Светослава Димитрова, UN News Centre
Страните членки на ООН очертаха в неделя последните подробности от план за действие за изкореняване на крайната бедност в света до 2030 г. и контрол върху глобалното затопляне. Сред седмица интензивни преговори в централата на ООН в Ню Йорк, експерти и дипломати от 193 страни приеха проект от около 30 страници, озаглавен „Да променим нашия свят, програма за устойчиво развитие до 2030 година“.
След като държавите, членки на ООН се обединяват, за да дадат началото на бъдещата програма за устойчиво развитие, 2015 г. изглежда ще да бъде година на мащабни промени за международната общност.
Тази година бележи края на изпълнението на значимите Цели на хилядолетието за развитие на ООН (MDGs), за които световните лидери се споразумяха преди 15 години, в опит да се справят с бедността и климатичните промени и за да открие нов път пред едно глобално общество, с равни права. Новите цели, известни като Цели за устойчивото развитие (SDGs), са определящи за бъдещото развитие на най-належащите световни проблеми до следващата критична точка през 2030 г.
Като цяло се наблюдава значителен напредък в изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие. Бедността в света намаля наполовина и то далеч преди крайния срок през 2015 г.; в развиващите се страни, 90% от децата в момента имат достъп до основно образование; броят на хората, които нямат подобрен достъп до питейна вода е намалял наполовина; а борбата срещу маларията и туберкулозата показа значителни резултати.
Независимо от това, многобройни предизвикателства остават. В световен мащаб 73 милиона млади хора търсят работа и още много други са в капан на работа, която експлоатира и злоупотребява с тях. През последните години, повече от два и половина милиона деца в богатите страни изпаднаха в бедност, с което общият брой достигна над 76 милиона.
Междувременно, деца и юноши продължават да са жертва на някои от най-смъртоносните конфликти в света. В Нигерия през април миналата година, 276 ученички бяха отвлечени от въоръжената групировка Боко Харам. В Пакистан през декември, терористи убиха 132 деца в училище и в същия ден, в Йемен, повече от дузина ученички загинаха при бомбен атентат. Деца са изложени на риск в Централноафриканската република, Газа, Сирия, Ирак и Южен Судан.
ООН се приближава все повече към Целите за устойчиво развитие, но някои въпроси остават: как те и програмата за развитие след 2015 г. ще се различават от предшествениците си? Какви са предизвикателствата, които стоят по пътя напред? И какво е необходимо, за да функционира напълно новата програма за развитие?
Сър Ричард Джоли е бивш помощник генерален секретар, заемал ръководни позиции в Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Програмата на ООН за развитие (UNDP), г-н Джоли е и съставител на широкоразпространения доклад за човешкото развитие, както и автор на около 20 книги, които обхващат всичко от историята на ООН до устойчивите успехи на идеите на ООН. Той изиграва и ключова роля при формирането на програмата за развитие след 2015 г.
По време на посещението си в централата на ООН, в Ню Йорк миналия месец, г-н Джоли анализира елементите от новия план на ООН за развитие, като отбелязва, че докато Целите на хилядолетието за развитие са установили първоначален консенсус за това, което трябва да бъдат целите за развитие за XXI век, то Целите за устойчиво развитие остават „фундаментално“ и „стратегически“ различно, с разширяване целите на хилядолетието и преформулиране на програмата и политиките за следващото десетилетие и половина.
„Целите за устойчиво развитие са универсални, което е голям напредък“, обясни г-н Джоли в скорошно интервю за ООН. „Вместо Северът да говори на Юга, вече наистина признаваме, че всички страни трябва да предприемат действия за всички народи. На второ място, Целите за устойчиво развитие интегрират устойчивото развитие и климатичните промени. Това отново е фундаментална промяна от Целите на хилядолетието за развитие, която според мен е много важна“.
Климатични промени на фокус
17-те нови Цели за устойчиво развитие, изработени от работна група на 193-членното Общо събрание на ООН и за които се очаква да бъдат приет от световните лидери през септември 2015 г., са подтикнали устойчивостта и борбата срещу климатичните промени, на преден план в програмата на ООН. Дванадесет от 17-те цели подчертават значението на устойчивото развитие в ключови области, от градоустройство до икономическия растеж, като същевременно признава необходимостта да се предприемат „спешни действия за борба с климатичните промени и въздействията им“ по цялата планета.
