Проф. Любомир Гаврилов: България трябва да си върне поне част от своя човешки капитал, който в е чужбина, и изборите са много добър метод за това
.
Любомир Гаврилов, професор по математика в университета в гр. Тулуза и председател на временните Обществени съвети на българите във Франция в интервю за Агенция „Фокус”, във връзка с референдума за електронното гласуване и възможността българите в чужбина да упражняват своето право на вот.
.
Интервю на Весела Петрова с проф. Любомир Гаврилов
Фокус: Проф. Гаврилов, заедно с местните избори на 25 октомври ще се проведе и референдум по въпроса за въвеждане на електронно дистанционно гласуване, очаквате ли той да има положителен резултат?
Любомир Гаврилов: Трудно ми е да направя прогноза и мисля, че малко хора биха се ангажирали с това към днешна дата. Но тук виждам два проблема, и то големи и сериозни, за провеждането на този референдум. Единият е свързан с информационната кампания, която още не е започнала. Българинът, когато трябва да гласува, неговият вот е нужно да бъде информиран. Ако не е информиран, можем да очакваме всякакъв отговор. Вторият проблем е следният – представете си, че отговорът ще бъде не, което аз да си призная изобщо не желая, тогава това би погребало за дълго време идеята за дистанционно гласуване по интернет. Дори и при една евентуална промяна на общественото мнение, за дълго време не би имало политическа възможност за въвеждане на интернет избори. Това са двата главни проблема, които виждам аз, по отношение на референдума през октомври.
Фокус: А закъсня ли това допитване?
Любомир Гаврилов: Аз не смятам, че това допитване изобщо беше нужно. Тук става дума за един технически въпрос, по който най-добре експертите биха могли да се произнесат. Народното събрание, нашите депутати би трябвало да приемат своите отговорности, да застанат лице в лице с тях и да си отговорят сами искаме ли ние да имаме електронно гласуване, съгласни ли сме да приемем риска и до каква степен има такъв риск. Експертите трябва да си кажат тежката дума за това. В Европа и по света интернет гласуването не е никаква новост. Аз тази година гласувах три или четири пъти във Франция от дистанция по различни поводи. Например, моето математическо общество прави избори тази година за ръководство, синдикатите правиха избори по интернет и т.н. Това е нещо в кръга на нещата.
Фокус: И все пак би ли гарантирало електронно гласуване възможността на българските общности по света да могат да упражнят своето право на вот?
Любомир Гаврилов: Електронното гласуване е важно за мобилните българи като цяло. Не само за българските общности в чужбина, а и за тези, които си прекарват времето между България и друга страна. Но на първо място, разбира се облагодетелствани ще бъдат българите, които постоянно живеят в чужбина и по-точно нашата географски разпръсната диаспора. Не говорим за българите, които живеят в компактни маси, да речем в Истанбул или в Бурса. Те там си имат достатъчно секции и това също е важно да се каже, защото без съмнение ще има спекулации на тази тема. Главните бенефициенти от електронното гласуване ще бъдат българите по четирите краища на страната, които така ще могат да поддържат връзка, но, както винаги има едно „но”. Не е достатъчно да кажем хоп – въвеждаме електронно гласуване на следващите избори. Електронното гласуване е свързано с електронен регистър на населението в чужбина, на тези, които ще желаят да гласуват по интернет. А такъв за сега няма, въпреки че ние апелираме от много години за създаването му, за създаването на постоянни избирателни списъци. Така, както българите в страната имат настоящ адрес, така и българите в чужбина трябва да имат към този настоящ адрес прибавен имейл, на който те да бъдат информирани. Само, че това изисква поддържането на един регистър на тези българи в чужбина. Тази стъпка дори не е направена. Говорим за електронно правителство, но не правим нищо. Самото решаване с референдум на този въпрос – дали да има или да няма интернет гласуване няма да придвижи автоматично нещата напред, ако Министерството на регионалното развитие например, което дори не подозира, че то е отговорно за тези неща, в България не се върши работата.
Фокус: Какво друго е важно да се предприеме за да могат българите в чужбина да имат участие в случващото се в страната?
