Тази публикация съдържа интервю на Добринка Корчева с Димчо Ботев (препубликувано от БЛИЦ), който се опитва да привлече от месеци вниманието на медиите в България към един случай, вероятно поредният лош пример за състоянието на съдебната система в страната, както и за това дали са си отишли или не мутренските времена. Засега, въпреки усилията на Димчо, медиите, които са отразили този случай, са единици. Публикацията съдържа също и документи, свързани със случая, изпратени на нашето издание – жалби, становища, обръщение на Димчо Ботев към Националното радио, хронология на случая, написана от неговата сестра Елка.
Според Димчо Ботев бизнесменът Георги Милев, който е крупен арендатор в Радомирско, а освен това е бил и спонсор на Георги Първанов при една от неговите кандидат-президентски кампании, е пратил преди няколко години биячи, които са го пребили, били са и неговите родители. Това се случило заради имот на семейството от 54 дка. И оттогава тормозът над неговото семейство не преставал. Впоследствие не само, че нападателите, които са били четирима и са добре известни, не са били осъдени, но и срещу бащата на Димчо е било образувано дело и той се е оказал подсъдим. Освен това Димчо, който е жандармерист, се оказал най-проверяваният полицай в България и са били правени много опити той да бъде дискретитиран.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЖАНДАРМЕРИСТЪТ ДИМЧО БОТЕВ: СПОНСОР НА ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ МИ ПРАТИ БИЯЧИ И СЪСИПА СЕМЕЙСТВОТО МИ!
.
Димчо Ботев е на 38 години. Завършил е полицейското училище в Пазарджик. От осем години е служител на жандармерията в системата на МВР. Въпреки полицейската си длъжност и той, и неговите най-близки хора – майка му, баща му и сестра му, от няколко години са подложени на непрекъснат физически и морален тормоз. Според него причината е в техен имот в радомирското село Владимир, където крупен арендатор е бизнесменът Георги Милев. Историята на семейство Ботеви е показателна за състоянието на българската съдебна система, която в техния случай превръща жертвите в престъпници.
Интервю на Добринка Корчева с Димчо Ботев,
– Димчо, как стана така, че и ти, и майка ти сте били пребити близо до къщата ви в село Владимир, Радомирско, но вместо извършителите да бъдат наказани, срещу теб и баща ти са образувани дела и от жертви сте превърнати едва ли не в престъпници?
– Всичко започна през 2008 г., на 11 май. Четири непознати за мен лица ме нападнаха и ми нанесоха средна телесна повреда. Повредиха ми коленните връзки. Комшийката е видяла, че ме бият, и отива да вика майка ми и баща ми. Те дойдоха да ме спасяват, пребиха ги и тях… Счупиха пръста на дясната ръка на майка ми. Дойде полиция и
се започна такава драма
която е неописуема, и когато кажа на хората, те не могат да повярват, че такова нещо може да се случи в България.
– Какви претенции имат нападателите или тези, които стоят зад тях, към твоя баща – той цял живот се е трудил, и то тежък физически труд, както разбрах от самия него, не е имал конфликти с никого, и сега, вече на една почтена възраст, изведнъж става мишена на такава агресия?
– Искат да ни вземат земята – поне това е моето обяснение. Няма друга причина. Аз тези хора не ги познавам, не съм ги виждал… И да скочат да ме пребият – биха ме точно един час по часовник…, нямам друго обяснение, защото ние имаме 54 дка земя във Владимир и явно искат да ни я вземат, меко казано.
– Да я присвоят може би?
– Да – не мога да го нарека другояче, освен присвояване. В стопанския двор имаме 8 дка земя, която е в регулация, има голяма сграда и явно този имот е апетитен за тях. Но
те си го присвоиха
Ползват си го. Водихме дело за него, но…
– Доколкото разбрах от думите на баща ти, това са местните арендатори?
– Големият собственик, баровецът е Георги Милев. Той беше спонсор на предизборната кампания при първия президентски мандат на Георги Първанов.
Земята за обработка в селото е малко и повечето са я взели под аренда Милев и неговите хора. Той е арендатор и в Долна Диканя, Пернишко. Може и някъде другаде, но нещо, което не знам със сигурност, не мога да го твърдя.
– Има ли някакво отношение Георги Милев към плантацията с наркотици, открита край вашето село?
