Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПАРАШУТИСТКАТА
.
Не подозирайте каквато и да е ирония в заглавието.
Думата ми е не за „спуснати с партиен парашут „калинки“, незаслужено заемащи някаква синекура длъжност. Напротив!
Искам да разкажа за една безумно смела жена, при това близка роднина.
Братовчедката Цветанка. Или Цеца. Може и „Цỳра“ – така я наричат нейните приятелки.
Днес е вече над 70-годишна, а трудно би ѝ прилегнало прозвището „баба“. Въпреки изпитите черти на лицето, има нещо, което по особен начин отделя тази жена от легиона на нейните връстнички. Що е?
Не се наемам да го обясня…
Помня я от годините на босоногото ни детство. Беше три години по-малка от мен, слабо и сополиво (кой ли пък не е бил такъв?), бедно и оскъдно облечено селско момиченце. Заедно с дружките от махалата правеха „подници“ в изобилната прах на селските улици (няма да обяснявам на непосветените гражданчета същността на този ритуал – нека да поровят в Google – току виж попаднали на „следа“, ама едва ли… по-разумно ще да е да попитат селските си баби).
Растеше, заедно с батко си Кирил /1/ и по-малката си сестра Милка /2/ в тесния коптор, обитаван от баща им чичо Кръстан /3/ и майка им стрина Наста.
Имаше някаква силна зависимост между майка и дъщеря, която вероятно беше поставила незаличим отпечатък върху душевността и характера на това дете. Не ми е работа да навлизам в интимни детайли. Ще кажа само, че всички предполагахме, че смелото намерение – и особено осъществяването му – да започне да скача с парашут, по неведоми пътища стигаше до майчиното влияние върху нейната психика.
Цеца не беше никак ощетена от природата – напротив. Стройна, с прекрасни коси и миловидно, но не и сладникаво, лице. С една дума – красавица! А годините си вървяха. Отминаха тези на задължителното основно образование – не си даваше зор да учи, но и не създаваше проблеми на родители и учители.
Стана мома за женене, но нещо „работата се закучи“. Омъжи се за доста по-възрастен от нея мъж от Горна баня. Родиха им се две деца – необикновено красивата Розалина и братчето Ивайло. [Избързвам напред във времето само за да отбележа, че и двете нямаха – също като майка си – сполучливи бракове; създадоха семейства, но те самите днес са бледи подобия (макар и напълнели над обичайното) на юношеските си образи.]
Проваленият брак сякаш мобилизира бившата парашутистка. За разлика от съпруга си – отдал се на сексуални похождения и пиянство, довели го до състояние на развалина – тя се стегна, стисна зъби и показа, че шопкинята не е жена за пренебрегване.
Тъй като баща ѝ, като „истински габровец“, отказа да ѝ даде място за строеж на жилище, Цеца успя да убеди самотния си чичо Григор да прехвърли своя парцел на нейно име срещу „задължение за гледане“ (тук „дадох рамо“ като юрист). Цеца построи скромна двуетажна къщичка – със стая и кухня на етаж. Едва преди година пристрои баня и тоалетна към първия етаж. Приюти в кухнята на партера чичо си и се грижеше за него до последния му дъх.
Ниската пенсия – като на мнозинството българи – не я отчая. Зае се с ролята на домашна помощница, прислужваше в заможни семейства. Грижеше се и за бебета и малки деца. Незнаенето на чужди езици я възпре да замине като „au pair“ /4/ на Запад.
Но и тук се справяше превъзходно, с вещина. Търсеха я и я търсят, защото добрата слава е неотделима от човека, когато е заслужена с труд, обич и постоянство.
От доста години около Цеца се върти един разведен като нея – бивш локомотивен машинист. Тя не дава и дума да се издума за брак – вероятно стресирана от недобрата слава на сина му. Нашата шопкиня държи мераклията „под чехъл“; не му отстъпва дори и в броя на чашките „огнена вода“, която пият под асмите в прохладните юлски вечери.
Настани сина си Иво на втория етаж на братовата си къща. Дъщерята също зае втория етаж, но в къщата на майка си. Подочувам, че понякога я навестяват и вече поотрасналите внуци. Въобще – успява да поддържа равновесие в тези разнебитени отвсякъде времена.
А как иначе?! Да си парашутистка се изисква смелост.
Да си жив днес – също.
.
Николай Гусев
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
/1/ Вж. „Да си учѝл още три месеца, да си станàл шафйóр!“
/2/ Вж. „Мики“.
/3/ Вж. „Гàбровецо“.
/4/ „Au pair“ – жена, грижеща се срещу заплащане за бебета, малки деца или престарели хора; домашна помощница (фр.).
.
