Както навсякъде из града, в който живея, и пред нашия блок се търкалят два безпризорника от породата „улична превъзходна”. Добре охранени, като едното от олежаване затлъстя неимоверно. Горкичкото, хвана артрит и задух, и със зор куцукаше около входа. Така се случи може би защото към него и събрата му едва ли не право в устата им летят тлъсти кокали от терасите. И разни „майки Терези” се надпреварват по всяко време да изсипват отпреде им цели тенджери с артисала манджа, с която зорлем се справят. Дори преди дни докторката от четвъртия етаж им изсипа сутринта половин тава баница, останала от посрещане на гости предната вечер. Минаващи с количките си в същия момент клошари завистливо и с мъка преглъщаха пред вида на кучешкия пир.
Животните обикновено се отблагодаряват на своите благодетели с радостно подскачане и въртене на опашки, като ги видят. Верни на пазаческия си инстинкт, два яко охранени песа с ръмжене, яростен и възмутен лай отпъждат вълните от натрапници, опитващи да се наместят в завоюваната от тях апетитна ниша. Подобни „храненици” има из целия град. Дремейки, сити и доволни, понякога на сантиметри от муцуните им се търкалят цели хамбургери, сандвичи или гранули „Whiskas”, до които те, преяли, не благоволяват да се докоснат, но бдително пазят. Днес обаче, единият от двата ни олежали се песа умря от топлинен удар. Той не можал да се премести в обедната непоносима жега от откритата полянка пред блока някъде на сянка.
Но, от животните към хората. За човешкото затлъстяване, което се случва най-вече в икономически напредналите страни. Статистиката например сочи американците като най-затлъстелия народ в света. Според последни проучвания 1/3 от над 300 милионното население на САЩ е с надномерно тегло. Няколко милиона души се смятат за крайно затлъстели, като имат над 50 кг свърхтегло. Вече не предизвикват сензация случаите, когато за оказване на медицинска помощ с кран изваждат през прозорците на жилищата нещастните моржове, тъй като касите на вратите се оказват прекалено тесни за телата им. Голяма част от тези хора са заприличали на самоходни палатки, с ограничена свобода на придвижване, поразявани от болести и ранна смърт. Икономиката и дори модата се е настроила вече на стандарта “Jumbo-Size”.
Вече години наред стотици хиляди стават жертви на последиците от лакомията. Според данни на Американското раково дружество, ежегодно около 150 хиляди души умират от рак, провокиран от свърхтегло. Трудоспособното около 200 млн. население работи за доста значителен брой свои нетрудоспособни, затлъстели съграждани. А още от детска възраст някои бъдещи дебеланковци имат начин на живот, водещ до затлъстяване. Според някои проучвания две трети от децата, ненавършили още годинка, се тъпчат с бонбони и други лакомства. А тези над 2-годишна възраст вече пият газирано и ядат хотдог. Всяко пето дете яде често чипс и почти ежедневно консумира пица. Здравните разноски за лекуване на последиците от затлъстяването стават все по-голяма част от общите медицински разходи.
Може би ще ни е чудно ако узнаем, че една от много важните предпоставки за възникването на проблема със свърхтеглото е един човек, който в първата половина ХХ век чрез гениални рекламни кампании и връзки с обществеността насочва стрелката по този път. Едуард Л. Бърнс на практика оформя някои тенденции за целия ХХ век, като се почне от храните и се стигне дори чак до войните. И разработените от него методи са в ход и днес, и продължават в бъдеще. Той поставя началото на различни манипулативни разработки, водещи включително до количественото увеличение на свърхдебелите. Естествено като всичко „модерно и прогресивно”, този „стандарт“ достигна и до свободната и открита Европа.
Преди години в храна за пилета в Белгия бе открит диоксин, след което там бе забранено да се влага в смеските отпадъчно олио от ресторантите, будките за пържени картофки и депата за отпадъчни мазнини. Случи се и суматохата от болестта „луда крава”, и тревогата от заразна слонгиозна енцефалопатия в говеждото месо, млякото, и млекозаместителите, с които се хранеха телетата. Открит бе диоксин и в яйцата, както и червен червей в риба, застояли масла, утайки от пречиствателни станции и какви ли не „апетитни” неща, попадащи накрая в нашите чинии. Така наречените хранителни продукти, които консумираме, са пълни с емулгатори, оцветители, подсладители, ароматизатори, глутамати, свързващи вещества и безброй други добавки с трудни за произнасяне имена, бълвани от химическите лаборатории.
Дори и в полугладна България се клатят с патешка походка нашенски „слонове”. На фона на истински, стържещ глад за някои, в различни медии и в интернет бъка от реклами за разделно хранене, диети и рецепти за отслабване за други. Хиляди страници с инструкции, рецепти и разбира се реклами на вълшебни средства за отслабване – хранителни добавки, витамини, антиоксиданти, специални еластични колани и корсети, спа процедури в петзвездни хотели и балнеолечебни комплекси. Цяло направление в туристическата индустрия. А накъде в тази индустрия без „дебелариума” на д-р Емилова? Влизайки в сайта на клиниката с нейния петзвезден хотел „Азалия”, можете да видите как на първо място се мъдри списъкът с услугите за тежкотелесната й клиентела. Соленият ценоразпис естествено е „фирмена тайна”. А „лечението” е сбор от еклектнични терапии и физически упражнения, като китайска гимнастика „ци-гун” и „тай-чи”, индийска йога и репертоар от общо 28 инквизиции, като от филм Survivor за оцеляване, направо непосилни за мъчениците на кантара. И разбира се, обикновено неефективни. Горките барбарони, свиващи се и раздуващи се след напускане на клиниката, досущ като филмовите си прототипи.
Особено ме разсмя в информацията за тази клиника прочитът на услугата „масаж с рациново масло по метода на Едгар Кейси”. Интересно, масажът външен ли е или вътрешен на правото черво? Но всуе, защото нашите новобогаташи, максимум до едно коляно назад са бивши плебеи, с инстинкт за яко плюскане, че утре може пак да са гладни. Епичната борба с килограмите и вредният навик на преяждането са в диалектично противоречие със заложеното в гените им, правещо усилията им почти излишни. Но, както с гордост е отбелязано в сайта на д-р Емилова, вече 40 000 души са преминали курс на лечение в спорно-здравното и заведение. Какъв възход за споменатата докторка! От обикновен диетолог-рехабилитатор в санаториума на МВР във Варна – до ментор на богатата класа на Родината!
Но има и по-проста и ефективна терапия за привилегированите пациенти на тази и подобни на нея клиники – терапия за ояли се политици, съмнителни бизнесмени и откровени мутри. Когато част от тях попаднат в ареста или затвора, и останат на затворническите буламачи, къде по-бързо могат да възвърнат по-нормален телесен вид. За съжаление обаче терапия за правосъдната ни система няма или поне досега не се намери. А дребните „кокошкари“, които лежат по нашите затвори, обикновено нямат никакви проблеми със свърхтегло.
Светослав Атаджанов
