Как сте с изкуството? Аз например, като съм на две бири стартирам караокето и мога цяла нощ да грача, за ужас на съседните села. Обаче с изобразителното изкуство съм скаран. Не само, че нищо не разбирам от картини, ами направо имам „синдром на белия лист“ – не смея да докосна с молив или четка късчето хартия, за да не го оскверня. Няколко пъти ми се е случвало да попадам в галерии и съм разбрал, че най-важното е да ходя бавно, да се спирам отвреме навреме и да съзерцавам. Така не бия много на очи и се сливам с пейзажа. Виж, съвсем друго е положението, когато разглеждам скулптури и по-точно – голи женски тела. Тогава истински живвам и се захласвам по божествените извивки.
Като казах скулптури и се сетих, че тия дни е много актуално да обсъждаме фигурата на цар Самуил в центъра на София. Всевъзможни експерти ни открехват, че короната му е унгарска, а не българска. Че дясната му ръка не трябва да държи дълга тояга с кръст, а съвсем къса пръчка с кръст. Дрехата, с която бил наметнат, приличала на нощница и нямала нищо общо с истинското царско наметало. А супер смешното било, че коланът му не бил колан, а начелник от женска шапка. Орнаментите по меча били изтипосани в час по ръчен труд в 1-ва детска градина и прочие подобни. Това със светещите очи на Самуил си било виждане на автора, ама другите подробности били чисти исторически недоразумения и затова проектът трябвало да се преправи. Спорове, кавги, даже митинги в подкрепа и контрамитинги се заформиха. Никога не бях виждал подобен цирк заради една скулптура. Толкова много шум и олелия се вдигна, че си помислих, че това ще е културното събитие № 1 за годината, но не бях прав.
ВКС взе, че върна делото на ексфизкултурника и ексвътрешен министър Цветан Цветанов обратно в Апелативния съд! Пред този чутовен подвиг дори статуята на Самуил леко приклекна. За тези от вас, които не знаете що е то ВКС, това е Върховен касационен съд. Да не вземете да си помислите, че там съдят някакви кастрати – не е Кастрационен, а Касационен. И е върховен не защото съдиите от този съд взимат върховните рушвети и извършват върховните престъпления. Не, просто това са най-умните, най-честните и справедливи правосъдници измежду всичките ни шедьоври в тоги. Ако не вярвате, погледнете последния хит с делото на криминално проявеното лице Цветанов, който на първите две инстанции получи 4 години затвор, и вместо третата инстанция да му стегне вързопчето, станахме свидетели на върховно отиграване – подсъдимият Цв.Цв. не бил получил, по-скоро му било нарушено правото на безпристрастен съд. То пък, това право му било гарантирано от Конвенцията за защита правата на човека и от НПК. И поради това прозрение, тѐ ти Цецо повръщок. Сигурно ви е интересно да научите имената на тия върховни сладури, които хич, ама изобщо не са взели тлъст подкуп, за да не осъдят Цв.Цв. Това са съдиите Татяна Кънчева и Биляна Чочева, като тук му е мястото да се спомене, че третият член на състава – съдия Жанина Начева подписва с особено мнение, като счита, че не е допуснато нарушение незаконен състав на САС да постанови въззивното решение.
Подтикнати от върховния миг, топ скулптори са решили да увековечат в цял ръст върховните съдии Кънчева и Чочева. По проект статуите им ще бъдат разположени отстрани до лъвовете пред Съдебната палата. Тогите са леко заметнати над кръста. Фигурите са в класически надупени пози с протегнати напред ръце като за просѝя, но не просят, а държат извлечения от банковите си сметки. Гениален е замисълът на авторите скулптурите да бъдат разположени на подвижни платформи. Така всеки, който пожелае, ще може да си ги врътка в зависимост от пристрастяването му. А самото връткане е гарантирано от Конвенцията за защита правата на Върховните връткачи.
Изкуството ражда изкуство. След разпространяването на идеята за увековечаването на спасителите на Цецо, Боко и компания (ако бяха осъдили Цветанов, всъщност щяха да осъдят и Борисов и цялата „политическа“ пасмина) се роди ново хрумване. Да се направи цяла алея на славата – всички върховни съдии и прокурори, начело с Главния прокурор, в класическите пози и на въртящите се постаменти, като допълнително се обмисля дали очите им да не светват при погалване по банковите сметки. Има обаче и алтернативно предложение относно святкането на очите – то да става след „погалване“ отзад.
Изкуство! Какво да го правиш? Въпрос на гледна точка.
.
Ивайло Зартов,
23 юни 2015 г.