– През 2009 г. идваха ваши колеги от пернишката телевизия „Кракра” , за да снимат
намереното голямо количество канабис
в царевицата в землището край Владимир. Но всичко приключи без последствия – и в полицията, и в прокуратурата.
– Има ли някакви индикации кой може да е засадил канабиса?
– През 2009 г. беше забранено да се ходи в землището на Владимир. Единствените хора, които ходеха по полето, бяха от антуража на Георги Милев. Никой друг нямаше право да влиза там. Абсолютна забрана! Обикаляха денонощно с джипове…
– … като в ранните „мутренски” времена…
– … колкото ранни, толкова настоящи и бъдещи явно. Денонощно се стреляше в нашия Радомирски регион. Страшна работа!
– Видях, че родителите ти са доста измъчени. Баща ти се опитва да се държи, но на 16 септември съществува реална опасност да го вкарат в затвора. А той е вече на 74 години. Вие сте битите, малтретираните, заплашваните… а наказват вас! Звучи като лош сън. И това абсурдно дело срещу баща ти определено няма да подобри имиджа на българската правосъдна система.
– Това е второ дело срещу баща ми за закана за убийство.
– На кого се е заканвал?
– На тези, които го пребиха. И аз бях там, и сестра ми беше, но
нашите показания никой не ги взе под внимание
– Тоест – не е имало такава закана?
– Не е имало, естествено. В делото на баща ми си го пише. Бил е на четири метра от човека, замахнал е с някаква тояга метър и осемдесет, но не го е ударил, и за това го осъдиха. Решиха и си го осъдиха! На четири месеца условно с три години изпитателен срок.
Сега пак му направиха абсолютно същия номер. Намериха се свидетели – за тези хора, разбира се, е много лесно да си намерят свидетели, повдигнаха му пак обвинение „закана”…
– … и понеже е нарушил изпитателния срок, го грози вече ефективна присъда?
– Точно така. И един човек на 74 години ще влезе в затвора.
– Убеден ли си в това?
– Защо не? Нали искат да ни съсипят – финансово, физически, морално… И вече са ни съсипали.
Просто държавата им позволява да правят това!
Майка ми е на 65 години. Едни обикновени хора, които цял живот са работили и една прашинка не са взели от никого. И сега баща ми се оказа най-големият престъпник в България! Не вярвате, но това е истината.
– Спомена, че ти създават и служебни проблеми…
– Работя вече осем години в системата на МВР – в жандармерията, и мога най-отговорно да кажа, че аз съм най-проверяваният полицай в България. Съмнявам се някой да е проверяван повече от мен.
През седмица постъпва сигнал явно от приятели на Георги Милев. Емил Велинов се казва лицето, което пуска непрекъснато сигналите.
– Какъв е този човек и откъде е толкова добре запознат със служебните ти дела?
– Разбрах, че е от село Студена, че е бивш военен… Не го познавах, но когато започна да пише тези неща срещу мен, стана така, че се видяхме.
До всички чужди посланици у нас беше писал, че аз съм „гнилата ябълка” в системата на МВР.
Бил съм сутеньор, започнаха проверки… Проверки колкото искате. Сега пак е писал някаква жалба за 12 май, но тогава аз съм бил дневна смяна, няма значение къде, а той пише, че съм го срещнал в някакво кафе и съм го „изненадал изотзад”, каквото и да означава това. Не знам какво означава.
Съобщения ми се пращат през нощта – „къде си, бе, сутеньор”, звъни ми се по телефона в три часа през нощта, когато вдигна – мълчание. Ясно ми е кой звъни и каква е работата, нищо, че е скрит номер.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
ОЩЕ ПО ТЕМАТА – ДОКУМЕНТИ ПО СЛУЧАЯ ‘ДИМЧО БОТЕВ’:
1. Факсимиле от обръщение – сигнал на Димчо Ботев до директора на Програма „Хоризонт“ на БНР, с молба за извършване на журналистическо разследване. Димчо Ботев споменава в своя сигнал и за районния прокурор Петър Симеонов. Пише, че страна на държавното обвинение не се спазват основни принципи в НПК. „Истината остава в сивия здрав на неизвестността“ – пише Димчо. Обръщението е изпратено на 24 март т.г. Не ни е известно в резултат на това писмо до директора на „Хоризонт“ да е имало журналистическо разследване на БНР.
.
