Хайде с мен на разходка. Само да не си помислите, че ще ходим в някой парк или ще се шляем по улиците. Не. Отиваме в любимия ми квартален супермаркет. Там се разтоварвам най-добре. Плъзгам се между стелажите, отрупани с лъскави опаковки, и ми става едно такова хубаво, та чак уютно. Изобилието от стоки и стройната подредба ме радва. Създава ми усещане за стабилност и ред. Знам точно къде се намират млечните продукти, колбасите, шоколадовите и захарните изделия… Лъскавите етикети буквално крещят: „Вземи ме!“, „Купи ме!“. Разхождам си се аз, все едно съм в райската градина. От време на време нежен женски глас ми нашепва: „Уважаеми клиенти, еди къде си имаме такава промоция, на щанд някой си имаме онакава промоция!“, „Отворихме каса № 8!“, „Заповядайте да опитате…“. Уважаемият клиент съм аз.
Е, как да не ми стане драго? Такова внимание и почит. Понякога обаче се случват изненади. Както си знам къде какво е, и изведнъж – шаш и паника – всичко е разместено. Цели секции са сменили местата си. Отделни продукти са извадени на по-предни позиции, други са забутани или най-ниско долу, или пък най-високо, така че погледът ти да се плъзга покрай тях. Около касите са сложени стоки, които няма как да не видиш, направо се спъваш във фаворизираните артикули. Първият път , когато ми се случи промяната, бях толкова разочарован, че чак ме заболя. Имах чувството, че някой е влязъл у нас и е разместил цялата мебелировка. Нищо вече не беше така, както съм си свикнал. Ужасно неприятно и досадно. Разбира се, приех го много лично. После с времето разбрах, че тази смяна на местата се извършва през определен период от време и си е нещо като традиция. Попитах една от продавачките защо правят така и тя ми обясни. Всичко било специално измислено от управата на супермаркета. С тези периодически смени се постигали няколко цели едновременно. Оказва се, че ние – клиентите сме много странно племе. Ако една стока се задържи прекалено дълго пред очите ни, ние постепенно охладняваме към нея. Преставаме да я забелязваме и губим интерес. Омръзва ни. Затова когато на същото място ни се предложи нещо друго, сякаш ни зареждат с нова доза любопитство. При това „другото“ може да бъде съвършено нов артикул, но може да бъде и добре забравен стар, който просто е преседял някъде в по-задни позиции и сега го реанимират. Само да не си помислите, че понеже стоката е хубава, качествена и се продава, и затова я слагат пред очите ни. Точно обратното, позиционират я в зениците ни, за да се продава.
Тази въртележка между „изхабени“ продукти и „нови“ звезди ми е позната отнякъде. Откъде ли? Кои са марките, с които днес ставаме и лягаме? ГЕРБ, Деформаторски блок, Патриотичен фонд и АБВ, нали така? ГЕРБ са втори сезон, като през първия към тях вървяха като бонус АТАКА. Тъй като не беше чак толкова отдавна, за да е по-шаренко, вместо постната АТАКА, сега са ни сложили не само Патриотичен фронт, като конкретен „нов патриотичен“ пълнеж, но и блокаджии с азбукари. Под уж новата опаковка и на едните, и на другите, обаче, са прикрити до болка познати стари прашасали етикети СДС, ДСБ, БСП, ДПС. Без значение е дали са легнали по десните или левите рафтове, днес са ни ги набутали на най-централните места. На пръв поглед невъзможната сбирщина е сложена в една кошница, опакована е с общ целофан и се продава като Великденски или Коледен подарък. Въпросната смес от ГЕРБ, РБ, ПФ, АБВ е наместена така, че да се продава. За всеки случай, вместо нежния женски глас, се включват социологически агенции с „проучванията“ си и ни осведомяват как вървят сбиртаците на пазара. Излишно е да се пояснява, че тези социологически агенции са „неподкупни”, нали така? Ясно е, че резултатите им са „честни“ и „неподправени“. Стоката трябва да се продаде. За целта социоложките лягат още по-дълбоко. Кои министри са с най-висок рейтинг?
Доста перверзна класация, нали? Горе-долу същата ситуация ще бъде, ако в супермаркета ми предлагат „различни“ пакетирани екстременти – кравешки, кози, кучешки, слонски… Дали слонските са с най-висок рейтинг? Между първия и втория сезон на ГЕРБ и компания, на най-добрите щандове бяха закарфичили БСП и ДПС. Вярно, че беше само за малко, но все пак се опитаха да ни ги пробутат отново, като не отчетоха, че още ни горчи от тройната промоция БСП, ДПС, НДСВ.
Докато в супермаркета съм „уважаемият клиент“, то тук сред гранясалите абревиатури изведнъж ставам прост електорат. След 2-3 месеца пак ще има театро, наречено със странното име „избори“.
Не мога да проумея какво толкова избира електоратът и колко трябва да е прост, за да не вижда как го лъжат и грабят. Как така не се свършиха идиотите, дето все гласуват за едни и същи разбойнически шайки, кой знае защо наричащи себе си политически партии? Нито едно предизборно обещание не се спазва, но ултра простият електорат вместо да накаже лъжците, отново и отново си ги слага като хомот на врата. Защо?!? Нямам понятие колко, ама наистина колко трябва да си тъп, за да гласуваш за опаковките ГЕРБ, БСП, ДПС, СДС, ДСБ, АТАКА, НДСВ, Патриотични фондове, Деформаторски блокове, Абевета и прочие бандити. В супермаркета преди да си купя дадена стока, прочитам етикета и след това, ако не отговаря на обещаното и не ми хареса, никога повече не се връзвам – втори път няма. Не повтарям грешката си. Тарикат съм, ама само в магазина. Иначе съм си прост електорат.
Ивайло Зартов,
8 юли 2015 г.