Любомир Гаврилов: Трябва да се предприемат редица стъпки, най-вече законодателни. Трябва да напомним, че съществуват законодателни пречки пред участието на българите в чужбина в политическия живот на страната. Има дори конституционна пречка. България е единствената държава сред страните-членки на Съвета на Европа, която от една страна признава двойното гражданство, а от друга не признава пасивното избирателно право на хората с двойно гражданство. Това означава, че те не могат да бъдат избирани в Народното събрание, не могат да се кандидатират. Това е конституционна пречка, но ако оставим това на страна, има и други пречки. Избирателният кодекс не е предвидил избирателен район в чужбина, което е източник на многобройни скандали с прехвърляне на гласове от чужбина в страната от един избирателен район в друг, които водят до такива случаи, като с Бат Сали в Кюстендил или пък във Видин, където на изборите през октомври 2014 година депутат от ДПС беше избран с 400 гласа в избирателен район – Видин. Това всичко се дължи на гласовете от чужбина, които се преливат в България и повлияват на изборния резултат. Как гласуваме ние в чужбина конкретно? Ние гласуваме не със същите изборни бюлетини, както българските граждани в страната. На нашата избирателна бюлетина стои списък с партии, но ние нямаме списък с кандидати за депутати. Не гласуваме за имена, а само за цвят на партия, което е недопустимо. Това противоречи на принципа за равенство на вота, да не говорим, че след като има вече и преференции, това допълнително създава неравенство. Това е законодателна промяна, която предстои да бъде направена. В миналото Народно събрание имаше внесено такова предложение за поправка към Изборния кодекс в пленарна зала. То беше гласувано. И за пръв път наблюдавахме следното нещо – факт, който малко се знае – две партии, не случайно кои, гласуваха анблок срещу избирателен район чужбина. Тези две партии са ДПС и Атака. Всички други партии гласуваха смесено. БСП например наруши партийната дисциплина и някой депутати гласуваха „за”, въпреки че повечето „против”. ГЕРБ беше вносител на това предложение. В новия парламент предстои навярно да бъде внесено отново такова предложение, но не знаем какъв би бил изходът от гласуването. Разбира се това са законодателните промени, но има неща, които могат да се направят и без законодателни промени. Още днес или утре. Достатъчно е господин Митов, министърът на външните работи да реши и разреши това да се създадат като минимум консултативни съвети на българските посолства в чужбина. Така, както е предвидил Закона за българите в чужбина от 2000 година и, който 15 години по-късно все още не е приложен. Така Министерството на външните работи ще има една обратна връзка какво става в чужбина. В момента то само си мисли, че знае какво става, защото получава доклади от дипломатическите представителства на България в чужбина. Но то няма средства за провери до колко тези доклади достоверно отразяват действителността. А тя много често не съответства. Всеки българин в чужбина знае за постоянните скандали с консулските услуги в Мадрид или нежеланието на някакви служители да си вършат работата в Париж, МВнР не го знае. И няма как да го разбере, защото има филтър. Информацията се филтрира.
Фокус: Голям ли е интересът от страна на самите българите в чужбина да участват в изборите, които се провеждат в страната? Как се организират те и с какви трудности се сблъскват, за да пуснат своя глас?
Любомир Гаврилов: Интересът по традиция и не само за България, но и за другите страни, които провеждат избори в чужбина е по-малък. Причината е географската ограниченост и различната социална среда, в която българите в чужбина живеят. Там България трудно може да направи нещо. Има неща, които зависят единствено от Централната избирателна комисия и от Министерството на външните работи. Това е липсата на информационна кампания. Другото нещо, за което отговорността лежи на партиите, е липса на послание към българите в чужбина. Партиите до скоро не се интересуваха почти никак от българите в чужбина. Миналата година за пръв път имахме някакво раздвижване. Например на парламентарните избори през октомври за 428 секции, които имахме, партиите изпратиха 600 члена да участват в секционните избирателни комисии. Тоест имахме между 1 и 2 представители средно на партия в секционно избирателна комисия. Само до преди 3-4 години процентът беше близък до 0. Беше изключителна рядкост някоя партия да изпрати свой представител, както законът го предполага в секционно избирателната комисия в чужбина. Може би изключение от това правило до сега беше ДПС. Но ето, виждаме, че в Западна Европа, в САЩ вече и останалите големи партии проявяват интерес. Това е една положителна тенденция, която трябва да се насърчава и надяваме се да помогне за насърчаване на интереса на българите в чужбина към гласуването.