2. Из Частна жалба, изпратена чрез РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна Колегия, V-и състав, до ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивна Колегия, срещу Определение от 23.03.15 г. по н.о.х.д. Nо. 61/15 г. в частта му за отказ на отвод на прокурора по делото – Петър Симеонов. (Цялото съдържание на жалбата може да се види тук – chastna jalba.) В тази жалба се коментира поведението на прокурора Петър Симеонов, който е взел решението да не се предявява обвинение на четиримата души, извършили побой над Димчо Ботев и неговите родители, като при това бащата на Димчо Ботев се е оказал подсъдим, и се излагат различни съображения. Призовава се Радомирския районен съд да уважи искането за отвод на прокурора по делото Петър Симеонов и да постанови друго такова дело.
„В Определението си по делото от 23 март 2015 година, районния съд не се произнесе още и по точка седма от Искането ни за отвод, както и по приложените в тази връзка четири броя доказателства. Две от тях бяха по преписки 694/2008 г. на РП Радомир и 4373/2014 г, на Апелативна прокуратура София. Приложени бяха и други две доказателства, представляващи две съдебни решения, уличаващи пострадалия в четиричленна група, извършила побой над семейството на подсъдимия..
Споменатите искания и доказателства в тази прокурорска преписка, сочат за взетото решение от прокурор Симеонов да не предявява обвинение за извършеното по тях спрямо пострадалия в настоящото съдопроизводство. Прокурор Симеонов отказва да предяви обвинение на пострадалия, дори съгласно правилата на чл.20 и 21 от Наказателния Кодекс за нанесената от него средна телесна повреда в съучастие и като съизвършител на побой над семейството на подсъдимия в настоящото съдопроизводство,
От примера по тази втора цитирана преписка е видно, че вътрешното убеждение на прокурор Петър Симеонов към лицата, които се явяват подсъдим и пострадал в настоящото съдебно производство, се е формирало в продължение на седем години негово прокурорско участие, отразило се във вреда на семейството на подсъдимия и в полза на пострадалия в настоящото съдопроизводство.
С това районния прокурор е загубил своята обективност спрямо тези лица, което е съществена предпоставка и обстоятелство за спазване на основния принцип на НПК за „Разкриване на обективната истина“, регламентиран в чл.13 от НПК.
Поради всички изложени наши съображения в искането ни за отвод, обосноваващи се с негативно изградена предубеденост и вътрешно убеждение на прокурор Петър Симеонов към подсъдимия и неговото семейство и на основание чл.341, ал.1 и 2,
Молим да извършите проверка на Определението на Радомирски РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД Наказателна Колегия, V-и състав от 23.03.15 г. по н.о.х.д. Nо. 61/15 г. в частта му за отказа на съда да уважи искането ни за отвод на прокурора по делото Петър Симеонов и да постановите друго такова като приложите чл.47 от НПК във връзка с чл.29, ал.2 от НПК.“
3. Из БЕЛЕЖКИ, ИСКАНИЯ И ВЪЗРАЖЕНИЯ, подадени до Районна Прокуратура
Град Радомир, По Досъдебно производство Nо. 269/14 г. на РУП, град Радомир (ДП) и Пр.преписка Nо. 0885/14 г. на РП, град Радомир(ПП), от адвоката на Димчо Ботев. (Целият документ може да се види тук – Становище по предявяване на разследването.) В това становище се казва, че редица искания неоснователно са били отклонявани, а представените доказателства, снимки от фургона и документи за предоставяне на земя за ползване от обвиняемия (бащата на Димчо – б.р.) са му били върнати обратно, без съставяне на съответни Протоколи с мотиви, обясняващи защо това се прави. С които действия в хода на разследването са били съществено нарушени основни принципи на Наказателния процес. Иска се криминологична и техническа експертиза, която да установи конкретния механизъм за извършване на деянието, поради това, че същият е останал неизяснен в досъдебното производство. Възразява се, че разследването е доказало деянието „защото същото никога не е извършило оглед във фургона и не е претърсила и иззело „дърво”, с което да е било извършено деянието“. Казва се, че правото на защита на обвиняемия е било ограничавано непрекъснато.
„От името на нашия подзащитен по горното по Досъдебно производство Nо. 269/14 г. на РУП, град Радомир и Пр.преписка Nо. 0885/14 г. на РП, град Радомир и на основание чл.229, от НПК отправяме следните бележки, искания и възражения в досъдебното производство.
