Хр. Караджов: На американците им е омръзнало да бъдат управлявани от фамилиите Буш и Клинтън
.
.
На американския народ му е омръзнало да бъде управляван от фамилиите Буш и Клинтън. Официалните кандидати на републиканците и демократите ще бъдат определени на т.нар. „конгреси“, които ще бъдат през лятото на 2016 г. Това каза за „Хоризонт“ в предаването „Преди всички“ преподавателят в Калифорнийския университет Христофор Караджов по повод предстоящите президентски избори в САЩ:
Кандидатът за президент на САЩ Бърни Сандърс вълнува много от младите хора. Доналд Тръмп излезе невероятен като кандидат. Много често, когато един кандидат започне да набира сила, другите кандидати се отказват от надпреварата и започват да ги подкрепят. Той обясни, че Доналд Тръмп е много опитен в преговорите:
Републиканците заслужават напълно някой като Тръмп, заради заиграването им с политическия популизъм – заиграването с фобиите към имигранти и опростенческото тълкуване на външната политика. Демократите пък заслужават някой като Бърни Сандърс, защото те загубиха компаса си, гръбнака си и принципите, които Демократическата партия би трябвало да отстоява. Те се размиха от времето на Клинтън.
Инерцията и при Сандърс, и при Тръмп, е много сериозна. Тръмп не може да извади милиард долара, макар че състоянието му се оценява между 4-8 млрд. Ликвидните му средства са може би около 100 млн. Това е абсолютно недостатъчно за една съвременна кампания в САЩ. Хилари Клинтън и демократите планират да съберат 2-2,5 млрд. и това със сигурност ще бъде най-скъпата кампания.
Според Караджов, ако Тръмп разчита само на свои средства за кампанията, е абсурдно да има достатъчно пари за реклама и финансовата възможност да организира хора по места. Проблемът на Сандърс е, че той отказва да набира пари от корпоративни донори.
Цялото интервю на Силвия Великова с Христофор Караджов чуйте в звуковия файл.
Източник: БНР
.
Средните доходи на американското семейство са паднали с около 5000 долара годишно от 2007 г. насам. През 1967 г. за „средна класа” са се смятали 53% от американците, сега – 43%. 43 милиона американци имат невърнати кредити, взети за лечение. Във времето, когато Обама обеща да върне американската мечта, броят на живеещите на държавни помощи нарасна от 32 на 46 млн. души и 65% от всички деца в САЩ живеят в семейства, които се нуждаят от такава помощ. 62% от американците живеят „от заплата до заплата”. В страната има 3,5 млн. бездомници и 18,5 млн. свободни жилища. През 2000 г. 7,2 млн. американци живеят в гета, в 2013 г. те са вече 13,8 млн. – най-голямия регистриран някога брой. Българинът не вярва в политиците, но и в САЩ проучване през 2014 г. показва, че американците смятат 75% от политиците за корумпирани.
Сандърс, който е сенатор от Върмонт, избран като независим социалист, но се бори за кандидатурата на демократите, недвусмислено заяви пред симпатизантите си в щата Айова: „Кампанията ми изпраща силно и ясно послание към класата на милиардерите: тяхната алчност разрушава Съединените щати. Тази страна принадлежи на нас, а не на шепа милиардери“.
Интересното е, че и милиардерът Тръмп печели все по-голяма подкрепа сред американците със средни доходи. „Защо, за Бога, подкрепят милиардер?“, пита коментаторът от New Yorker Джеймс Суровецки и сам дава своята версия: „Невъзмутимата наслада на Тръмп от богатството му работи в негова полза, защото той прилича на обикновен човек, който още не може да свикне какво е да си богат. Плюс това парите му дават възможност да се представя като някой, който не може да бъде купен“.
Професорът от Университета в Тенеси Глен Рейнълдс има друго обяснение за неочаквания успех на двамата извънсистемни кандидати: „И възходът на Тръмп, и този на на неговото съответствие при демократите Бърни Сандърс е признак, че все повече хора не се чувстват представени от обикновените политици“. Според Рейнълдс двамата могат да разчитат на вота на разочаровалите се гласоподаватели, на които им е писнало от династиите Буш и Клинтьн.
Нито Тръмп, нито Сандърс имат нещо общо с партиите, за чиито кандидатури се борят. Тъкмо напротив – през 2004 г. Тръмп обяви, че се чувства „много повече демократ“, през 2012 г. отказа да се присъедини официално към партията, но по собствените му думи дарил значително повече пари за демократите и техните кампании.
Сандърс се гордее със своята независимост. Седемдесет и три годишният сенатор описва себе си като „демократичен социалист“, а по-рано тази година каза, че е „извън двупартийната система и се бори както с републиканците, така и с демократите“. Затова не е изненадващо, че никой от двамата не се чувства задължен да играе според партийните правила. Тръмп се нахвърли с яростни критики към авторитетни републиканци като Джон Макейн, с което наруши утвърденото още от Рейгън правило никога да не се напада публично съпартиец. Действията му обаче имаха ефект – непосредствено след атаката рейтингът му скочи и Тръмп се утвърди на първо място сред предпочитанията на избирателите-републиканци.
От своя страна Сандърс се зарече да не отправя лични нападки срещу Хилъри Клинтън, при все че в Демократическата партия подобни действия не са необичайни. Самияттой твърди, че никога през живота си не е водил негативна кампания срещу опонент. Но левичарските му позиции по редица въпроси сами по себе си представляват мощна критика към семейство Клинтън, чийто политически центризъм определя политиката на демократите от `90-те години насам. Така че на него не му се налага да споменава името Клинтън, за да атакува политическия им проект. Сандърс често се хвали, че е „независимият с най-дълъг стаж в историята на американския Конгрес“, а през 2006 г. стана първият социалист, избиран някога в Сената на САЩ. Всъщност сега се бори за кандидатурата на демократите от чисто прагматични съображения – в условията на американската двупартийна политическа система това е единственият му шанс да се включи реално в надпреварата за Белия дом.
Реално погледнато, дори и да се преборят за официалните кандидатури на Републиканската и Демократическата партия, Доналд Тръмп и Бърни Сандърс ще останат чужди тела за системата. Ако успее, потомъкът на шотландски и германски имигранти Тръмп ще е първият републикански кандидат, който не е заемал избираем държавен пост от 1940 г. насам. Колкото до сина на полски евреи Сандърс, той ще е първият президент-социалист в историята на Съединените щати.