.
Навярно и подаръкът е там –
линее под елхата недокоснат.
Очаквали го да се върне сам.
А вместо него – позвънила поща.
И целият им свят се разлетял –
разпрашил се на хиляди отломки…
“Синът ви… във атака… през нощта…”
До този миг не вярват на писмото.
Ще го очакват до самия край.
Елхата през прозореца наднича
на Салем стрийт – и в Коледа, и в май.
Детето си очакват. Да отключи.
.
Людмила Билярска
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Людмила Билярска е родена в София. Следвала е „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1993 г. живее със семейството си в Индиана, САЩ.
Людмила пишe стихове от детска възраст. Има издадени досега три стихосбирки: “Нашата песен”, „Босонога скитница“ /2003/ и „Пустинница“ /2008/. От няколко години участва в редакционната колегия на седмичника „България“, издаван в САЩ. Нейни творби са публикувани в „Литературен свят”, електронния портал „Родина”, френското списание Revue Periodique sur la Vie en Bulgarie, Книги News. Публикува е и в литературните сайтове HuLite, Otkrovenia, Stihove BG, под псевдонима sofia_air. Билярска участва и в първия български емигрантски алманах „Българско слово и багри в САЩ и по света”. Член е на Съюза на писателите в САЩ и по света. Тя има и блог, наречен „Моите песни“.