1. На първо място, при самото разследване, редица наши искания неоснователно биваха отклонявани а представените от нас доказателства, снимки от фургона и документи за предоставяне на земя за ползване от обвиняемия бяха върнати обратно на обвиняемия без съставяне на съответни Протоколи с мотиви обясняващи защо се прави.
С тези действия в хода на разследването бяха съществено нарушени основни принципи на наказателния процес, като тези регламентирани в чл.чл.12,13, 15, и 16 от НПК.
2. На второ място, отправяме искане за криминологична и техническа експертиза със задача, да установи конкретния механизъм за извършване на деянието, поради това , че същият е останал неизяснен в ДП. Същата експертиза да провери размерите на фургона, където според повдигнатото обвинение се е разиграл инцидента. С оглед на поисканата от нас експертиза представяме 9(девет) броя снимки за височината, ширината, отделните помещения и обзавеждането на кафенето (фургона), където според обвинението е станал инцидента. Представените снимки като доказателства свързваме с нашите съображения , че фургона е доста нисък 2.10 м и няма начин по който пострадалия, който е висок 1.90 м. да бъде повален от обвиняемия с размах от пръчка дълга 1 м. Обвиняемият е висок 1.65 м. и не би могъл да разполага с нужното разстояние за силен размах в ниското помещение, с който да би нанесъл толкова силен удар, че да повали много по-високия от него пострадал на земята, каквито са показанията на свидетелката Ирена Николова.
Поради това механизмът за извършване на деянието е останал неизяснен в ДП. Една техническа експертиза от криминолог би помогнала на разследването да вземе правилния подход.
3. На трето място възразяваме, че разследването е доказало деянието, защото същото никога не е извършило оглед във фургона и не е претърсила и иззело „дърво”, с което да е било извършено деянието.
4. На четвърто място възразяваме, срещу обвинението, което кредитира взаимно противоречащите си показания на свидетелите Агаин и Николова за наличие на такъв неустановен предмет – дърво, пръчка или дръжка от секира или тояга. Същият предмет никога не е бил изземан по реда на глава Дванадесета от НПК , за да може да се докаже чрез него и механизмът за извършване на деянието. Независимо от тези наши аргументи, такова дърво, пръчка, тояга или дръжка от брадва или от секирче или от секира, продължават да са основен елемент в повдигнатото обвинение.
Наличието на такава вещ като веществено доказателство; дърво, пръчка или дръжка от секира или тояга отсъства в преобладаващата част от обясненията и на останалите свидетели по делото, а тези които на моменти твърдят това, имат съществени разминавания в показанията си.
За пример следва отново да се прегледат противоречиви показания дадени от пострадалия Веселин Василев,както и на споменатите свидетели на обвинението-Ирена Николова (обяснението и от 30.10.14 г.) и това на Александър Агаин.
От друга страна свидетелите Йорданка Бальова, както и полицай Милен Tасков в докладната си записка до Н-ка на РУП Радомир с рег. No.2230/2014 от 26.07.14 г., което е непосредствено след инцидента, не дават никакви сведения за наличие на тояга, дърво или дръжка от брадва, секирче или секира.
Споменатите пропуски са в нарушение на основния принцип на НПК за разкриване на обективната истина.
5. На пето място, искаме снемане на показания от Вера Агопова, съседка на обвиняемия от с. Владимир, която е била с обвиняемия до момента на посещението му в кафенето (фургон).
6. На шесто място, на обвиняемия бяха върнати без съставен Протокол и мотиви за това над 20 броя документи представени в ДП, представляващи декларации от собственици и документи за собственост на обвиняемия. Споменатите документи бяха представени и съответно отразени в Протоколите на ДП при предявяване на материалите от разследването. С тях обвиняемия удостоверява правото му да пасе добитъка си в местността на с. Владимир върху повече от 350 дка пасища и други сел.стоп. земи.
Това обстоятелство дразни съседите му, служители от фирма „Агропетрол“ – Перник, арендувала земи включителни тези на селскостопанския двор и част от бившето ТКЗС, намиращи се в съседство. Един от тези служители е пострадалия Веселин Василев, а друг е свидетел на обвинението, Александър Агаин.
