От днес, 1 август 2015 г., две български медии – в. „Преса“ и сп. „Тема“, както и техните уебсайтове, прекратяват дейността си. Във връзка с това СБЖ излезе с декларация, която може да се прочете по-долу. Както и коментар по същия повод на Стефан Ташев, съкратен още преди спирането на в. „Преса“ журналист.
.
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СБЖ
Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява дълбоката си тревога от спирането на вестник „Преса“ и списание „Тема“ – различните и коректни авторитетни издания с огромна читателска аудитория. Закриването им е пореден израз на дълбоката криза на медийната среда и на журналистическата професия в България.
135 колеги са освободени в последния работен ден!
Спирането на „Преса“ и „Тема“ е част от процес, който вероятно ще продължи, защото и други печатни издания, и то с утвърдени имена, са също в много тежко положение. Обедняването на медийната среда обаче очевидно не тревожи управляващите, които го смятат за естествено и нормално. Това е късогледа политика, зад която стоят определени политически и икономически интереси, но тя е дълбоко порочна и вредна за България.
В българските медии тече уродлив процес на монополизация и концентрация в ръцете на зависими от властта лица, пред който редуващите се правителства си затварят очите. Налице е крещяща нужда от прозрачност и осветляване на медийната собственост, на каналите за финансиране, на рекламната и разпространителската мрежа, за да стане ясно кой на кого и с какви пари служи. Не се предприемат никакви стъпки в тази насока, защото сегашното положение очевидно е изгодно на политическия елит и яростно се защитава от явни и скрити лобисти.
Всичко това прави изключително трудно упражняването на журналистическата професия днес. Нарушават се социалните и трудови права на журналистите. Деформацията на пазара размива границата между информация и реклама, между обективна, независима и поръчкова журналистика. Това принизява авторитета на журналистиката и не позволява на журналистите да изпълняват мисията си – да служат на обществения интерес.
Съюзът на българските журналисти от дълго време с тревога предупреждава за тези пагубни явления и процеси в медийната среда у нас, които станаха предмет на сериозни критики и от европейските институции и които сериозно накърняват образа на България. Но те са и заплаха за нейното развитие като демократична и правова държава. Сривът на България на незавидното 106-о място в годишния Индекс на свободата на пресата за 2015 г. на базираната в Париж международна организация „Репортери без граници“ (на последно място сред страните от ЕС и след много африкански, азиатски и латиноамерикански държави от Третия свят) е само следствие от натрупаните абсурди в българските медии и в българското общество като цяло през последните години.
УС на СБЖ смята, че с оглед на неблагоприятната икономическа, политическа и социална обстановка у нас най-доброто разрешение на тези въпроси е приемането от Народното събрание на нормативни документи за професионалната журналистика и защитата на журналистическия труд.
Ако в българската медийна среда беше утвърден процесът на колективно трудово договаряне днес десетките наши колеги, които остават на улицата, щяха да бъдат защитени.
УС на СБЖ счита, че само законовата принуда може да предпази журналистите от произвола на задкулисни издатели и работодатели и да гарантира не само техните права, но и наличието на демократична, високо професионална, обективна и здравословна медийна среда, от каквато България има крещяща нужда, ако иска да бъде наистина европейска държава.
СБЖ е готов за задълбочен диалог със съответните държавни институции и с медийните издатели и собственици с цел да бъдат намерени практически стъпки и решения за създаване на нормална медийна среда.
Ние смятаме, че такъв диалог не търпи отлагане!
–––––––––––––––––––––––––––––
.