Фокус: Какви инициативи сте предприели в момента за това да българите, които са извън страната да имат възможност да гласуват? Поддържате ли връзки и координация и с българите в други държави и как се осъществяват тези комуникации?
Любомир Гаврилов: Да, аз като представител на временния Обществен съвет на българите във Франция, мога да заявя, че това е една от нашите главни и любими дейности – да координираме обществената активност на българите в чужбина, когато имаме избори. Координираме в най-общи смисъл, провеждаме информационна кампания по „Фейсбук”, по социалните мрежи и електронните пощи, чрез лични контакти по време на нашите сбирки. От друга страна съвсем конкретно участваме в намирането на зали, оказваме логистична подкрепа при изборите. Например, когато се правят избори, а избори във Франция вече се правят в 8-9 града, ние сме един от първите, към които посолството се обръща, за да ни пита имаме ли предвид зала, ще има ли заплащане. Обикновено няма заплащане, всичко е безплатно. Ние намираме зали, свързваме се с кметството, за да ги резервираме, предоставяме осигуровка на залата, предоставяме и членове от ЦИК, ако те желаят. Стигаме дори до там да изпращаме предложения за законови поправки. Съществуват редица проблеми с познаване на последните промени в изборния кодекс, които дори МВнР не познава добре, въпреки че имат огромен естествен потенциал в тази насока. Например съгласно последните данни, които получихме по закона за достъп до обществена информация, на евроизборите миналата година една трета от предвидените средства за провеждане на изборите в чужбина са отишли за командировъчни. Даже повече от една трета. Става въпрос за 300 000 лева от обща предвидена сума 750 000 лева. 300 000 лева са дадени за командироване на служители на МВнР, които да бъдат членове на секционните избирателни комисии. Но необходимо ли е това, има ли законова възможност това да се избегне и да се съкратят тези разходи? Отговорът е има и точно е предвидено в последните подправки на изборния кодекс. Министърът на външните работи може да предложи член на ЦИК, който не е държавен служител. Той може да бъде например българин, който живее на място в дадения град, в който се провеждат избори и се ползва с обществено доверие. Ние стигнахме до там предварително да изпратим списъци с такива хора в Германия и във Франция, с оглед спестяване на разходите на българския данъкоплатец. Не получихме отговор от МВнР, но аз се надявам да има все пак развитие на тази тема на следващите избори, защото често се говори, че изборите в чужбина струват скъпо. Но колко скъпо? Трябва да се каже числото. А числото е следното – на гласоизбирател в чужбина се плаща почти толкова, колкото и в България, а разликата е някакви стотинки. Тоест изборите в чужбина реално не са по-скъпи, но има реална възможност те да станат по-евтини два пъти, например, спестявайки разходи за командировки. Има и други абсурдни разходи при избори в чужбина. Например за международен пресцентър, какъвто имаше на евроизборите и за който бяха изхарчени 100 000 лева. Този пресцентър свърши 0 работа що се отнася до изборите в чужбина. Всъщност той отразяваше изборите в България за пред чуждите информационни агенции, а не се интересуваше от изборите в чужбина на български граждани. Тези българи обаче бяха фактурирани в перото „разходи за българите в чужбина”, което е абсолютно невярно. Представяте ли си със 100 000 лева каква информационна кампания бихме могли да направим. Ние правим информационна кампания с няколко стотин лева, на мускули и на добро желание, в нашите социални мрежи. Ето това са неща, които могат да се поправят, за да се подобрят изборите в чужбина – по-добра координация, да се гледа къде отиват разходите и по-ефективно изразходване на държавните пари.
Фокус: Имате ли наблюдения как останалите страни се грижат за своите граждани, които са в чужбина, конкретно във Франция например, за това те да могат да упражнят своя глас по време на избори?