7. На седмо място, в хода на самото ДП, правото на защита на обвиняемия беше непрекъснато ограничавано, като бяха отказани поисканите от нас редица очни ставки, за изясняване на противоречивите показания, дадени от основни свидетели по делото. Такива очни ставки бяха поискани за разминавания в показанията на свидетелите на обвинението Ирена Николова и пострадалия Веселин Василев; за Ирена Николова и дъщерята на обвиняемия Елка Ботева пред къщата на обвиняемия; за свидетелите Ирена Николова и Александър Агаин за дървото(тояга); за Ирена Николова и Елка Ботева в кафенето след инцидента; и за Веселин Василев и Елка Ботева в кафенето след инцидента. Искаме извършване на тези очни ставки.
8. На осмо място, без наличието на каквито и да било обективни причини, правилата на глава Единадесета от НПК за Доказване в наказателния процес, както по отношение на предмета и тежестта на доказване, така и по отношение на доказателствата, доказателствените средства и събирането и проверка на доказателствата, бяха грубо погазени в ДП и го опорочават, което е очевидно , че ще забави и затрудни в голяма степен самото съдебно следствие.
Поради всички гореизложени наши съображения за съществени процесуални нарушения на НПК и на основание, чл.чл.12,13, 15,16, 225, 226,ал.3 и 348,ал.3, т.1, от НПК в ДП, молим Досъдебното производство да продължи да работи по гореспоменатите наши искания чрез съответните разследващи действия.“
.
4. Из ИСКАНЕ ЗА ОТВОД на районен прокурор Петър Симеонов като държавен обвинител по н.о.х.д. Nо. 61/15 г. и за връщане на делото в Досъдебното производство (ДП) за извършване на допълнително разследване, поради извършени съществени процесуални нарушения, чл.274, ал.1 от НПК, по аргумент с чл.29, ал.2 от НПК (Целият документ може да се види тук – Молба за отвод.) „Многозначително за настоящия съдебен процес е, че в групата на четиримата служители на фирма „Агро-Петрол“ Перник, извършили този побой, личи и името на пострадалия съгласно настоящото обвинение – Веселин Василев. В тази пр. преписка на РП – Радомир, прокурор П. Симеонов категорично отказва да предяви обвинения срещу четирите лица, извършили побоя, в това число и срещу Веселин Василев, както и да приложи относимите текстове на чл.чл.20 и 21 от НК.“ – се казва в искането.
„УВАЖАЕМИ РАЙОНЕН СЪДИЯ И СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ,
От името на нашия подзащитен по горното н.о.х.д. Nо. 61 /15 г. и на основание чл.274, ал.1 от НПК, с аргументи във връзка с чл. 29,ал.1, т.2 и 3 и ал.2 от НПК отправяме Искане за отвод на прокурора по делото, като Молим почитаемия съдебен състав на Радомирски районен съд да отведе действащия като държавен обвинител по делото, районен прокурор Петър Симеонов. В хода на Досъдебното производство районния прокурор е проявил предубеденост към личността на подсъдимия и семейството му, а по друго поверено му дело с пр. преписка 694/2008 г.на РП Радомир, предпочитания към пострадалия за сметка на подсъдимия и семейството му. Поради горното районния прокурор Симеонов е допуснал и съществени процесуални нарушения на НПК като е нарушил основни негови принципи.
Според нас, отношението на прокурор Петър Симеонов към лицата, които се явяват подсъдим и пострадал в настоящото съдебно производство се е изградило в продължение на дълги години лично негово прокурорско участие по наказателни дела, в които тези лица са били участници.
С това обаче районния прокурор е загубил своята обективност спрямо тези лица съществено необходима за спазване на основния принцип на НПК за „Разкриване на обективната истина“, регламентиран в чл.13 от НПК.
Конкретните ни съображения подкрепящи исканията ни са както следва:
1. На първо място, районният прокурор Петър Симеонов е внесъл Обвинителния акт по настоящото наказателно производство в Съда, за престъпление по чл.144, ал.3, връзка с ал.1 от същия член.
Такова тежко обвинение за квалифицирания състав на престъпление по чл.144,ал.3 и то с два пъти увеличена наказателна санкция, никога не е било повдигано на подзащитния ни в хода на ДП за което обстоятелство свидетелстват трите Протоколи от ДП, скрепени с подписите на обвиняемия и неговия защитник. Това е така, видно от документираните Постановления на разследващия полицай на РУ Радомир за привличичането на обвиняемия и за повдигане на обвинението, така както и при двете предявявания на материалите от разследването, извършени на датите 18.09.14 г. и на 02.02.15 г. През цялото време на ДП обвинението е водено за по-лекото престъпление, по чл.144, ал.1 от НК.
