Интервю на Дарина Велчева с д-р Георги Чалдъков, Mu-varna.bg
(Част 3)*
– Вие сте в редакционната колегия на редица научни списания, сред които е изданието InSpiro. Подходът на съчетаване на науката и изкуството вие използвате и в учебника „Клетъчна биология“, в който обяснявате сложния свят на клетката с примери, любопитни факти, исторически и художествени препратки. Да се учи клетъчна биология по този начин определено е интересно.
– Да, това, както и въображението и асоциативното мислене, са съществена част от моята дидактика. „Въображението е по-важно от знанието, защото знанието е ограничено“ – казва Алберт Айнщайн. Поетите превръщат въображението в метафори, учените – в хипотези и концепции, в знания. Ф.М. Достоевски, Пейо Яворов, Христо Фотев и Константин Павлов ми дадоха повече от Джордж Паладе, Алберт Клод, Рита Леви-Монталчини и Гюнтер Блобел (големи учени, нобелисти). Това е перифраза на великата мисъл на Айнщайн: „Достоевски ми даде повече от Гаус.“
Искам студентите да познават: „Малкият принц“ на Екзюпери, „Мечо Пух“ на Алън Милн, „Алиса“ на Луис Карол, „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков, „Дон Кихот“ на Сервантес, „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Зорба гъркът“ на Никос Казандзакис, „Няма такава книга“ на (д-р) Людмил Станев. Да познават и режисьора Крикор Азарян, ето една от мъдрите му мисли: „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.“
Това е урок по морална философия, трогателен глас от „интимната акустика на човешката душа“ – и такива уроци преподавам на студентите. И ги съветвам, че за тях повече ще научат от лекциите на философа на нашия университет – Александър Стойчев.
– Имате ли си любим стих от Христо Фотев?
– Всички стихове на Фотев са ми любими… Сега ще изрека част от „Бях на самия връх…“:
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз – със ярост –
и се учудвам, че останах жив.
И завършва: И съжалявам, че останах жив.
И Христо Фотев обичаше да рецитира това си стихотворение.
И още:
Сърцето ми бе в свойта първа сила.
Не беше бившо то както сега.
На всички пролети събрало хлорофила
се пръсна то – позеленя снега.
Напомня на Лорка, нали:
По залез златното момиче
се къпеше сама в реката
и ставаше водата златна.
– А вас какво Ви вдъхновява?
– Неизвестното в биомедицинската наука. Хубавият стих, рисунка, мелодия… И чаровните жени, и хубавото вино, разбира се!
– Проф. Михаил Давидов от Медицинския университет в Хамбург определя учебника ви „Клетъчна биология“ като чудесно произведение с оригинален замисъл и перфектно изпълнение. Вярвате ли, че учебникът ще помогне на бъдещите и на настоящите лекари да станат по-добри специалисти?
– Да, надявам се да е полезен за знанията и, по-важно, за начина на мислене на любознателните студенти, преподаватели, докторанти, лекари и биолози. Моят учебник е написан in-depth и е желателно да се чете in-depth, ако иска читателят да се сдобие с in-depth знания в клетъчната и матриксна биология и нейното значение за разбирането на болести, превенция, терапия. Хайде, сетете се пак за Емили Дикинсън…
– Вие сте гост-професор на университети в Италия, Сърбия и Япония. Може ли да се каже, че българските студенти са сред най-любознателните?
– Любознателни и талантливи хора има във всички страни. Страните, в които има грижи, стимули и признателност за любознанието и таланта, имат прогрес, добро здраве и качество на живот. Тревожи ме обаче свръхлибералната доктрина (не само в икономиката) и глобализацията, американизацията и други вариации на тази тема. Тревожи ме уязвимостта ни от действията на най-вредната човешка симбиоза, тази на талантливата аморалност, на „устойчивата аморалност“, както я нарича Достоевски. Все пак, той изразява убеждението си: „Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората. А, между другото, това е толкова просто: в един и същи ден, в един и същи час всичко изведнъж ще се подреди!“. Дано и в България!
– Над какво работите в момента?
– Английското издание на моята „Клетъчна биология“, което ще се нарича “Principles of Cell Biology”, и организирането на 4th ISAA през октомври в Букурещ.
– Има ли въпрос, на който нямате отговор?
– На много въпроси нямам отговори – това е сериозният ми отговор. Сега и един шеговит въпрос, на който нямам отговор: „Човек, като се научи да кара колело, може да прави това завинаги. Тогава защо като се научи да познава жените, не може да ги познава завинаги?“. Д-р Вълчо Йорданов – фармаколог, психиатър и психоаналитик – може би знае отговора на този важен въпрос.
– Вашето послание към нашите бъдещи студенти.
– Посланието ми към настоящите и бъдещите студенти е: Бъдете здрави и любознателни! Бъдете истински BHF. Обичайте се – взаимно и завинаги! Уважавайте родителите, пациентите и учителите си. Спазвайтe Десетте Божии заповеди и Хипократовата клетва. На посланието се подписвам:
Искрено ваш,
Георги Н. Чалдъков, GF (Grandfather), BHF, MD, PhD, DHC, FIACS
И с Ваше позволение, ето един от моите опити да пиша „вертикално“, озаглавен
A fortiori
Птицата не завижда на самолета.
Рибата не завижда на делфина.
Тревата не завижда на цветята.
Човек, който пълзи, завижда
на човек, който върви.
Човек, който върви, завижда
на човек, който лети.
Човек, който лети, не завижда
на друг човек, който лети.
Казано с други думи: „Да преобразуваш завистта във възхищение“ и „Помогни ми да те возвися“… (написано през 1869 г. на вратата на училище в Котел и пренесено в романа „Възвишение“ на Милен Русков).
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Първата и втората част от това интервю могат да се прочетат тук.
.
