Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
„ДА СИ УЧЍЛ ОЩЕ ТРИ МЕСЕЦИ, ДА СИ СТАНÁЛ ШАФЙÓР!“
.
Беше се родил две години и половина преди мене.
По тази ли, по друга ли причина, но ме гледаше отвисоко (макар че беше една глава по-нисък).
Все пак ми се струва, че главното основание да ме презира беше материалният му статус на социалистически трудещ се – шофьор, противопоставен на скромната ми битност на университетски преподавател.
Такава беше и „червената нишка“ на комунистическата политика – всячески да дундурка „трудещия се“ „пролетариат“, вкл. и чрез материални поощрения, за да го противопоставя на „гнилата“ интелигенция – т.нар. презрително „чантаджии“. (Тук е уместно да си припомним маркс-ленинската концепция за „окончателното и безвъзвратно отмиране на държавата и правото“.)
Така че поведението на „Кѝро братовчèдо“ беше в пълен унисон с политиката и практиката на Партията („БКП“) и Правителството (много „БКП“ и малко БЗНС – за миризма).
Едвам завършил основно образование, и се цанѝ за помощник-шофьор – днес изчезнала длъжност от номенклатурата на професиите. Няколко години по-късно положи успешно и шофьорски изпити. Снабди се със заветната книжка, заглади косъма, започна да се облича и храни добре. Стройната младежка фигура се наливаше, но не само с мускулна маса. Появи се и задължителното при подобни условия бирено коремче.
Не си даваше зор в работата. Защо да се мъчи зад волана, когато само с едно драсване на молива курсовете, а с тях и заплащането, можеха да се утроят… Както сам се шегуваше, длъжността му не била „шафйóрска“, ами директорска.
Мен пък ме подиграваше: „Какво ми се перчиш с твойо университет?! Па яз зи’ам три пъти колкото тебе… Да беше барèм учѝл още три месеца, да си станàл шафйóр!“.
Понатрупа пари, построи двуетажна къща, приюти в нея пенсионирания си баща /1/. Вода не признаваше – освен за миене и къпане – консумираше само вино, бира и ракия. Ядене и пиене – на корем! С няколко думи – постигнатата мечта на социалистическия труженик… реализираната утопия на средностатистическия лумпен.
По някое време обаче соцблагополучието му се стори „прочетен вес’ник“. Приѝска му се нещо пó така, по-чорбаджийско. Разгеле, другарите бяха поотпуснали малко мъртвата хватка около врата на предприемчивите българи. Киро заряза „директорската“ държавна работа – по-скоро служба, купи една бракувана „Ифа“ и се зае да я „стегне“.
И – о, чудо!
Само след три месеци външният вид на братовчеда се промени на 180° – биреното коремче се стопи, стана сух като чироз. Я виж ти каква била разликата между „кьóравото“ – държавното, и частното…
Така изкара няколко години в денонощно блъскане и накрая се предаде: закара амортизираната таратайка там, откъдето я беше взел – в склада на „Вторични суровини“…
И отново се намери на „директорска служба“. На „държавно“.
Бързо възстанови телесното си тегло. Бира, вино и ракия винаги се намираха „на една ръка разстояние“. Месец след месец, година след година, докато в един летен ден се озова в районната болница в Ботунец с диагноза „цироза на черния дроб“. Скоро получихме известие за кончината му.
Макар и да се перчеше, беше срамежлив, стеснителен, вътрешно несигурен. Не успя да се задоми, да създаде семейство и да отгледа деца. Къщата, която построи, приюти племенниците му – сина на Цеца /2/ Ивайло и дъщерята на Милка /3/ Ели.
Отиде си след само половин век на този свят. Беше живял с комплекс за малоценност и поради това демонстрираше подчертано свръхценностно поведение пред околните: човекът беше „учѝл“ три месеци повече от другите, беше взел „шафйóрска книШка“…
.
Николай Гусев
––––––––––––––––––––––––––––––––––
/1/ Вж. „Гàбровецо“.
/2/ Вж. „Парашутистката“.
/3/ Вж. „Мики“.
.
