Българският парламент днес прие окончателно поправки в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, с които участието в национален референдум на българските граждани, живеещи извън Р. България, е законово регламентирано и извън дипломатическите и консулските представителства. Това стана възможно след отпадането на текст в закона, който регламентираше провеждането на такъв референдум само на територията на страната (към която се подразбират и дипломатическите ни представителства).
Следващата очаквана стъпка е Народното събрание да приеме и решение за провеждането на референдума, иницииран от президента Плевнелиев, заедно с местните избори през октомври.
Парламентът запази изискването за да е валиден един референдум, на него да са гласували поне толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори. От ГЕРБ бяха внесли предложение за намаляване на прага за валидност на допитванията, но в пленарната зала тази идея бе оттеглена. Освен това изискването за иницииране на задължителен референдум бе намалено от 500 хиляди на 400 хиляди подписа. Т.е условието, при което парламентът няма да има право да отказва допитването до хората, бе намалено със 100 хиляди подписа.
Имаше и други предложения – за намаление на 200 хиляди или на 300 хиляди подписа, но според представителите на ГЕРБ това щяло да довело до залитане в крайност.
Еврочикаго
