, по които ще се оценяват държавите в ЕС, вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков за пореден път е отсъствал от заседанието на ЕКОФИН. Възложил е на посланика ни в Брюксел Бойко Коцев да запълва мястото му, за да не стои табелката на България пред празен стол. Коцев, който се стяга за посланик в Москва, вероятно си е водил бележки, но не е бил упълномощен да заяви, че не може да се усреднят икономическите нормативи за толкова различни държави в ЕС, както не може да се усредни температурата на различните болни в една болница. Достатъчно е било някой чиновник в Министерството на финансите да прегледа стартовите основи на изчисленията и да предупреди, че ще се стигне до абсурди. В момента те лъсват в таблиците на Евростат*, но нищо не е пречело да се предвидят и преди три месеца. Тъй като за всички държави е решено, че за основа ще се използват данните за нарастването на цената на труда през 1995-2007 г., не е отчетено, че точно в началото на този период България е за класация в книгата на куриозите на Гинес, а не за европейска статистика. На еврократите им е направило впечатление, че от 2008 до 2010 г. цената на труда у нас е скочила с близо 30%. Но не им е направило впечатление, че през 1998 г. тя е скочила с над 2700%, а през 1999 г. с 1377%! Много ясно е, че щом се стартира от Виденовата катастрофа през 1995-1997 г., когато хиперинфлацията сведе доходите до шепа долари и опразни спестовните влогове на населението, няма как след това нормализацията да не става по-ускорено от обичайния растеж на доходите в стабилните държави. Когато при деноминацията в края на десетилетието всеки българин получи по 1 лев за предишните 1000, стана ясно колко голям е бил сривът на доходите. В същото време отвореният пазар към Европа доближи цените до средноевропейските много по-бързо от сближаването на доходите.

Изчисляването на цената на труда логично се обвързва с производителността на труда, както личи и от таблиците на Евростат, но и тук

картината е силно деформирана в ущърб на българите

По последни данни на статистическата служба на ЕС българите работят средно по 41.3 часа на седмица, а производителността им е около 41% от средната за Европейския съюз. Това поставя страната ни на последно място по производителност наравно с Румъния. В същото време средните заплати в България едва достигат 20% от средното равнище в ЕС, преизчислени спрямо средните цени на основните стоки (иначе цените у нас са около 50% от европейските, а заплатите са 10%), и също поставят страната ни на последно място. Сега е важно да се съпоставят тези обективни данни: при 41% от средната производителност в ЕС българите получават 20% от средната заплата, т.е. два пъти по-малко от полагащото им се. Това означава, че доходите им са изкуствено занижени и за да се нормализират, би трябвало да се увеличат със 100% (двойно). Очевидно трудът на българите е силно ограбен, но еврократите нямат мерило на социалната несправедливост. Техният праг от 4% нарастване на цената на труда годишно на практика увековечава мизерията на българите, защото за разлика от доходите инфлацията и поскъпването нямат прагове. Който си е мислел, че влизането в клуба на богатите (ЕС) ще означава забогатяване и на българите по европейски стандарти, трябва да коригира мнението си, защото догонващото развитие се обявява за макроикономически дисбаланс.

Правителството на Бойко Борисов едва ли се вълнува от съдбата на българските граждани и побърза да се съгласи с изводите на Еврокомисията. Финансовият министър Симеон Дянков заяви в официална позиция, че „прегряването на икономиката, както и несъответствието между търсене и предлагане на работна сила в определени икономически дейности, доведе до изпреварваща динамика на доходите от труд спрямо производителността на труда“, което си е чиста лъжа, както личи от официалната статистика. Няма как производителността на труда да е изоставала от динамиката на доходите и да ги е изпреварила двойно в процентно съотношение. Но какво означават числата за един финансов министър, когато приглася на премиера, че народът добрува при неговото управление? Дянков с охота рапортува пред Брюксел, че скоро ще вмести българските доходи в неговото Прокрустово ложе, като ги „оптимизира“. Още същия ден ГЕРБ предложи да се замразят заплатите на депутатите до края на годината, за да видят останалите българи как се изпълняват указанията от Брюксел и да не роптаят.

Свободните съчинения в доклада на ЕК

правят впечатление и на други анализатори. „Файненшъл таймс“ също се изненада от „спорните стартови прагове“, които „облагодетелстват държавите с излишъци в сравнение с държавите, страдащи от дефицити“. Така например излишъкът на Германия по текущия платежен баланс е 5.9% от БВП и се вмества в нормите, а дефицитът на Полша от 5% е нарушение, защото позволеният диапазон е от -4% до +6%. „Възниква въпрос за сравнимостта на индикаторите за различните държави, защото методологията за отчитане на данните не е хармонизирана“, пише вестникът и дава за пример сравняването на цените на жилищата, които са много различни при държави с различни стандарти.**

Когато се търсят усреднени числа, за да се вмести държавата в общите нормативи, вероятно ще се приложи класическата методология на общия казан. След като някои са пробрали мръвките, останалите ще пият бистра водица, за да избегнат макроикономически дисбаланс.

__________

* http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/excessive_imbalance_procedure/Documents/MIP_Scoreboard_Headline_Indicators_30_Jan_2012.pdf

** http://ftalphaville.ft.com/blog/2012/02/14/879781/whos-the-most-imbalanced-of-all-eu-members/

.