Стефан Ташев*: Да наруша омертата около спирането на „Преса“
След всичките емоции от вчера, дойде време да наруша омертата и да повдигна завесата около спирането на „Преса“ и състоянието въобще на вестниците в България. Не искам да оплювам никого, не се чувствам жертва. Както казах, дотук бяхме сега на улицата. Нищо лично, просто бизнес. Първо малко по-отдалеч. Обикновените хора не подозират, че в България няма никакви свободни медии. Всички вестници са или собственост на Делян Пеевски, или зависими от него. И няма как да е иначе, след като в него е и ножът, и хлябът. Негова е печатницата, негово е и цялото разпространение в страната. Как депутатът от опозиционната партия Дилян Пеевски сутрин гласува срещу ГЕРБ и Бойко Борисов, а следобед неговите вестници хвалят, какво говоря, буквално облизват Бойко Борисов и ГЕРБ, не е моя работа. Аз съм много малък. Същата бе участта и на „Преса“, който привлече много качествени колеги с обещанието, че ще е независим. Нищо подобно не се случи. И понеже трябва да се говори с факти, давам пример.
Казусът „Цветан Цветанов“
Цветан Цветанов ще го сложа на първа страница само с белезници – думи на главния редактор, които се спазваха стриктно. Затова две години кримиотделът на вестника бе мачкан от МВР и му бе отказвана всякаква информация, докато Цветанов бе вътрешен министър. Допълваме с костинбродската афера и т.н. За да се стигне до рязък завой – интервю с Цв. ЦВ. по случай 50-годишнината му, в стил „Работническо дело“ на три страници. и пускането през ден на негови снимки, без белезници. Вие си правете изводите. Има още примери. Това става не само в „Преса“, а във всички вестници, които вървят плътно зад властта, и това ги убива. Но да му мислят техните чорбаджии. Атаките срещу Реформаторският блок, не съм им адвокат. Факт е, че сътвориха толкова много глупости. Но как така се атакуват само техните министри – със заповед от БОСА, всеки ден бой по реформаторите, които тормозят добрият Бойко и му пречат да се съюзи с ДПС. Които са бели и добри. Да сте видели някой вестник да напише, че имотите около плажа Силистар са на тъста на Йордан Цонев!??? Ех, ако бяха на Иван Костов, какви фолиа щяха да се излеят, ееех.
Не съжалявам, че всичко с „ПРеса“ свърши. Почуствах две неща – облекчение и омерзение. Така е, когато си човек втора ръка там, не си от „Труд“ и нямаш къса пола. И сега пиша с чиста съвест, документите ми за съкращаването още не са готови, а дори и заплатата не съм си получил. Не ми пука. Вчера написах, че не успях да се справя с трудовашките интриги и това ми беше най-големият проблем. Тези интриги разядоха вестника като киселина. Абсурдно е да обясняваш на журналистите си колко си велик и как няма пари, а две редакционни коли всеки ден да бият по 140 километра до Правец и обратно, където се строят вилите на Тошев и Велева. Абсурдно е с труда си да храниш фамилията на В. Запрянов и той с огромната си заплата да кара фирмата да му плаща дори автомивката на личния му джип. Това си е чисто кокошкарство. Алчността на босовете, интригите и пълното презрение към работещите в „Преса“ ,третирани като роби, съсипа вестника. Това е истината. Факти – 15 дневен труд без почивка, всяка неделя на работа, работа по празници без компенсации и без заплащане, по идея на Валери Запрянов и още и още. Забрана за повече от 10 дни отпуск, отказ да се прехвърлят отпуските от предишната година и т.н. Затова край на омертите, щото такива хора с пурите ни водят на заколение. Не съм роб и няма да бъда повече слуга на тях. Те са останали в 1976 г. Цял месец юли ръководството на вестника Тошев и Запрянов се правеха на ударени какво ни чака. Само, че да моташ журналисти, е грешка. Ние си проверихме, събрахме информация. И един въпрос без отговор – главният редактор, вече фалирал, обяви, че до последно се борил за вестника, до последната секунда. ПЪЛНА ЛЪЖА – по моя информация от разпространителските фирми – още в началото на юли е наредено „ПРеса“ да се кара по една-две бройки на сергиите, защото спира в края на месеца. Толкова за морала и тем подобни на Т. Тошев, В. Велева и Запрянов. Има си възмездие за всичко. Лъжата 105 Тошев, Запрянов и други подлеци.
––––––––––––––––––––––––––––
* Коментарът е от личната страница на автора във Фейсбук.