С направеното измение на обвинението в Обвинителния си акт по чл.144, ал.3 от НК и без предявяване му на обвиняемия, районният прокурор е преминал към обвинение за тежко престъпление и то двойно по-тежко от това,което е било повдигнато в ДП, с което съществено е нарушил процесуалните правила регламентирани в чл.225 и 226 от НПК , във връзка с чл.348, ал. 3, т.1 от НПК.
Правото на защита на подзащитния ни по чл.15 от НПК също е очевидно погазено, защото в ДП не му е предоставена възможност да възрази и направи изявления с бележки и искания по това ново обвинение.
Разпоредбите на НПК за ДП не могат да бъдат тълкувани произволно и разширително от държавния обвинител. С горното си действие прокурор П.Симеонов е извършил съществено процесуално нарушение на НПК в хода на ДП.
2. На второ място, в самото ДП, както при повдигането на обвинението, така и при предявяванията на разследването, редица наши искания неоснователно биваха отклонявани.Представените от нас материали бяха връщани на обвиняемия без съставяне на съответни Протоколи с мотиви защо се прави това.
– Това е така, защото представихме 16 броя доказателства със снимки за височината и ширината на кафенето (фургона), където е станал инцидента. Снимките са върнати на обвиняемия без съставен Протокол.
Тези доказателства свързахме с аргументите, че фургона е достатъчно нисък 2.10 м и няма как пострадалия, който е висок 1.90 м. да бъде повален от обвиняемия с размах от пръчка дълга 1 м. Обвиняемият, който е висок само 1.65 м., не би имал необходимото разстояние за такъв страхотен размах в ниското помещение, с който да би могъл да повали пострадалия на земята.
Поради това механизмът за извършване на едно такова деяние остана неизяснен в ДП. Една експертиза от криминолог би помогнала на разследването да вземе правилния подход за водене на разследването.
– Изрично възразихме като посочихме, че дърво, пръчка или дръжка от секира или тояга, предмет за който се дават разнопосочни описания от някои от свидетелите не е бил изземан по реда на глава Дванадесета от НПК. Същевременно това дърво, пръчка, тояга или дръжка от брадва или от секирче или от секира са основния елемент от Обвинителния акт. Наличието на такава вещ като веществено доказателство отсъства в преобладаващата част от обясненията на свидетелите по делото, а тези които на моменти твърдят това, имат съществени разминавания в показанията си. За пример следва да се прегледат внимателно всичките противоречиви обяснения дадени от пострадалия Веселин Василев, както и на двамата свидетели на обвинението – Ирена Николова (обяснение от 30.10.14 г.) и Александър Агаин.
От друга страна свидетелите Вера Агопова и Йорданка Бальова, както и полицай Милен Tасков в докладната си записка до Н-ка на РУП Радомир с рег. No.2230/2014 от 26.07.14 г.или непосредствено след инцидента, не дават сведения за тояга, дърво или дръжка от брадва, секирче или секира.
Текста от обвинението по Обвинителния акт гласящ “взел една дървена дръжка с дължина от 1 метър“ не се покрива с нито едно от обясненията на свидетелите поотделно, както и в тяхната съвкупност.
– В ДП възразихме, че не е бил направен и съответен оглед на помещението в ДП, което прави версията на обвинението, извънредно трудна за доказване съгласно с основния принцип на НПК за разкриване на обективната истина.
3. На трето място, друг факт за нарушаването ни правото ни на защита от страна на обвинението е, че свидетелката Вера Агопова, съседка на подсъдимия от с.Владимир, която е разпитана в ДП, незнайно защо не фигурира изобщо като призована в Списъка на свидетелите по делото. Същата е била с подсъдимия до момента на влизането му в кафенето.
4. На четвърто място, върнати на подсъдимия без съставен Протокол са над 20 броя документи представени в ДП, представляващи декларации от собственици и документи за собственост на подсъдимия. Споменатите документи бяха представени и съответно отразени в Протоколите на ДП при предявяване на разследването на два пъти. С тях обвиняемия тогава удостовери правото му да пасе добитъка си в местността на с. Владимир върху повече от 400 дка пасища и други сел.стоп. земи.
