72 години от смъртта на Борис III – свидетелство на Станислав Балан

„….На всеки случай при приемането на прощална аудиенция на хърватския п[ълномощен] м[инистъ]р на 16 август цар Борис не бе така бодър и свеж, а след аудиенцията на Сл. Загоров на 20 август изглеждаше дори твърде отпаднал и мрачен. На 23 август на обяд се отби за малко в канцеларията ми и ме попита има ли нещо ново. Дадох му един от хвърлените хвърчащи листа, които английски самолет бе хвърлил предишната вечер над София. Представляваше старинен стенен часовник, чийто стрелки сочат 12 часа без 5 мину ти и едно голямо ухо.
– Какво ли ще представлява следващия? – бавно и замислено промълви той.
– Според Миката Шишманов голям пръжолник с мозък върху него – отвърнах почти машинално.
Съзря ли царя в този малък хвърчащ къс хартия нагледно потвърждение на утвърденото у него убеждение, че ако в мирно време династическите връзки и приятелски отношения с държавници играят голяма роля (посещението на английския разрушител „Лондон“ във Варна през август 1934), то в случай на война тези връзки по силата на обстоятелствата отстърват място на редица върховни държавни интереси и съображения, било по решаване на съществени конюнктурни въпроси свързани с хода на военните действия, било при изготвяне на предварителните или окончателни условия на бъдещия мирен договор.
На всеки случай той сгъна листчето, сложи го в джеба си и с твърди крачки излезе от канцеларията.
Привечер със същите твърди стъпки влезе в кабинета на Груев, който му поднесе за подпис някои укази, и му докладва за изпълнението на някои поръчения.
Не след дълго време ме повика да му прочета получените през деня до клади и шифровани телеграми и ми поръча да проверя в министерството кога ще пристигне новия хърватски п[ълномощен] м[инистъ]р, за да определи деня на приема му.

След това чевръсто и най-сърдечно се ръкува с нас двамата:
– Господа, благодаря ви за вашето усърдие и преданост, каза с благовидна усмивка и със свойствената си твърда стъпка се отправи към вратата, която силно тръшна след себе си както често правеше, когато бърза.
– Странно, учуди се Груев, началството за пръв път се ръкува и благодари при вечерна раздяла.
Това бе последната ми среща с цар Борис.
Докато коментирахме този необичаен жест на царя от форплаца телефонираха и запитаха Груев може ли да сервират вечерята.
– Не е ли много рано. Часа е едва 7,30. Началството няма ли да се храни тук?
– Началството е неразположен и няма да вечеря.
На следния ден, вторник, към 10 часа сутринта Свилен Николов дойде при мене твърде развълнуван.
– Г-н секретар, елате бързо в станцията на Шиваров да вземем Загоров по телетипа. Началството е много болен. Разберете, ще ни избият ако умре. Ще искаме Зайц да дойде веднага, ще повикаме д-р Цончев от Ксанти.
Указа се, че Берлин бил тежко бомбардиран през нощта така щото връзка със Загоров можахме да вземем доста късно. Докато чакахме Свилен ми даде следните подробности относно заболяването на царя:
Вчера сутринта началството станал бодър и весел. Когато се разделял с децата си, за да се качи в автомобила, нещо го присви, олюля се и се подпря на вратата като с дясната си ръка силно притискаше мястото около сърцето. След като му попримина целуна децата и им каза: Ако не се върна, ще слушате леля си Кока и чичо си Кики. По пътя за София не се оплака от нищо, щом пристигнахме нареди да повикам д-р Александров. Последният го прегледа, каза му нещо на немски и настоя веднага да си легне и да не мърда от леглото. Началството, обаче не легна, а тръгна да обикаля канцелариите. Ходи и там гдето почти не стъпваше – във военната канцелария. „Гледайте бай Васил, той е болен. Мен ми няма нищо, – ми отвърна когато му повтарях какво бе наредил д-р Александров. Не преви крак през целия ден. В 7,30 падна по стълбите и повърна.
Професор Зайц пристигна от бомбардирания Берлин още същата вечер докато д-р Цончев дойде от Ксанти едва на следния ден по обяд. Поставената диагноза бе категорична: тромбоза – запушване на лявата артерия, която храни сърцето.
В среда привечер в канцеларията ни дойде, видимо съкрушен, инспектора на дворците Дим. Генчев.
– Началството е много сериозно болен, каза на Груев с едва сподавено вълнение. Зайц не иска да поеме сам отговорности за лекуването му.
Повикахме и Епингер. Може да се очаква и най-лошото. Из града се но сят вече най-различни слухове. Изготви едно комюнике за печата.
Пристигането на Епингер несъмнено ще да е успокоило Зайц, но то не допринесе с нищо за отстраняването на тромбозата. Недостатъчното подхранване на лявата половина на сърцето водеше до загниване на сърдечния мускул инфаркт и до отслабване на нейната дейност, респ. до по-усилена дейност на дясната му половина и следователно до увеличаване обема на последната и притискане на белите дробове, до огнищата на пневмонията и до редица други усложнения.
В събота, 28 август, към обяд в състоянието на царя настъпи ново значително влошаване и в 16,20 ч. почина.
Докато Груев изготвяше комюникето за печата в канцеларията дойде д-р Цончев, който ме помоли да го подпомогна в заключителната част на неговата работа – написване на протокола за протичане болестта на покойния цар. (…) Съставения от д-р Цончев протокол около десетина страници написах в 6 екземпляри, пет от които поставих в желязната каса на канцеларията, а шестия предадох на княза заедно с писмената си молба за бъда освободен от заеманата от мене длъжност в дворцовата канцелария.
Към средата на септември 1943 г. прочее аз отново се върнах при колегите си във Външното министерство.“