„По отношение на климатичните промени, доказателствата стават все по-силни, дотолкова, че миналата година бе най-горещата година, регистрирана някога във Великобритания и регистрирана някога в света“, каза г-н Джоли. „Постепенно хората започват да виждат тези проблеми, въпреки скептиците“.
В началото на февруари, Световната метеорологична организация на ООН (WМО) за пореден път потвърди, че 2014 г. е най-горещата година в историята и е част от голямата климатична тенденция на опустошителни климатични модели и покачване на температурите.
Високите температури на морската вода допринесоха изключително за обилни валежи и наводнения в много страни и голяма суша в други. Дванадесет големи атлантически бури поразиха Обединеното кралство през първите месеци на 2014 г., докато наводнения опустошиха голяма част от Балканите през целия месец май. Месечните валежи над Тихия страна в Западна Япония за месец август 2014 г., междувременно, бе 301% над нормата – най-високите, от воденето на статистиката от 1946 г.
В същото време, сушата порази широки слоеве от континенталната част на САЩ, докато в Североизточен Китай и части от басейна на река Йелоу не достигнаха половината от средната стойност за лятото, което доведе до тежка суша. Бруталната реалност на променящия се глобален климат стана още по-ясна, когато WМО посочи, че 14 от 15-те най-горещите години са били през XXI век.
„Мисля, че вече има признание, че някои глобални действия срещу климатичните промени, въпреки че вероятно се прилагат на национално ниво и с доста слабо международно споразумение, ще се случат в по-голям мащаб“, добави г-н Джоли.
Предстоящи предизвикателства
Трезвата преценка на г-н Джоли е изградена върху сдържан ангажимент на глобалните заинтересованите страни по въпросите за устойчивото развитие, причинено, в голямата си част, от масивната финансова криза от 2008 г., която осакати икономики и потопи милиони хора в морето на безработицата. Годината за развитие на ООН, в действителност, идва с много държави членки, все още зашеметени от кризата, което накара г-н Джоли да предупреди, че международните действия изведнъж стават „трагично слаби“ на фона на „тесногръда“ и „подобна на ООН“ международна перспектива.
„Мисля, че е правилно да разгледате неуспехите на индустриалните страни в момента, защото според мен, те са много предпазливи. След брилянтна среща на G20 през 2009 г., която наистина се вгледа в необходимостта от глобални действия, а после на международни ниво всичко се разпадна по политически причини“, заяви той. „Мисля, че това е голямо, голямо предизвикателство.“
Освен това, независимо от ползите, отбелязани от Целите на хилядолетието за развитие, икономическите проблеми продължават да измъчват много народи по целия свят и са потенциален проблем за разгръщането на Целите за устойчиво развитие.
Г-н Джоли отбеляза, че продължаващата работа за достигане на целите за развитие е подсилила информираността за бедността, което е довело до необходимостта от национални и международни органи, които да предприемат действия.
„Като цяло, повечето правителства и международната система са разбрали човешките цели, както и за намаляване на бедността сред хората и човешките постижения. Това е просто необичайно“, призна бившият служител на ООН.
„Така че Целите за устойчиво развитие и Целите на хилядолетието за развитие имат историческо значение, което е много впечатляващо и е важно да се признае. И бих добавил, че устойчивото развитие и климатичните промени, са накарали хората да осъзнаят, че ние сме част от една глобална система. Това отново е изключително положително.“
Г-н Джоли не направи прогноза за успеха на Целите за устойчиво развитие, но призна, че след като международната общност посвещава следващите 15 години, за да ги осъзнаването им, мобилизирането на глобална подкрепа и самостоятелно съзнание може да бъдат квалифицирано като първостепенно постижение.
„Това е, което бих определил като успех“, заключи той. „Колкото повече хора знаят за тях и променят очакванията, толкова по-добре.
.
