Материалът е представен на срещата* на членове на Асоциацията на българските училища в чужбина с вицепрезидента Маргарита Попова, български евродепутати, председателя на ДАБЧ, председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина и др., провела се на 29 юли т.г., ден преди началото на Годишната конференция на АБУЧ в София. На тази среща при вицепрезидента са били представени и други материали на АБУЧ, свързани със статута на българския език в ЕС и в САЩ, които можете да видите публикувани в нашето издание тук и тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
МЯСТОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА САЩ И ПРЕДИМСТВАТА ОТ ВЛАДЕЕНЕТО МУ
.
Не съществува по-важен стратегически приоритет на външната политика на българската държава от поддържането на националната идентичност, език и дух на българите по света. Придобиването на официален статут на българския език зад граница несъмнено допринася, както за издигане авторитета и ролята на българските общности по света, за популяризиране и запазване на културата и традициите на многовековния ни етнос, така и за мотивиране на младото поколение българи за изучаването му, а това гарантира и трайното му съхранение. Всичко това би могло да бъде постигнато чрез активната дейност от страна на гражданските сдружения на българските общности по света, сред които основно място заемат българските училища зад граница, и ползотворно им сътрудничество с държавните институции.
За да определим предимствата от признаването на българския език като кредитен (официално вписан в документите за завършена образователна степен) предмет в САЩ, следва да проучим мястото на изучаването на чуждите езици и съответните стандарти за овладяването им в американската образователна система, в различните й образователни нива. До приемането на така наречените единни образователни изисквания в САЩ, през 2011 г.- Common Core State Standards /CCSS/ американското образование нямаше унифицирани образователни изисквания за всички щати, което пораждаше затруднения при движението на ученици от щат в щат. CCSS вече изравняват изискванията за покриване на образователния минимум на федерално ниво по основните предмети – English Language Arts with four domains – Reading, Writing, Listening, Speaking; Math; Social Studies and Science (английски с четирите му компоненти – четене, писане, слушане, говорене; математика; обществени науки и природни науки). Единните образователни стандарти за изучаване на чужди езици за всички щати са в процес на изготвяне, като въведения наскоро Seal of Biliteracy (Печат за двуезичност), който ще се полага върху издаваните документи за завършено средно образование, е първа стъпка към това. Seal of Biliteracy е инициатива, възникнала първоначално в щата Калифорния, към която до момента още 10 щата са се присъединили. Основните цели на Seal of Biliteracy са споменати в официалния електронен сайт – http://sealofbiliteracy.org/.
Обществената организация Californians together („Калифорнийци заедно“) е главният инициатор на идеята за въвеждане на печат за двуезичност в дипломите на учениците, владеещи един или повече чужди езици, включващи роден и майчин, до завършването на средно образование. Това е коалиция от родители, учители, образователни работници и групи за граждански права, с цел подобряване законодателството относно обучението на децата имигранти, изучаващи английски език. Californians Together е организация с идеална цел, която активизира общностите за защита на правата на 1.3 милиона деца имигранти, изучаващи английски език като чужд, от които 25% са в щата Калифорния. От 5 години насам коалицията работи с образователните инспекторати за развитие и въвеждане на инициативата Печат за двуезичност, като всъщност стимулира както изучаването на чужд език от по-ранна възраст, така и съхранение на майчиния език. В сайта на организацията се казва, че Californians Together е гласът на малцинствените групи в Калифорния, а целите за въвеждането на Печата за двуезичност са:
– Да стимулират учениците в изучаване на чужди езици;
– Да се сертифицират или се даде юридическа стойност на чуждоезиковите умения;
– Да се издига стойността на езиковото многообразие;
– Да се подпомагат работодателите във всички сфери с методи за идентифициране на работници с езикови и двуезични способности;
– Да се осигурят университетите с методика за определяне и даване кредит на студенти, достигнали високо ниво в овладяване на няколко чужди езика;
– Да се подготвят учениците и студентите с необходимите за 21 век умения за трудовата реализация в глобалния свят;
– Да се усъвършенстват взаимоотношенията между отделните етнически групи, носители на различна култура и езици.
Какви предимства, свързани с мястото на българския език сред езиковото многообразие в САЩ, бихме могли да търсим чрез въвеждането на Seal of Biliteracy? Доколко признаването му, като кредитен (образователен) предмет, би подпомогнало българските младежи в постигане на крайната им образователна цел – придобиване на висше образование в престижни американски университети?
