Правосъдното министерство не успя да се пребори за конкурсно финансиране на НПО-сектора
.
Юлиана Колева, в. „Дневник“
Държавата и министерствата ще продължат да финансират само определени неправителствени организации, без да е напълно ясно как и защо именно те са подбрани. Министерството на правосъдието се отказва от дискутираната вече повече от година и подготвена поправка в закона за юридическите лица с нестопанска цел, според която държавата щеше да създаде фонд с бюджетни средства, от който трябваше на конкурсен принцип да бъдат финансирани проекти на граждански организации.
По време на дискусия днес с представители на неправителствения сектор съветникът от политическия кабинет на министъра на правосъдието Атанас Славов съобщи, че заради съпротивата на различни ведомства и организации текстовете засега няма да бъдат внасяни. Отстъплението се налагало, за да минат поне други много важни и подготвени изменения – преминаване на регистрацията на НПО от съдилищата към Агенцията по вписванията, което ще спести на сектора около месец разтакаване при всяка регистрация или пререгистрация. За съжаление независимо от над година усилия, дискусии и убеждаване другите текстове от подготвения законопроект засега са блокирани и се налага да ги отложим, каза Славов.
Новината предизвика сериозно недоволство и разочарование сред присъстващите представители на неправителствените организации. След 15 години дискусии и искания за задействане на механизмите за прякото участие на гражданите в управлението сме на същата изходна точка, сега става същото и с промените в закона за НПО сектора, може би диалогът и толерантния подход не е най-работещият механизъм за комуникация с властта, коментираха няколко представители на граждански организации. Дори призоваха да се мисли за по-радикални действия.
Идеята за фонда не получава достатъчната подкрепа от представители на правителството, обясни само Славов на дискусията. Пред „Дневник“ той коментира, че тази липса на подкрепа не е особено обяснима. Намеренията бяха да се отделят пилотно около 1 млн. лв., а чрез конкурс от всичките около 10 хиляди неправителствени организации да бъдат избирани проектите за финансиране от този фонд, посочи той. За сравнение отбеляза, че сега всяка година с държавния бюджет се дават средно около 60 млн. лв. за около 25 граждански организации, изброени в приложение към закона за бюджета. Как обаче се избира кой да попадне в този списък и кой не не е регламентирано.
Според добре информирани източници на „Дневник“ съпротива идвала не само от финансовото министерство, но и от организациите от списъка и синдикати, които се опасяват от конкуренция. Недоволни били и някои ведомства, които в момента разпределят също доста бюджетни средства към граждански организации за финансиране на различни държавно делегирани дейности или проекти в сектора им. Обяснението за тази съпротива – в бъдеще министерствата няма да имат тази власт и произтичащите от нея бонуси да правят сами конкурсите и да си избират НПО-та, в които да инвестират.
В отговор на някои критики от страна на граждански организации, че всъщност държавата изобщо не е редно да финансира сектора, за да не стане той зависим, и затова идеята за фонда не е много добра, Славов обясни, че намеренията са били управлението на тези бюджетни средства всъщност да бъде изнесено извън държавата. Чрез конкурс се предвиждаше да се избира оператор на тези средства, той се предполага, че също ще е представител на гражданските сдружения и този оператор щеше да избира кой и по какви принципи ще получава средства и за какви проекти, посочи Славов.
Независимо от тези аргументи, излагани при редица обсъждания, идеите срещали съпротива и засега няма да видят бял свят.
Блокират ни за най-елементарни неща, силно разочаровани сме, ядосано заявиха представители на гражданския сектор, присъствали на дискусията, на която беше представен индексът за устойчивост на НПО в България за 2014 г. Според изследването на Българския център за нестопанско право гражданският сектор продължава да е нестабилен, а за трета поредна година има застой в развитието на средата за функциониране на организациите (данни за индекса виж в карето). Опасяваме се, че догодина няма да има застой, а ще има регрес, коментираха хора от фондациите, след като научиха за отстъплението от промените в закона.
Всъщност през цялата дискусия всеки от изказващите се, включително и вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, акцентираха именно на позитивните ефекти от бъдещото изменение. Заради ангажименти обаче Бъчварова не остана и не чу съобщението на правосъдното министерство, че част от измененията няма да се случат. Вицепремиерът говори точно за подобряване на диалога с гражданския сектор и даване на повече механизми на НПО да влияят ефективно при взимането на управленските решения, а не само да участват в дискусии и съвети, които са проформа и от тях не следва почти нищо. Изключително важно обаче е в този диалог да се знае с кого се разговаря – кой стои зад конкретните неправителствени организации, какви са, какви са целите им, как се финансират, допълни Бъчварова. И наблегна на необходимостта да се изчистят тези въпроси, за да се намери наистина ефективен диалог. Намекна, че промените в закона за юридическите лица с нестопанска цел са стъпка в тази посока.
Бъчварова обаче не чу и съответно не коментира съобщението, че промените ще са само частични. А позитивно приетото нейно изказване потъна в последвалото недоволство на неправителствения сектор.
*****
Неправителственият сектор работи с нестабилно финансиране и при лошо прилагани закони
Индексът за устойчивост на НПО в България следи няколко показателя, за да измери в каква среда работи гражданския сектор. И тази година той показва застой в развитието на гражданския сектор. Неговата стойност остава непроменена от 2012 г. и е 3.3 Така за трета поредна година страната ни все още е в категорията „Развиваща се устойчивост“, отчитат от Българския център за нестопанско право.
Най-лоша в сравнение с останалите наблюдавани страни е финансовата устойчивост на сектора. Любен Панов от БЦНП отбеляза, че досега основните донори са били ЕИП/Норвежкият финансов механизъм и Българско-швейцарската програма за сътрудничество. Тези финансови източници обаче вече не действат през 2015 г., така че може да се очаква влошаване в индекса следващата година и сътресения в сектора, отбеляза той. НПО пък нямали капацитет сами да превърнат позитивните си практики в устойчиви тенденции и дълготрайни програми, а за това се нуждаели от държавна подкрепа, каквато нямали.
Наблюденията показват още, че през миналата година правната среда, която урежда функционирането на неправителствените организации в България, се е влошила. Основната причина за това е по-слабото прилагане на законодателството и забавянето на изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации.
Застъпничеството също бележи влошаване през изминалата година, а заключенията в доклада сочат, че неправителствените организации продължават да нямат ясни канали за въздействие върху решенията, вземани от правителството. Показателят за обществен престиж също бележи влошаване, а основните причини са липсата на целенасочени усилия от страна на неправителствения сектор да комуникира инициативите си и неразбирането в обществото за същността на работата на НПО.
Анализът на индекса отчита като все още недостатъчни усилията от страна на неправителствените организации за взаимодействие с местните общности.
.
