Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
„ÝЙКЬО /1/, НÁНЕ ВЛАДО И Я!“ (ПЕШО СОЛТА)
.
Този (риторичен) въпрос съм (си) го задавал и друг път:
– Защо в Древна Елада представителите на т.нар. „силен пол“ не са били считани за мъже до навършването на 30-годишна възраст?“
Както и две „колатерàлии“:
– Защо в някои политически системи за сенатори могат да бъдат избирани само навършили 40-, респективно 50-годишна възраст, лица?
– Защо в обществените науки липсват изявени учени в младежка възраст, а в точната наука Математика знаем за гениалните Галуа, Лобачевски?
Народната интуиция отдавна е оповестила отговора, и той е: „За младите всичко, що лети, се яде….“
Което ще рече, че младият човек е бърз в съжденията, не му мисли много при вземането на решения, не се вслушва в гласа на разумните, „врелите и кипелите“. Липсва му нещото, което е прието да се назовава „жизнен опит“.
За придобиването му обаче е потребно време. Често – години, десетилетия, дори цял живот. Онова, което в бебешка възраст сме възприемали като игра, много скоро се оказва сурова действителност. От своя страна съдбата така пренарежда картите, че най-слабата в един момент се оказва решаващ коз, повалящ силните дотогава…
Пешо беше първородният син на Игнат – брат на Александър, Петко и баба ми Йорданка /2/ – син на дядо Дончо Заешки. Подобно на мнозинството младежи в селото, изкарваше прехраната си с песъкчийство /3/ вадене (ръчно, с лопата) на инертни материали (пясък, чакъл, баластра) от Искъра и товаренето им на неколкото частни камиони, които извозваха „материала“ до строителните обекти в столицата.
Семейството беше доста изпаднало, особено след пенсионирането по болест на Игнат. Запомнил съм го (дèдо Игнат) като виртуозен майстор на една занимателна детска играчка: дървено човече, премятащо се на кълчищни конци. В къщата с пръстен под „с трън да се развъртиш, нямаше какво да закачиш“. Пешо се оплакваше пред „колегите“:
– Абе, не’ъм к’во да си нóсим /4/…
– Éпа нóси кàменье – виш колку млогу са у Искъро!“ , – репликират го шопчетата-шегобийци.
– Не бе, не бе – за яʹденье!“
Пешо все пак имал едно преимущество: бил племенник на дèдо Кóла – баща (осиновител) на батко (нàне) му Владо. Владо Гусев (баща ми) пък е шофьор и съсобственик на един от камионите /5/, които песъкчиите обслужвали. Всяка сутрин Пешо гордо сядал до баща ми (нàне) и пристигал на „обекта“ (поредния изкоп на Искъра), посрещан от завистливите погледи на непривилегированите си колеги, които си нямали такъв „ỳйкьо“.
Така се родил, ограничен във времето, пространството и средата фразеологизмът „Ýйкьо, нàне Владо и я!“
Но… само пет-шест години по-късно на власт дошли комунистите.
Докато „ỳйкьо“ и „нàне Владо“ обирали негативите на „кулашкото“ си минало, Пешо и семейството му се издигали в социалната йерархия. „Нàне Владо“ го пратили да извозва дървени трупи по родопските чукари. „Ýйкьо“ се опъвал, но през 1958 г. бил принуден „да влезне“ в ТКЗС-то.
Пешо – като настояшчий пролетарий – станал член в БРП/к, а по-късно – в незаконната/6/ ѝ щерка – БКП. Дъщеря му започнала работа в ДСК, синът Боре бил уреден за дълги години в „международнио“ /7/, а след маскарадния преврат от 10 ноември 1989 г. се сдобил с парк пътностроителни машини – булдозери, скрепери, багери, валяци, камиони, дори пожарна цистерна – вероятно благодарение и на връзките си със спортисти от близкото минало (често събираше някогашни футболни знаменитости от „Левски“ на кьорсофри; гостуваше му и „Батето“ – бивш гребец и зет на Тато /8/).
По някое време безработният ми от дълго време син Владимир (внук на „нàне Владо“) започна работа при новоизпечения бизнесмен. Освен работата, за която го беше назначил по договор, го третираше и като прислужник на честите пирове, устройвани от „боса“ – да „принася“ мезета и напитки, а после и да чисти, мие и лъска след гостите. Налагаше се сутрин и да му пали печката, да разчиства в кухнята – въобще, „момче за всичко“. Плащаше му „от дъжд на вятър“…
Ето „така се преобръща палачинката“… Днес си на върха, утре – в низините. И обратното. Но това може да схване и проумее само оня, който го е преживял. За което понякога са нужни десетилетия.
Затова руснаците казват: „Для одного битого двух небитых даем! /9/“
Французите пък имат поговорката „Un homme ouvertue cout deux! /10/“
Казусът „Ýйкьо, нàне Владо и я!“ го потвърждава.
.
Николай Гусев
____________________________________________________________________________
/1/ Ýйкьо – вуйчо.
/2/ Вж. „Бàбо Дàко“.
/3/ Вж. „Песъкчиите“.
/4/ „Носим“ – шопски еквивалент на „взел съм си храна за из път или извън дома“.
/5/ Вж. „Фаргото“
/6/ БРП/к (Българска работническа партия – комунисти) е била законно регистрирана през 1945 г. и законно прекратена през 1953 г. Прикривайки факта на прекратяването ѝ, през 1990 г. Фирменото отделение на Софийския градски съд излиза с определение „Преименува БРП/к в БКП, преименува БКП в БСП“.
/7/ ДСО „Международни превози“, където шофьорите имаха доходи – при това в марки, долари, лири, шилинги и други конвертируеми валути – многократно надвишаващи тези на простосмъртните им колеги. Разбира се, работа там беше категорично отказана на опитния шофьор „нàне Владо“ – имали „по-подходящи кандидати“…
/8/ „Тато“ – прякор, прикачен от зевзеците на Тодор Живков – генсек на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет.
/9/ „Разменяме един бит за двама небити!“
/10/ „Информираният (предупреденият) е равен на двама!“