Това обстоятелство дразни съседите му, служители от фирма „Агропетрол“- Перник, арендувала земи включителни тези на селскостопанския двор и част от бившето ТКЗС, намиращи се в съседство. Един от тези служители е пострадалия Веселин Василев, а друг е свидетеля на обвинението, Александър Агаин.
5. На пето място, в хода на самото ДП, правото на защита на обвиняемия беше непрекъснато ограничавано, като прокурор П. Симеонов не разреши редица очни ставки, които защитата поиска за изясняване на приворечивите показания дадени от основни свидетели по делото.
Такива очни ставки бяха поискани за разминавания в показанията на свидетелите на обвинението Ирена Николова и пострадалия Веселин Василев; за Ирена Николова и дъщерята на подсъдимия Елка Ботева пред къщата на подсъдимия; за свидетелите на обвинението Ирена Николова и Александър Агаин за дървото(тояга); за Ирена Николова и Елка Ботева в кафенето след инцидента; и за Веселин Василев и Елка Ботева в кафенето след инцидента.
6. На шесто място, без наличието на каквито и да било обективни причини, правилата на глава Единадесета от НПК за Доказване в наказателния процес, както по отношение на предмета и тежестта на доказване, така и по отношение на доказателствата, доказателствените средства и събирането и проверка на доказатествата, бяха грубо погазени в ДП, и опорочават Обвинителен акт внесен в настоящото съдебно производство.
7. На седмо място, основен аргумент за искания отвод, е и участието на същия районен прокурор Петър Симеонов, в разследването по прокурорска преписка 694/2008 г. по описа на РП – Радомир, продължаващо вече седма година срещу „неизвестен извършител“.
Разледването по тази прокурорска преписка е за причинена средна повреда на сина на подсъдимия, след извършен побой над подсъдимия и неговото семейство.
Многозначително за настоящия съдебен процес е, че в групата на четиримата служители на фирма „Агро-Петрол“ Перник, извършили този побой, личи и името на пострадалия съгласно настоящото обвинение – Веселин Василев.
В тази пр.преписка на РП – Радомир, прокурор П. Симеонов категорично отказва да предяви обвинения срещу четирите лица, извършили побоя, в това число и срещу Веселин Василев, както и да приложи относимите текстове на чл.чл.20 и 21 от НК.“
5. Из хронология на случая, написана от сестрата на Димчо Ботев Елка Ботева. (Целият текст с описаната от Ботева хронология може да се види тук – Елка Ботева, хронология) Елка Ботева пише: „Димчо Георгиев Ботев пребит от четирима човека в стопанският двор в с. Владимир, община Радомир. От Престъпната група, включваща: Георги Димитров Първанов, Димитър и Ивайло Георгиеви Димитрови, Веселин Михайлов Василев. С шеф на тази група Георги Костадинов Милев – арендатор в същото село. Както и родителите му Йорданка и Георги Бальови на 11.05.2008 г. Причинена средна телесна повреда. […] С Постановление за отказ за образувано на предварително производство от 14.07.2008 г. Въпреки наличието на 2 средни телесни повреди: побой върху двама души, майка и син, разкъсване на колянна става на сина, вътрешен кръвоизлив в белите дробове на майката и получени два припадъка от двамата пребити. Това постановление е потвърдено от Окръжна прокуратура – Перник, пр.пр №1422/08 г., прокурор Роман Василев (разследван за лихварство – след това отстранен и след това пак възстановен на работа!!!)“.
„Пр. пр. вх.№ 0694/08 по описа на Района прокуратура – Радомир, Прокурор Петър Симеонов, Дознание № 241/08, по описа на РУП – Радомир – следовател Спас Манчев.
Димчо Георгиев Ботев пребит от четирима човека в стопанският двор в с. Владимир, община Радомир. От Престъпната група, включваща: Георги Димитров Първанов, Димитър и Ивайло Георгиеви Димитрови, Веселин Михайлов Василев. С шеф на тази група Георги Костадинов Милев – арендатор в същото село. Както и родителите му Йорданка и Георги Бальови на 11.05.2008 г. Причинена средна телесна повреда.
Димитър Георгиев Димитров, привлечен за обвиняем на 29.09.2008 г. за престъпление по чл.129, ал.2 предл. ІІ.ро вр. ал 1 от НК. С прокурорско постановление от 25.11.2009 г.е прекратено наказателното производство по отношение на обвиняемия Димитър Г. Димитров и е спряно производството по Дознание № 241/08, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.129 ал.2 предложение – 3-то във връзка с ал.1 от НК.
