Материалът е представен на срещата* на членове на Асоциацията на българските училища в чужбина с вицепрезидента Маргарита Попова, български евродепутати, председателя на ДАБЧ, председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина и др., провела се на 29 юли т.г., ден преди началото на Годишната конференция на АБУЧ в София. На тази среща при вицепрезидента са били представени и други материали на АБУЧ, свързани със статута на българския език в ЕС и в САЩ, които можете да видите публикувани в нашето издание тук и тук.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
НЯКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, КОИТО ДА СЕ ИМАТ ПРЕДВИД В ПОЗИЦИЯТА НИ ЗА АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ В ЕВРОПАРЛАМЕНТА
.
Като цяло, инициативата на АБУЧ да се предприемат действия в Европарламента, бе подтикната от успеха на български училища в САЩ, които успяха да постигнат по-висок статут на българския език в някои щати и това да е от полза за всички български деца в тези училища.
В Европа също имаше такива изяви – училищата в Хамбург, Виена, Париж, Дъблин бяха постигнали предимството оценките от дипломите по български език да се вписват в чуждестранните дипломи на учениците в съответните държави.
Напоследък се забелязва определено регрес в това отношение в Европа (Австрия), който застрашава нашето желание да постигнем успеха на училищата от гореспоменатите държави и считаме, че АБУЧ, съвместно с всички държавни институции, трябва да се намеси в този процес и да потърсим по-силни лостове, да наложим онова, което езикът ни заслужава. Език, изконен за Европа, цивилизационно основополагащ, най-древният славянски език.
Във Великобритания бе необходимо да се води активна дейност в Европарламента по следните причини:
1. Във Великобритания има така наречените GCSE (Джи Си Ес Си) изпити, които се смятат за средно образование. Това са 12 до 15 изпита по всички общообразователни предмети. Сред тях другите европейски, индийски, арабски и т.н. езици имат право да присъстват, британското правителство е осигурило изпитни комисии за тези езици, те се вписват в местните дипломи и имат значение за децата от съответните народности. Никога не сме имали възможност сред тях да е и българският език.
2. Ако ученик издържи 5 от тези GCSE (Джи Си Ес Си) изпити с оценка от „А” до „Д”(А,Б,С,D) той получава право да прави в следващите 2 години други три до четири изпита на по-висок етап (наречени А-левъл ) по избрани от ученика предмети, с резултатите от които се влиза в университет. Приемането в университет става с три А-левъла. Навремето преди двадесетина години във Великобритания имаше изпит А-левъл по български език. Имаше такива А-левъли и по другите източновропейски езици, но в последствие ги премахнаха и остана само руският А-левъл.
Пет години по-късно поляците си възстановиха тяхното право и до днес техните деца имат изпити (GSCE и A-левъл) по полски. Изучават го в техни училища, подобни на нашите български, но накрая имат възможно да се явят пред британска комисия и оценките им се признават от британската образователна система. Поляците имат много целенасочена и неотстъпна национална политика в това отношение, която е добре да бъде последвана. Те успяха да наложат полския.
3. Време беше, на базата на това, че:
– българските деца във Великобритания са вече значителен брой (навремето един от аргументите за отстраняване на българския от А-левъл изпитите бе, че българите са малко);
– във Великобритания има вече близо 30 български училища, повечето от тях изучаващи български по програми на МОН и лицензирани от МОН;
– България е член на Европейския съюз, т.е. вече сме една държава с другите страни-членки;
– българският език е основополагащ цивилизационно език за Европа с древна история и заслуги, по-значими от руския. Трябва да бъде припознат редом с националните езици (утвърдени като такива конституционно) на другите страни-членки (Франция, Германия, Испания, Великобритания, Италия, Полша) и да получи същите привилегии. Това ще издигне авторитета на нашия език и ще даде значителни предимства на нашите деца, обучаващи се в чужбина. Ще се увеличи броят на желаещите да се готвят по български именно в нашите български училища в чужбина Това е и основната идея, заради която България се нагърби да съфинансира училищата ни зад граница, за да съхраним националното самосъзнание на подрастващите.
За съжаление, съвсем наскоро се разбра, че от март тази година са премахнали във Великобритания всички А-левъли на малките езици, с които се влиза в университет (бяха към 30-тина на брой) и са оставили само: Френски Немски, Испански, Италиански, Руски и Китайски (няма и полски). Значи това е обща политика, която Западна Европа започва да провежда напоследък, защото и в Австрия се е получило нещо такова.
В другите изпити обаче за средно образование (GCSE-тата), малките езици ги има, там има и полски. Дори и за това да се борим да се включи българският там, пак има полза.
Време е България да постави въпроса защо големите държави внедряват нова тенденция да пренебрегват малките езици? И в Европарламента да се види какво обяснение биха дали за такава политика.
Привилегии, извоювани в Република Ирландия за българския език – един пример, който е достоен за внедряване навсякъде. Информацията е от г-жа Татяна Аданова от Дъблин, член на АБУЧ:
Българският се води non-curricular EU language, т.е. не се изучава в училище.
На този линк има пояснение относно този вид изпити като ‘non-curricular EU languages’, сред които български, латвийски, румънски и т.н.
https://examinations.ie/index.php?l=en&mc=ex&sc=eu
Има изисквания за явяването на тези изпити, едно от които е да владееш езика, по който ще бъдеш изпитван, като майчин.
Също пише, че моделът, по който се базират изпитите по български, румънски, латвийски и т.н., е този за първи чужд език на ‘European Baccalaureate’. Ето и още информация за това: http://en.wikipedia.org/wiki/European_Baccalaureate
Също са пояснени кои се водят ‘Curricular EU languages’, при които изпитите са като за чужд език с отделни части по писане, четене, слушане и говорене, а именно немски, френски, италиански, испански, руски, иврит и т.н.
Снежина Мечева,
директор на Българското училището към посолството в Лондон,
говорител на АБУЧ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Повече за тази среща може да се прочете тук.
.