Любомир Гаврилов: Имаме разбира се и нашето желание е някой ден България да се мери с държави, стари демокрации, като Франция например. Знаем, че всички големи и малки демокрации и дори някои, които не са съвсем демокрации, провеждат избори за своите граждани в чужбина. Алжир имаше избори миналата година избори в чужбина. Знаме как Русия провежда избори в чужбина, колко много секции отвориха в България за своите граждани. Кака стават нещата във Франция? Френските избиратели в чужбина са на брой около 1 100 000, което е напълно сравним брой с българските избиратели, които са около 850 000 български граждани с право на глас. Та френските граждани в чужбина могат да гласуват по 4 различни начина. Могат да гласуват в урна в посолствата им, там, където има отворени избирателни секции, физически, могат да гласуват по пощата с едно просто писмо, могат да гласуват и по интернет от 4 години насам, и накрая те могат да гласуват и с пълномощно. Например Вие не можете да отидете, правите пълномощно на съпруга Ви, на жена Ви, на сина Ви, на дъщеря Ви и съответният човек пуска бюлетината от ваше име. Разбира се за избирателната активност не следва да очакваме някакви чудеса. Тя зависи много от обществения интерес. Когато във Франция има обществен интерес, например какъвто имаше при президентски избори, избирателната активност е голяма. В чужбина гласуваха 400 000 французи. Докато само няколко месеца по-късно за парламентарни избори имаше по-нисък интерес по различни вътрешни причини и гласуваха само 140 000 французи в чужбина. Но трябва да помним през цялото време, че гласуването в чужбина не е само средство да променим политическия пейзаж в страната, защото това средство е много слабо, то може да окаже влияние на няколко депутатски места. Но то е преди всичко начин, чрез който българите в чужбина ес държат в национална орбита. Това е най-важното и силно средство на България да влияе на настроението на българите и на тяхното отношение към страната, с оглед на бъдещи ползи, които България би могла да извлече от тези българи в чужбина. Нека не забравяме, че отделно от тези парични преводи, които правят българите в чужбина и, с които често се спекулира, те са огромен трудов потенциал. Най-големият капитал на всяка държава не са парите и капиталите, които циркулират там, а човешкият капитал. Човешкият капитал на България се намира в чужбина. И тя трябва да намери средства да си върне поне част от този капитал в страната и изборите в чужбина са един много добър метод. Ето за това трябва да мислят българските политици.
Фокус: Споменахте, че 850 000 са българите с право на глас в чужбина, а разполагате ли с данни колко българи има във Франция към момента, колко от тях са постоянно пребиваващи и нараства ли техния брой?
Любомир Гаврилов: Българите в чужбина могат да се оценят на 1 100 000 души, но част от тях са под 18 години и нямат избирателни права. Като ги извадим, остават 850 000 български граждани с избирателни права в чужбина. Това отлично се знае в служба ГРАО и от МВнР, но се премълчава пред медиите, не се казват конкретни числа. Имало там много българи, но колко точно много не се казва. Българите във Франция и в Европейския съюз въобще вече се следят по-трудно като брой, защото съгласно европейските правила няма официална такава статистика. Нямаме визи, в шенгенското пространство дори няма контрол на границата. Но да речем, че са над 30 000 българите във Франция. Този брой се мени постоянно през годината. През лятото идват сезонни работници, след това си отиват. Има много работници от България, които са командировани за няколко месеца да свършат някаква работа и след това се връщат. Трудно е да ги определим като емигранти, те не са и такива. Просто това са мобилни хора, които влизат и излизат от страната. Един добър критерий на активността на българските граждани във Франция, а в другите държави, е броят на българските училища и изборната активност. Това е един чудесен сондаж, за да можем да знаем много ли са там българите или не. Във Франция например имаме 5-6 големи български училища – две в Париж, 1 в Лион, 1 в Страсбург, 1 в Марсилия. Избори се правят във всички тези градове и то от десетина години, плюс Лил, Бордо, Тулуза, от скоро и в Ница. Цяла Франция е покрита с изборни секции и вече се знае, че има някаква организация българска, на която може да се разчита да проведе избори или друго знаково събитие. Посланикът, когато идва на гости, той знае, че ще бъде посрещнат. Това е нашият термометър, така да се каже, на българската активност – изборите и училищата.
.
