Забелязали ли сте, че поносимостта ви към собствената ви пръ**я е в пъти по-голяма, отколкото към чуждата? Обърнете внимание. Намирате се в стая с други хора. Някой от тях ви обгазява и на всички останали им се доповръща. Очите ви се насълзяват, смрадта е неудържима. Самият източник обаче седи невъзмутимо и нито му е гадно, нито отвратително, само е сконфузен, че се е изложил. Спомнете си, може би вие самите сте изпадали в подобна ситуация. Защо „уханието” на собствения ви гнилоч не ви хвърля в ужас така, както ви се случва от чуждите изгорели газове? Въпросът е фундаментален. Точен, ясен и конкретен отговор засега няма, но за да разберете по-добре явлението „изпускане” и свързаните с него трепети, ще ви го онагледя с няколко примера от бруталната ни действителност:
1. Боко-Боко се цепи пред пълна зала с журналисти, че полагал огромни грижи в борбата с контрабандата. Ефектът е поразяващ – никой не успява да гъкне и всички падат рязко по гръб в сервилни гърчове.
2. 1 август 2015 г. Миши-Миши Станишев, стиснал микрофона на Бузлуджа, призовава: „Приятели, другари, искам да извикате силно! Коя е партията, която мисли за хората? Кажете на всички, да чуят в цял свят. Коя е партията, която мисли за хората?”. Насядалите на поляната невярващи, оставени на мизерията хора, се споглеждат. Че има ли такава партия, дето да мисли за народа? В опит да им подскаже, Миши-Миши се изпуска на микрофона: „БСП, БСП, БСП…”. Зловонието е адско. На околните борове им се накъдрят игличките. А на трибуната зад тлъстичкия оратор и бандата червени милионери, се смее огромен плакат – „Справедливост и Солидарност” ?!?!
3. 3 август 2015 г. Боко Борисов и свитата му министри се подмиват в свещен извор в Плиска. Малко след това гръмва новината, че изворът е отровен.
4. Цв. Цв. – бивш физкултурник, ексвътрешен министър, осъден на две инстанции за престъпление по служба, се изцепва пред съдебната зала: „Чист съм пред съвестта си”!? Наобиколилите го журналисти не успяват да го попитат как е възможно да си чист пред нещо, което го нямаш.
5. Трима герои пърдят по различно време, но по еднакво миризлив начин. Болен Сидеров, Далавери Симеонов и Янето Янев ту уволняват Боко-Боко и се кълнат, че е бандит, ту му пристават и сладострастно го възхваляват, че е сладък бонбон.
6. Иван Костов подава сигнал, че “Лукойл” крадели. Тук вонята е многопластова. Първо, защото самият Иван Костов никога не краде. И второ, защото “Лукойл” крадат само в Румъния – там са им запорирали авоари по сметките за над 2 млрд. долара. Във Вальо-Златевата България обаче, “Лукойл” разбира се, че не може да краде – ъпсурт!
7. Назначеният да се прави на Главен прокурор Сотирчо Цацаров успява да ни обгазява със същата отровно-упоителна смес, като предходника си Борката Велчев – и двамата все нямат достатъчно доказателства за корупция по високите етажи на властта. Тази пръ**я е по-особена. Всеки ден обядват и вечерят с доказателствата, които уж ги нямат. Как става така е необяснимо. Загадка на науката. Нещо, като да пръднеш навътре.
Има още много подобни величави примери… Гоце, Доган, Сакснезнамкойси… пълно е с обгазяващи. Общото между тях е, че си мислят, че само са пръднали. Всъщност, отдавна всички са се нас**ли.
.
Ивайло Зартов,
28 август 2015 г.
В том 13 на „Български народни умотворения“ има кратко, ясно и категорично обяснение на явлението:
„Свое лайно на смирно мирише, чуждо лайно на запъртък вони„.