По-престижните университети в САЩ изискват минимум 2 години изучаване на чужд език в гимназиалната степен на обучение като условие за кандидатстване в тях. А най-престижните като Стaнфорд и Харвард поставят като предварително условие наличието на съответно 3 и 4 години чуждоезиково обучение като предварително условие за кандидатстване. http://collegeapps.about.com/od/theartofgettingaccepted/a/ForeignLanguage.htm.
Тези университети държат чуждият език да бъде един и усвоен на високо ниво, отколкото няколко в задоволителна степен. „Много от висшите учебни заведения отчитат, че животът в университетите и след завършването им се подчинява на изискванията на глобализацията, и ето защо знанието на един или повече чужди езици носи предимства” – Foreign Language Requirements for College Admissions, Alan Grove, College Admission Expert. По-малко престижните колежи нямат изискване за чужд език, изучаван в гимназиите, като предварително условие за приемане, но за някои специалности се изискват познания по чужд език, което е включено в задължителната академична програма на колежа или университета .
След проучването на някои основни положения за предимствата от владеене на чужд език в САЩ, както и откритите вече пътища за признаване на българския език, изучаван в съботно-неделните училища от образователното министерство на щата Илинойс като кредитен предмет в гимназиалната диплома, възниква въпросът приложимо ли е и доколко знанието на български език в колежите и университетите в страната и на какъв принцип.
Проучването на статута на българския език в някои от висшите учебни заведения в САЩ би ни дало известна яснота по въпроса за предимствата от владеенето му, която не би могла да бъде пълна и изчерпателна, поради автономността на колежите и университетите в САЩ .
Вече споменахме за предимствата от официалното признаване в дипломата за средно образование на владеенето на чужд език в едни от най-престижните университети в САЩ – Харвард и Станфорд. Ето как в някои други висши учебни заведения знанието на чужд или майчин език, респективно български език, би намерило приложение и би било от полза за българските студенти.
1. University of Washington – Българският е включен в списъка на чуждите езици в университета. Ако студентът е носител на езика или има завършен 3-годишен курс на обучение по чужд език в гимназия, то се покриват изискванията на университета за владеене на чужд език. В противен случай студентите следва да се обучават в рамките на един семестър по чужд език с оценка минимум 2.0 (максималната оценка във висшите учебни заведения е 4.0) и да издържат тест, за да преминат в следващ един семестър за чуждоезиково обучение, или да издържат тест за професионално ниво на владеене на езика. Сайтът на университета съобщава, че ако езикът, който студентът владее, не е сред предложените, то има възможност той да се включи в списъка на изучаваните от него предмети чрез тест, проведен от официално призната външна изпитна комисия –
2. University of California – предлага признаване на българския език сред 30-те чужди езици. Всеки студент, издържал теста за високо ниво на владеене на езика, ще получи съответните кредитни точки за завършване на бакалавърската или магистърската си програма.
„2.3 semester units will be accredited for every Baccelaureate individual if Certificate
Subject High Level Exam is successfully passed”
https://www.pdx.edu/wll/foreign-language-requirement
3. Portland State Collegeе of Liberal Arts and Science дава възможност за покриване на изискванията на чужд език с наличието на 2 години обучение по езика в гимназията, който е включен в академичната справка, или езикът е роден и е завършен в гимназия в съответната страна по рождение. Във всички други случаи за признаване на владеене на чужд език се полага тест.
https://www.pdx.edu/wll/foreign-language-requirement
4. Ohio State University – Българският език е сред включените чужди езици. За владеещите чужд език като майчин или home language следва да се положи приемен изпит за определяне на нивото на владеене. Ако то е под образователните стандарти, обучението по езика продължава и в университета, а ако се покриват изискванията – се признава владеенето му.
https://slavic.osu.edu/courses/transfer-credit-and-placement
5. Indiana State University – Макар че българският не е включен в списъка на чуждите езици, изучавани в университета, се дава възможност на говорещите роден, майчин или чужд език, освен английски, да получат признаване на определено ниво на владеене на езика чрез представяне на необходимите документи за Formal Study или признато обучение на Secondary Level. За тези, владеещи роден език без признато обучение, се предвижда тест за определяне нивото на обучение, като се предвиждат курсове за покриване на стандартите, ако е необходимо – http://college.indiana.edu/undergrad/foreignLanguage.shtml
6. NYU /New York University/ – предлага тестове на повече от 50 езика за получаване на академичен кредит, между които е и българският език. Резултатите от теста може да се използват и за доказване на езикова компетентност в различни професионални сфери –
http://www.scps.nyu.edu/academics/departments/foreign-language
7. Thomas Edison State College, който е към NYU, провежда тестове за владеене на чужди езици, между които е и българският. В зависимост от нивото на владеене студентът може да получи до 16 кредитни часа в академичната си справка.http://www.tesc.edu/academics/catalog/NYU-Foreign-Language-Proficiency.cfm
8. Southern Illinois University, който е част от University of Illinois, Carbondaнle, IL – след тестване за владеене на български език студентът получава /waiver/ отпадане на изискването на владеенето на чужд език от студентите, като същият не се вписва в дипломата.
