Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
ДÉДО ÝШКО
„Дедо Ушко кара крушки на пазара
с дългоухото магаре…“
.
Така започваше стихотворение, което учехме в първо отделение.
Но не става дума за лирическия герой, а за нашия съсед дядо Илия, неведомо защо прекоросан като „Ýшко“.
Беше дребничък, жилавичък, препечен от четирисезонно слънце и ветрища стар овчар.
По едно и също време всяка сутрин звънците на овчето стадо огласяха сънната улица, за да затрополи късно вечер обратно към кошарата. Ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година подир година.
С баба Сарафинка (или Серафимка – не съм сигурен) си нямаха деца. Бяха взели „рàнениче“ /1/ – Тодора – и отгледали като своя рожба. Тя обаче се оказа доста опърничава, наблягаше и на ракийката, пък и с магии се занимаваше. Което все пак не ѝ помогна в брачния избор – Ангел Жабóко от Долни Богров, който прие ролята на „зàврен зет“.
Приличаха си в едно – и двамата „обичаха чашката“. Улица „Единадесета“ често регистрираше високодецибелните изцепки на опиянченото семейство. „Кьофàчо“ – така съседките прекоросваха Тодора (заради клюноподобния нос) много-много не се смущаваше от впечатлението, което семейните крамоли оставяха у неволните слушатели и зрители.
Дèдо Илия изкарваше добри пари от овцете: мляко, вълна, сирене. Даде спастреното на младите, и те, като всички българи, построиха къща – разбира се, малко, но задължително по-голяма, от тази на съседите… Двуетажна. Не за едно, не за две, ами за четири семейства. Старецът обаче отказа да напусне старата еднокатна съборетина – до нея беше кошарата на „стоката“.
Пàсе овчето стадо до последно. С времето то намаляваше, но все пак не падна под тридесетина глави. Напоследък старческата деменция яко го тресеше; беше си въобразил, че щерката и зетят се гласят да го отровят. Идваше у нас да се жалва, искаше да остане да живее в нашата, и без него пренаселена барака /2/…
След като дядо Илия напусна – „по старост“ – грешния ни свят, зетят пое оредялото стадо. Пасеше го, където свърне, не беше рядкост да пакости чужди ливади и ниви. Любимото му занимание: да удря с овчарската си гега по младите фиданки, засадени на облагородения селски герен, докато ги пречупи. Вечер пък не пропускаше пътьом да се „натаралянка“ /3/ в някоя крайпътна кръчма. Не доживя до стари години – змеят в алкохола не прощаваше.
Внуците дèдоỳшкови също не бяха пощадени. Нищо чудно прèкорът на баща им да е бил свързан със съответната наследствена обремененост – „плуването“ в спиртното „море“.
Големият внук Илия („Ѝке“) се ожени, „направи“ деца и се разведе. По някое време продадоха голям поземлен имот, взеха баяʹ парà, но малкият хитроват брат Стоян („Джани“) го измамил, като отнел и неговия дял. Ѝке стана клошар, тръгна по гробищата, където с такива като него споделяше с безпризорните кучета оставените по гробовете храни; сутрин отиваше на началната спирка на трамвай №22, събираше фасове…
Джани „го раздаваше баровец“ още преди джакпота с имота. Пенсионирал се като волнонаемен шофьор при военните, той се хвалеше: „Сèка сутрин имам по 10 лева под възглавницата!“, сиреч пенсията му е 300 лева месечно (по времето, когато университетските преподаватели едвам „стигаха“ до 120-ина лева пенсия за над 40 години трудов стаж).
Разбира се, алкохолът и тук произнасяше – неотвратимо – своя окончателен вердикт. Веднъж Джани беше отишъл – кьоркютук пиян – в представителството на френска автомобилна компания. Охраната понечила да върне залитащия клиент, но той извадил „бàла стотарки“, и справедливият гняв бил сменен на милост. Продали му искания модел „Пежо“.
Цирозата на черния дроб обаче не познава милост. И тази дèдоỳшкова издънка не мина рубежа на шестдесетте.
Вече е ред на правнуците. За разлика от бащите си, правят впечатление на хрисими и скромни, не се е чуло нищо скандално около тях. Но… колкото пъти мина покрай близкото кафене на Гусевия герен, и те там.
Дали са само на кафе?
Или…
Николай Гусев
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
/1/ Рàнениче – осиновено дете.
/2/ Вж. „Спусницата“.
/3/ Натаралянка – напие се до безчувственост.
