2024-11-04

2 thoughts on “Напусна ни д-р Виолета Симов-Динев

  1. Бог да те прости, д-р Симов, ти беше чудесен човек. И винаги ще си спомням за твоето добро и човеколюбиво сърце. Поклон пред паметта ти. Alex.

  2. IN MEMORIAM
    Доктор Вили е далече, но Близко с нас!

    Беше 16 юли… 2015. За Доктор Вили – последен ден в нашия разнолик и шарен живот. И ден Първи в по-добрия свят, където тя ще бъде сред най-силните застъпници пред Твореца за спасението на духовния човек. Същото, което ни учеше с личния си пример, докато бяхме заедно в нашия грозен и прекрасен свят.

    Понякога Доктор Виолета Симов – Динев беше като малък оазис в огромното Чикаго, към който ние, разгневените от нещо си през не лекия ни емигрантски живот, тичахме да се оплачем и потърсим нейната пословична справедливост. И се връщахме по-смирени и малко по-мъдри в ежедневната ни суматоха. Дори и ако тя ни беше честно открила, че у нас са били кривиците. И семето на лошотията. Не у другите…

    Друг път беше докторът железен, който е мобилизиран да гони от нас, нейните другари по емигрантска съдба, всички болести и недъзи – няма значение специалността й, и че вече едва събира своите силици… С двете си ръце и своята докторска глава, като опитен навигатор от кулата на нашето прочуто летище O,Hara, тя ни пращаше към най-добрите лекарски писти, където безбройните й колеги с огромно уважение към медицинския й авторитет и горещ хуманизъм, ни посрещаха подчертано грижовно към нас и ни наместваха разнебитени стави, режеха далаци или ни лекуваха от мания за преследване… По хладилниците на офисите й винаги имаше и бодливи инжекции, и царските за гладни хорица нейни специалитети – „докторски сандвич”, които понякога лекуваше по-точно и от пеницилина.

    Има църкви, където цели късове са рожба на нейното щедро сърце… може да е кубе, кръст олтар или икони, главен портал, нещо за децата в училището, или направо четвърт от сградата. Д-р Вили е с най-голямата патриаршеска награда на православната ни вяра и за това с право всички български жени могат да се гордеят.

    Беше смела в своите добрини и недосегаема от жаждата за власт и алчност към днешната модна порочност в обществото. Беше човек за поука сред хората, сплав от знания и ерудиция, които облагородяват хората и не ги правят горили, лихвари или снайперисти, отстрелващи живота на хората по най-различен начин.

    Беше пример, че може да се живее с чест и любов към Ближния!

    Д-р Вили сега е много далеч от нас – през други галактики и материи, в други измерения на мисли и душа, в друг образ и време, енергия и пространство, но тя е близко да нас, в Чикаго и навсякъде, където е позната от всички, които имахме щастието да сме заедно, макар и само за миг от безкрая…

    Вестник „България Сега” публикува мемоарните записки на д-р Виолета Симов – Динев, които са отпечатани на български и английски в първата част от историята на българската чикагска диаспора – „Chicago – Българският град”, върху които и нашия екип работеше и продължава да работи. С перото на изключителен хуманизъм и чистота д-р Вили ни разказва за своя живот, за „старата емиграция”, за българското сърце и духовност в новата среда и време, сред които е протекъл и протича животът на хората…

    Климент Величков,

    в. „България Сега”, Чикаго

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *