„ЧОВЕКЪТ И КРИСТАЛЪТ – АКАДЕМИК ИВАН КОСТОВ“ – под това заглавие във в. „Либерален конгрес“ през 1993 г. (бр. 64/24-30.12.1993) излиза интервю с големия български и световен учен акад. Иван Костов (1913-2004). Интервюто е по повод 80-годишнината на акад. Костов и е направено от Николай Михайлов (Гусев). Тази публикация, която е част от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“, съдържа това интервю, излязло преди години, биографична информация за акад. Костов, както и послеслов с днешна дата за големия български учен. Той е написан от автора на интервюто – Николай Гусев. Всички текстове от неговата авторска поредица в нашето издание могат да се намерят тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
ИВАН КОСТОВ Николов е роден на 24 декември 1913 г. в гр. Пловдив, в семейството на техник-строител. През 1936 г. завършва естествена история в Софийския университет. Две години по-късно е приет за асистент, а през 1940 г. с куфар желязна руда (образци от интересното Крепостко находище) заминава на специализация в Лондонския университет (по стипендия от Британския съвет). Поради войната остава не три, а цели пет години, в Англия. Там публикува няколко научни трудове, написва хабилитационен труд, с който през есента на 1945 г. става доцент при катедрата по минералогия и петрография към Университета. Осем години по-късно е избран за професор.
Член-кореспондент на БАН от 1961 г., а академик – от 1966 г. Избран е и за чуждестранен член на Руската академия на науките. Почетен член на Английското минералогическо дружество (по устав само 10 души от цял свят могат да носят това звание). Член на Английското геологическо дружество и на Английското дружество на геолозите (това са две различни организации на учени). Почетен член също на Руското минералогическо дружество, на Индийското минералогическо дружество и на Чехското минералогическо дружество. Заедно с трима други български учени – член на Германската академия на природоизпитателите (Леополдина).
Акад. Иван Костов е написал повече от 200 научни трудове из областта на минералогията, кристалографията и пр., които са публикувани на български, английски, руски, немски и други езици. Разработил е оригинална класификация на минералите на двоен – геохимичен и кристалохимичен – принцип, като с това за първи път е постигнато природосъобразно групиране на минералите. Със своите кристалохимични изследвания извежда формули на редица минерали, което прави възможно предсказването на нови минерали. Идеите му са потвърдени от намирането на предсказаните от него минерали в различни части на света.
Акад. Иван Костов, съвместно с български и руски учени, е автор и на четвъртото българско откритие (до днес България има само 8 открития). Откритието се основава върху неговата теория за изследване на кристалните хабитуси и кристало-морфоложката еволюция на минералите в зависимост от условията на минералообразуване.
Акад. Иван Костов създава оригинална класификация на минералите, призната в целия свят. Неговите книги са настолно четиво за всеки минералог и кристалограф. Инициатор и създател е на минераложкото райониране на България.
Огромна е и педагогическата дейност на акад. Иван Костов. Много поколения талантливи минералози и кристалографи са израснали в неговата школа. Монографиите „Минералогия“ и „Кристалография“, които имат няколко издания, са необходимост както за студентите, така и за научните работници в съответните области.
Обществената дейност на този голям учен и българин е адекватна на научната. Бил е директор на Националния природонаучен музей и на Геологическия институт на БАН. Създател и дългогодишен ръководител на катедрата по Минералогия в Софийския университет. Основател и председател на Българското минералогическо дружество.
.
– Академик Костов, как виждате от върха на своите осемдесет години днешното състояние на България и на света?
– Налице е огромен технически прогрес. Същевременно има голямо изоставане на духовната страна на живота. Твърде много хора се ползуват от благата, които едно висококвалифицирано малцинство създава. Повечето хора натискат копчетата на свръхинтелектуализирани апарати, без да имат дори далечна представа за онова, което машината прави за тях и без тях. Господствуващ е безогледният стремеж за притежаване, без въобще да се замисляш дали си дорасъл за това. Вещоманията ми е чужда. Душевността на оня, който алчно посяга към чуждото, ми е дълбоко противна. В критични времена като днешното от дълбините на преизподнята изплуват призраците на най-грозното в човешката душа. Но такива времена раждат и водачи, които повеждат народа извън блатото. Убеден съм, че както България, така и светът имат способността да излъчат тези истинни личности. Нещо повече: те вече съществуват, но случайно попадналите и преднамерено крепени от заинтересовани, икономически мощни среди, не им позволяват да разгърнат творческата си енергия. Вярвам на търсещата младост, за която планетата е свой дом. Убеден съм също така, че хората правят системата, а не обратното. Като учен знам, че развитието се осъществява по два възможни пътя: еволюционно или революционно. Като човек съм привърженик на еволюционното развитие, което постепенно променя картината на света към по-добро. Когато обаче целенасочено възпират цели народи от естественото им еволюционно развитие, революционният взрив е неминуем. Миролюбив човек съм, но няма да пророня сълза за онези, които десетилетия наред, а и днес тласкат България по посока единствено на личния си користолюбив интерес.
– Що за хора са те според Вас?
– И по-рано, и сега това са елементарни хора, хитреци, които природата е ощетила с единственото истински присъщо на човека качество: съвестта. Това не са човеци, а хоминиди. Те имат само външна, физическа прилика с нас, а вътре са по-лоши дори от дивите зверове. Случайно да знаете за животински вид, който да изтребва себе си преднамерено? Като естественик не познавам такива популации. Част от човечеството, изглежда, периодично (при наличието на „подходящи“ условия) подивява. Впрочем, това е вечната борба между Ин“ и „Ян“, между Доброто и Злото. Доброто побеждава винаги, но пътят до него е белязан със страдания. Ето защо от изключително значение е страдащите да проумеят, че никой друг отвън няма да ги спаси. Крайно време е да се огледат внимателно и да гласуват доверие доверие на онези страдащи заедно с тях, които са доказали, че умеят да виждат по-далече от носа си и да имат интереси, по-високи от тези на своите стомаси. България не е ощетена откъм такива личности. Като прагматичен романтик вярвам, че политиката на „кеч ез кеч кен“ („граби, каквото можеш и както можеш“, т.е. „свободна борба“) е обречена. Бъдещето е на политиците, за които политиката не е мръсен занаят, а чиста наука и изкуство, в основата на които стои човешката нравственост.
– Наблюдавате ли общи черти между растежа на кристалите и израстването на човека като „Хомо Сапиенс“?
– Несъмнено. И на първо място – генетическата основа. Както кристалите, така и човекът са предварително обусловени от заложената в тях генетична база. Същевременно средата, в която се формират както кристалите, така и човекът, оказва определено, макар и не решаващо, въздействие върху тях. Древногръцките класици на материалистическата диалектика знаеха това, но хитрите плагиатори, нарекли себе си „диалектически материалисти“, внушаваха на „народните маси“, че именно средата е решаваща. Човекът затова е човек, защото се е издигнал над средата, но не забравя и зависимостта си от нея. Категоричен противник съм на уравниловката, която отрича естественото неравенство между човеците. Трагедията на подивяващия „Хомо сапиенс“ е в това, че противоестествено е повярвал, че всичко му е позволено. Всъщност, колкото по-дълбоко навлизаш в тайните на природата (чрез истинската наука, изкуствата, културата), толкова по-ясно разбираш колко малко знаеш и още по-малко можеш. Страшно става, когато полухора получават достъп до кормилото на властта. Обикновено, не, практически винаги, това са хора с увредена психика, с патологични комплекси за малоценност. Тежко и горко на онзи народ, който поверява съдбата си на психопати. Докато ги отхвърли от върха на властта, те са в състояние да направят толкова поразии, та години и дори десетилетия да са нужни за поправяне на щетите.
– Тревожи ли Ви съдбата на българската наука?
– Тревожи ме съдбата на науката в България. Науката е интернационална, планетарна. Тя е търсене на истината, а не на облагата. Душата ми тръпне, защото у нас нещата вървят на зле. Българинът е велик не толкова заради бойните си подвизи, колкото с вроденото си влечение към знанието, защото винаги е давал мило и драго за наука. Даже в най-тежки години на чуждоземно иго той е намирал начин да спаси знанието. Днес науката е поставена в унизително положение. Статусът на научния работник е принизен под този на най-ниско квалифициран лумпен. Властите се грижат само за собственото си благополучие. Ако искаме, ако ако искрено сме загрижени да се измъкнем от блатото, трябва да разберем, че спасението ни е в ръцете ни, стига да дадем предимство на образованието, науката и културата. Само образованието, науката и културата са в състояние да обогатят и техниката, и икономиката. Без осезателен превес на на образованието, науката и културата е безумие да се надяваме не само на напредък, но и на елементарно спасение. Популизмът може само временно да даде видимост за някакво могъщество, което в действителност не съществува. Като учен не вярвам на магически пръчки, а на доброто начало у човека. Тълпата като изява на долните инстинкти у хората е опасна за развитието на обществото. Тя винаги иска и никога не дава. Същевременно е плячка, лесна за манипулиране от недобросъвестните хитреци, жадни за ефимерна власт и съвсем осезателни материални облаги. Ученият е далеч от всички тези примитивни страсти, той не се стреми към богатствата, а към Истината.
– Вашето кредо в науката и в живота?
– Привърженик съм на ноосферното начало на Вернадски. Старая се да мисля планетарно, но не космополитично. Смятам, че човечеството е замислено като като, но още не е станало, хетерогененен конгломерат (т.е. състоящ се от различни съставни части) с хомогенна (т.е. единна) спойка. Спойката – това е общочовешкият морал, космическият Разум на Човека. Като човек се стремя да уважавам, да зачитам, да разбирам другия човек; не мога обаче да уважавам мошеника, крадеца, користолюбеца (не съм против честно забогателите, но знам, че честно се забогатява за години и дори десетилетия). Когато човек се спаси от ЗАРАЗАта, тогава ще се спаси и за Вселената.
– Какво означава акронимът „ЗАРАЗА“?
– З – злоба; А – алчност; Р – ревност; А – алчност; З – завист; А – алчност. Може би прави впечатление, че алчността е спомената цели три пъти, но още Плутарх е прозрял, че за човека най-голямото и първородно зло е алчността. За победа над Злото, човек първо трябва да победи себе си (алчността си).
– Къде виждате изхода?
– В баланса, в равновесието между материалното и идеалното. Исус Христос го е формулирал изключително точно: „Божието – Богу, кесаревото – кесарю“.
– Вашето отношение към мира и войната?
– Противно на мнозина „велики“, смятам войната за противоестествена проява на болни индивиди и болни общества. По време на Втората световна война на три пъти по чудо избягнах смъртта. Виждал съм страшни неща: гърчещи се части на разкъсани от бомба човешки тела. Всякакви мераци за приемане в съществуващи военни или политически групировки са унизителни за България. Държавата, както и човекът, е нищо без своето достойнство. Ясно е като бял ден, че Западът не желае да носи на гърба си хленчещи и просещи. Спасението на България е в нейния пълен и постоянен неутралитет, деклариран в основния ѝ закон и гарантиран от държавите – постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и от НАТО. Днешните властимащи у нас са на противното мнение, но нормалният българин вярва в постоянния неутралитет.
– Рождество Христово е не само тачен от българина празник, но и символ на едно ново начало. Вие сте роден на Бъдни вечер. Какво ще пожелаете на българите и на България?
– Нека да се огледаме около и в себе си. Да отидем на изборите не като тълпа, водена от изкусни свирачи, а като изстрадали мислещи същества. Крайно време е да проумеем, че управлението на държавата не е работа за полуучени, а триединство на наука, изкуство и техника, подплатени с огромен труд и основани върху общочовешкия морал. Некомпетентната власт, властта в ръцете на некадърници е безнравствена в зародиша си. Тя води хората до обезверяване, замъглява съзнанието им. Смятам, че между прагматизма и морала няма пропаст, стига алчността да не е двигател на прагматизма. Българинът е преодолял хилядолетни исторически превратности, ще преодолее и тези мътни времена. Нека си пожелаем да излезем колкото е възможно по-чисти от сполетялото ни премеждие. Защото бъдещето е на чистите, добрите, човечните.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
.
POST SCRIPTUM
Любителите на евтини сензации ще реагират първосигнално на съвпадението на имената на бележития учен с това на eдин известен и спорен политик („Кажи си, Иване…“).
Но политикът Иван предпочете да мълчи като антифашист на разпит. Докато акад. Иван Костов беше сред „седмината рицари на Кръглата маса в „Яйцето“, неговият съименник не е припарвал до това, както днес е модерно да се казва, „култово“ място. Тук академикът се държеше като един от нас, без да издава и с най-малък жест в поведението си, че е един от великите учени на България – http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2384585 .
Той наистина беше искрен в презрението си към властта. Спомням си, че след началото на „Прехода“ го кандърдисваха да оглави Българската академия на науките, но академикът категорично отказа да заеме престижния пост. Разбира се, съответен мераклия се намери начасà.
Беше безкомпромисен към лъжата от всякакъв ранг. Говореше с неприязън за някакъв рабфаковски академик, който успял да заблуди „Партията и Правителството“, че в землището на Кремиковци има богато железнорудно находище, предоставяйки една и съща отлична проба като уж характерна за целия му периметър. Въпреки обоснованите протести на Костов, властите взели съдбоносното решение и опропастили милиарди левове народна парà за строежа на гигантския металургичен комбинат и изорудване на прекрасния Балкан (докарваха руда чак от Алжир, а коксуващи се въглища – от Русия).
Беше необикновено скромен – човекът, на чието име бяха нарекли нов вид минерал – http://webmineral.com/data/Kostovite.shtml#.Vdsc7d9JVv0 .
На Кръглата маса в „Яйцето“ споделяше част от малкото си свободно време и авторът, по чийто учебници се беше явявала на изпити и една дама – бъдещата премиер-министър на Великобритания, „железната лейди“ баронеса Маргарет Тачър…
Николай Гусев
