За хитовия роман на Манос Вуракис „Фадър наш“

Гръцкият писател Манос Вуракис е роден на остров Крит. Следва психология в Мюнхен. Работи като журналист и главен редактор в частния гръцки телевизионен канал „Антена“. Обича три неща в живота: августовските вечери, картината „Градината на земните удоволствия“ и баклата, не задължително в този ред. „Фадър наш“ е неговият първи роман, който му спечелва високата оценка на критиката и хиляди въодушевени почитатели.

Ето какво разказва г-жа Мая Граховска, превела книгата от гръцки:

Когато от издателство „Колибри“ ми предложиха да преведа някаква творба на гръцки автор за поредицата „Съвременна европейска проза“, доста се затрудних да открия такава. Не че няма хубави гръцки романи. Трудно ми беше да открия едно заглавие, чиято тема да привлече интереса на българския читател, сред чиито предпочитания се нареждат книгите, засягащи злободневните въпроси като организираната престъпност, политическите трилъри, мемоари, книгите на писатели като Хорхе Букай, Изабел Алиенде, Джон Грийн, Паулу Куелю и прочие.
Силно желая литературният обмен между Гърция и България да бъде по-богат. Исках да се натъкна на някакво гръцко произведение, което да не е така „гръцко“, за да бъде интересно и за българския читател. Т.е., тематиката и проблемите на едно гръцко ежедневие, разглеждани в произведението, да не се окажат твърде чужди на българина. Търсех нещо ново, нещо свежо и различно. Нещо интересно, оригинално и интелигентно написано, за да спечели читателите в България.

Хвърляйки едно око на литературните събития в Гърция, попаднах на дебютния роман на Манос Вуракис, със заглавие „Фадър наш“. Самото заглавие ме постави нащрек, то веднага успя да ме провокира. А аз съм от хората, които „със страх Божи, вяра и любов“ пристъпят. Признавам си: първоначално не желаех да превеждам и лансирам подобно четиво. Веднага след прочита на критиките и анотацията на книгата, реших, че тя е богохулна.

Но след около година време отново попаднах на многобройни ласкави отзиви за този роман и наново бях заинтригувана. Прочитайки първия абзац от него, вече знаех, че съм открила едно оригинално литературно произведение, което няма начин да не се хареса на българския читател. Темите, а също така и литературният език на „Фадър наш“ не напомнят съвременната гръцка книга. Това е едно специално произведение, с нетипичен хумор и похвати на писане, доста често изнервящи при четене по-голямата част от читателите. Но е един сатиричен роман, много интелигентно написан. Стилът на Манос Вуракис е спонтанен, а освен това романът му не засяга почти изчерпаните в литературата теми като любов и смърт. Като психолог и журналист в телевизията, Манос Вуракис поставя в книгата си и някои въпроси за обсъждане, някои въпроси, които ни навеждат на мисъл. Като например, накъде върви съвременният човек, живеещ все по-самотно, стремейки се единствено към материално благополучие, робуващ на модните тенденции, пристрастен към шоуто и сапунените опери, прекарващ свободното си време в един виртуален свят? Т.е., писателят излага абсурдното в нашето съвремие. А темата на произведението: „Божият Син и по-малък брат на Исус, свръхинтелигентният и ужасно красив, много cool Джес слиза на Земята, за да извърши Второто Пришествие. В компанията на 12 красавици-апостолки, Джес тръгва от своята база, хотел „Риц“ в Париж, за да направи от християнството най-мощното религиозно brand name в света“.

Манос Вуракис успява нещо много трудно за един дебютиращ автор – продава 12,000 броя от книгата си без каквото и да било представяне от страна на сериозни критици и без каквато и да било реклама, освен само „от уста на уста“. Сравняват го с Дъглас Адамс и Том Робинс – заради хумора, въображението, своеобразната стилистика и виртуозната игра с безсмислицата. Книгата му е преведена и издадена в Испания, а сега се радва на голям успех и сред българските читатели. Горещо я препоръчвам и на своите приятелите в Америка.

 ––––––––––––––––––––––––––––––

„ФАДЪР НАШ“

Бог смята, че Христос – Джизъс Крайст, на галено Крис, не е стилистично подходящ, за да осъществи Второто пришествие, затова поверява тази мисия на второродния си син Джизъс Крайст Джуниър, на галено Джес. Който е един модерен Богочовек, притежаващ всички качества, за да направи голяма кариера на Спасител. Джес бе по-красив от Бекам, по-умен от Бил Гейтс и по-нахакан от Еминем. По-реакционен от Спайк Лий, по-смел от Исаак Мияке и с по-добър глас от Маринела. Играеше поло по-добре от принц Чарлз, свиреше на тромпет по-прочувствено от Майлс Дейвис, а по решителност можеше да се сравнява единствено със Сталоун в „Рамбо 2“.

Отец му заповядва да слезе на Земята и да реши затлачените проблеми на общуването между човеците – да ги освободи от телевизията и от висенето в нета и да внедри сред тях осъвременена лайфстайл религия. За тази цел Джес събира дванайсет възхитителни апостолки и започва да обикаля планетата, проповядвайки големите истини на виртуалната благочестивост и религиозния мениджмънт. (Доста често пророчески прибягвайки до англо-американската лексика.) „С кръст в ръка нищо не можем да сторим, особено пък ако кръстът не е „Картие“, проповядва Джес, а Вседържителят с ужас вижда сина си да се изявява като абсолютния секс-символ на една отчайващо незряла планета.

Ще успее ли Джес да осъществи богоугодните си намерения или ще чакаме Третото пришествие?

Купете книгата и/или вижте още информация ТУК.

.