Преобразил Си се на планината, Христе Боже,
като Си показал на Твоите ученици славата Си,
доколкото можеха,
да възсияе и над нас, грешниците,
Твоята присносъща светлина
с молитвите на Богородица,
Светодателю, слава на Теб.
––––––––––––––––––
.
Православната църква отбелязва днес един от най-светлите си празници – Преображение Господне. Празникът е свързан с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици и се отбелязва още от първите векове на християнството.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понесе унижения и страдания – според тях това било несъвместимо с Неговата слава и величие. Той им говорил често за страданията, които Го очакват, за смъртта и Възкресението Си.
За да укрепи вярата на учениците Си, Иисус Христос решил да покаже на трима от своите апостолите истинната си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан, Той се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли.
Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен.
Лицето Му светело като слънце, а дрехите Му искрели от светлина. Иисус бил с двама от най-великите старозаветни пророци – Мойсей и Илия, и беседвал с тях за предстоящите Си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим.
В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“
При тези слова свише, апостолите, удивени, почувствали силно страхопочитание и паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Христос се приближил към учениците Си и казал: „Станете, не бойте се!“. Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) с черковнославянското название „Начатки овощей“, или „Освещаване на гроздето“. Това е така, понеже, ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път грозде се освещава в храма и се яде на празника Преображение.
Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.
.