Всички тези и други случаи на признаване на владеенето на българския език във висшите учебни заведения в САЩ потвърждават ползата от изучаването му. На първо място, владеещите на добро ниво български биха могли да се възползват от утвърждаващата се инициатива Seal of Biliteracy и да получат печат за носители на езика в дипломите си за средно образование. Всички български съботно-неделни училища на територията на САЩ могат да осигурят необходимото за това ниво на владеене на езика. От друга страна, постигнатото официално признание от щатското образователното министерство на програмите на обучение по български език в българските училища на територията на щата Илинойс води до автоматичното включване на българския език като кредитен в американските дипломи за средно образование на българчетата, което от своя страна им дава вече съответното предимство. Такова признаване на програмите за обучение по български език биха могли да потърсят и българските училища на територията на САЩ в останалите щати. От тук става ясно, че образователната система на САЩ е отворена към признаване на образователен статут на всеки един език, независимо от това къде е изучаван. А знанието на български език носи изключителни предимства на българските студенти, като им спестява както усилия, така и финансови средства:
1. С наличието на българския език като кредитен в американската диплома за средно образование като следствие от обучение в българско неделно училище с призната учебна програма на американско ниво или в следствие от ползване на предимство Seal of Biliteracy, студентът покрива изискванията за изучаване на чужд език от 2 до 4 години, като предварително условие за прием в редица престижни университети и колежи в САЩ.
2. Във висше учебно заведение, в чийто списък съществува българският език като чужд и се полага изпит за владеенето му, студентите с вече признат кредит в дипломата си за средно образование безпроблемно ще вземат теста по езика и ще получат възможност за включването му като кредитен и в дипломата си за висше образование. А включването на българския език като кредитен в дипломите за средно образование е гарантиран от всички в съботно-неделни български езикови училища, които са с одобрени програми от американското образователно министерство.
3. Във висшите учебни заведение, в които БЕ не е включен в списъка на предлаганите чужди езици, след успешно полагане на тест се постига отпадане на изискването за владеене на чужд език или така наречения /waiver/.
Освен това, условието на много от университетите в САЩ за полагане на изпит по езика, поражда необходимостта от създаване на независима, официално призната изпитна комисия за установяване на нивото на владеене на български език, за което българските училища в САЩ имат доказан потенциал. Ето защо тази възможност бе предмет на обсъждане по време на срещите през последните години на ръководителите на българските училища в Чикаго, със съдействието на Генералното консулство на България в Чикаго, за създаване на независима изпитна комисия от експерти по български език, която идея бе една от причините за създаване в началото на 2013 г. на онлайн Institute of Cyrillic Language. От проведените разговори между генералния консул на България в Чикаго, господин Симеон Стоилов, с представители на инспектората за средното образование в Чикаго, стана ясно, че до момента не е създадена изпитна комисия в системата на държавните училища в Чикаго (CPS) за установяване нивото на владеене на български език за учениците, обучавани в основните и средни училища. До момента, такива има в определени висши учебни заведения. Тази комисия ще е необходимо условие за признаване на българския език по инициативата Seal of Biliteracy, която е насочена главно към чуждоезиковото обучение до завършване на средното образование. Ето защо всички предприети действия и постижения по посока на извоюване на място и статут на езика ни в САЩ, както от страна на българските училища, така и от страна на генералното консулство на България в Чикаго, с дългогодишното съдействие и на посланик Е. Поптодорова, и този път са навременни и далновидни.
И в бъдеще българските училища в САЩ ще продължават, както досега, достойно да изпълняват основната си мисия за съхранение и популяризиране на българския език, традиции и култура зад граница, като същевременно и утвърждават достойното място на родния ни език сред световното езиково многообразие.
.
Боянка Маркова Кунева-Иванова,
съучредител и член на УС на АБУЧ
директор на БНУ ”Джон Атанасов” Чикаго
учител в L. A. Budlong School, Chicago
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Повече за тази среща може да се прочете тук.
.
