.
И съм цялата приказка –
безначален безкрай,
безконечно начало,
моят ад,
твоят рай.
В мълчаливите нощи
слушам дъх затаен,
а във шумните сутрини –
аз и ти, теб и мен.
И порочната истина
не позна самота,
а тъгата ми – бистрата,
в кална локва умря.
Всеки дъжд я измиваше,
всеки припек гори,
всеки вятър донасяше
две студени сълзи.
На последната страница
хепиенд не видях,
беше цялата в рани
от прелистване, прах…
И поука не чакайте,
ни от нас, ни от вас,
любовта си е скитница,
дъщеря на Захлас.
Диана Димитрова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Диана Димитрова (с литературен псевдоним Castaneda) е на 36 години. Родена е и живее в София. Завършила е „Социални дейности“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Освен от поезия и литература, се интересува от психология, музика и философия. Други произведения от същата авторка може да се прочетат в сайта „Откровения“.
