Преди да ви отговорим какъв трябва да е вотът, искаме да попитаме дали знаете, че в САЩ всеки свободен гражданин може да бъде призован да е съдебен заседател и е длъжен да се яви в съда?
.
Това е така, защото американската съдебна система се базира на стара германска практика, по-късно приобщена в Англия, според която група произволно избрани представители на общността могат да решат съдбата на някого. Така в Щатите всеки може да е жури на случаен принцип. Жури идва от френското jurе – заклет. Има връзка и с латинското юрис – закон. Журито трябва да следи за закона и се е заклело за това.
Дори американският президент не е освободен от задължението да бъде съдебен заседател и се случва да бъде призован да изпълни гражданските си отговорности – четем във в. „Сега“.
Преди 10 години държавният глава Дж. Буш трябваше да се яви в съда в град Уейко, окръг Маклелън в Тексас. Президентът като съвестен гражданин помолил съдът да определи друг ден, в който той „да изпълни задължението си“.
Джордж Буш бе привикан за съдебен заседател номер 286 в съда в Уейко. Призовката му е била изпратена в средата на ноември 2005 г. на адреса на ранчото в Тексас, защото президентът е регистриран като гласоподавател в този щат. Съдия Стръдър заяви пред американските медии, че появата на Буш в съда ще се превърне в „кошмар“ за Сикрет Сървиз, както и за служителите по сигурността в Уейко.
Това обаче не е първата призовка, която Джордж Буш получава за съдебен заседател. През 1996 г. докато е губернатор на Тексас, той е привикван за първи път. Тогава Буш трябвало да присъства на дело за шофиране в нетрезво състояние. Той обаче не се явил в съда, тъй като адвокатът му обяснил, че правомощията, които има Джордж Буш като губернатор да помилва осъдени може да създаде конфликт. Медиите тогава спекулираха, че Буш се отървал от задължението си, защото през 1976 г. е бил арестуван в Мейн точно за шофиране в пияно състояние.
Освен Джордж Буш, и Рейгън е получавал призовка, докато е бил президент. Това става през 80-те година на ХХ век. Той обаче не се е явил в съда.
Бившият американски президент Бил Клинтън пък не беше приет за съдебен заседател по криминално дело в Ню Йорк. Името му беше изтеглено чрез жребий при определянето на състава на съдебните заседатели, но с пълно съгласие кандидатурата му беше отхвърлена. Клинтън е бил включен в група от 150 души, сред които се избират 14-те съдебни заседатели. Те трябвало да отсъдят за деянията на нюйоркски престъпник, извършил опит за убийство в Бронкс. Като потенциален съдебен заседател под номер 142, Клинтън е попълнил подробна анкета за сведение и на защитата, и на обвинението. На въпроса: „Каква е била предишната Ви работа“, той написал: „Президент на САЩ“. След като се запознали с отговорите на всички въпроси, съдията по делото, обвинението и защитата изразили общото мнение, че е за предпочитане този прекалено известен съдебен заседател да бъде отхвърлен.
Сенаторите също не се освободени от задължението да бъдат призовани за съдебни заседатели. Докато беше кмет на Ню Йорк, през 1999 г. Рудолф Джулиани се в качеството си на заседател по гражданско дело във Върховния съд на Манхатън. Делото бе заведено от наемател на апартамент, който иска 6 млн. долара от собственика, тъй като пострадал от неизправен душ. Квартирантът също така поиска още 1 млн. долара от името на съпругата си, защото раните, нанесени от врялата вода, която го заляла, не му позволила да изпълнява съпружеските си задължения. Джулиани е бил избран за заседател по случая от 125 потенциални заседатели след консултации с адвокатите на ищеца и на ответника по делото. Той е бил първият избран заседател и затова автоматично става председател и на останалите съдебни заседатели. Искът на наемателя бил отхвърлен.
След всичко казано дотук можем да стигнем до извода, че няма нужда да спорим за пропорционалния или за мажоритарния вот, а е необходимо повсеместно въвеждане на жребия.
Защото за по-интелигентните или по-четящите отдавна е ясно, че днес Изборът чрез жребий е единствената устойчива съпротива срещу олигархията (линк).
Да бъдеш депутат в парламента и да гласуваш закони трябва да се превърне във всеобщо, досадно и отговорно задължение. Политиците не го желаят това, а ние?
псд