Действия на полицаите: Орлин Александров, Антон Стоянов, Калин Димитров,Иван Минев и дежурният офицер по време на инцидента:
1. Полицията пристига 40 минути, след подаването на сигнала на тел.166 от Димчо Георгиев Ботев. А разстоянието гр. Радомир – с. Владимир е най-много 20 км.
2. Един от полицаите /в последствие разбрали, че се казва Иван Минев/ безпричинно хваща пострадалия за якето и започва да го дърпа, като му причинява страшна болка в коляното. На въпроса „защо”дърпа и какво иска – не отговаря нищо. При разпита в хода на разследването твърди, че е видял пострадалият да рита по бетонна стена и искал да продължи конфликта /тази информация я има в определение №88 от 28.04.2010 г. на Радомирски Районен съд/. Което не отговаря на истината и може да се докаже от разпита му пред съдя по Гр. дело № 926/2011 г. по описа на РРС. При разпита казва, че е видял Димчо да седи на земята и да казва, че го боли коляното и не може да стане – Протокол 2 от 16.01.2012 г., гр. Радомир, стр.2.
3. Твърденията на полицаите, че са пияни.
4. Отказа от искането да се вземат кръвни проби, не само пострадалите, а на всички, участвали побоя.
5. Бездействието на полицаите срещу действията на Димитър Димитров за преглед на Йорданка Бальова, защото тя го дразнела и нямала право да влиза в загражденията, където е лекарят.
6. Полицаите не показват кучето, за което се твърди, че е било простреляно, а това е обстоятелството, което се използва срещу Димчо Ботев, като „причина”да бъде пребит в разстояние на 1 ч. и причиняването на средната телесна повреда.
7. На кучето не е правен и преглед, и каквато и да е експертиза.
8. Полицаите виждат и знаят за наличието на видео-охранителни камери, потвърдено от Първанов пред тях, на не са ги извзели.
9. Същите без причина не позволили на Димчо Ботев и Йорданка Бальова да пътуват в един полицейски автомобил до РУП – Радомир.
10. Натякванията и обвиненията им, че Димчо Ботев и родителите му са виновни за инцидента.
11. Подписване на протокол по ЗМВР от Димчо Ботев, при положение, че е жертва, а не нападател в сбиването.
12. Образуването по жалбата досъдебно производство №241/08 по описа на РУП – Радомир, срещу неизвестен извършител, въпреки че извършителите са известни.
13. На 13.05.2008 г. извикан да дава обяснения в РУП – Радомир, г-н Романов, служител там „препоръчва” на Димчо Ботев да не се съобщава в Жандармерията за инцидента, защото щяло да стане по-лошо за него, а само щели да му предявят граждански иск, да си плати някаква глоба и да се приключи въпроса, т.е. да се отърве. В същия ден е подадена Докладна и в Жандармерията за случая. За всичко това е запозната и Софийска военно окръжна прокуратура, Военно-апелативна прокуратура и Върховна Касационна Прокуратура.
Действия на прокурорите:
Пр.пр. №0832/08 г. по описа на РП – Радомир, прокурор Весела Младенова, по Жалба от Йорданка Георгиева Бальова, че на 26.06.2008 г. беше направен опит за газене на нея и дъщеря й Елка Ботева, пред свидетели, от хората, които пребиват нея и сина й. Както и идването на застрахователи, които да ни търсят защото сме били обвинени, че ще запалим житата на арендатора Милев. Непрекъснатите отправяния на заплахи, псувни, обиди. В тази преписка се разследват фактите, относно причиняване на фрактурата на безименият пръст на лявата и ръка и другите травми на Бальова.
С Постановление за отказ за образувано на предварително производство от 14.07.2008 г. Въпреки наличието на 2 средни телесни повреди: побой върху двама души, майка и син, разкъсване на колянна става на сина, вътрешен кръвоизлив в белите дробове на майката и получени два припадъка от двамата пребити.
Това постановление е потвърдено от Окръжна прокуратура – Перник, пр.пр №1422/08 г., прокурор Роман Василев (разследван за лихварство – след това отстранен и след това пак възстановен на работа!!!).
По Жалбите относно незаконните действия на полицаите бяха образувани прокурорски преписки: Пр.пр вх.№1494/08 г. по описа на Военна-окръжна прокуратура – София, по която с Постановление от 29.07.2008 г.на прокурор майор Иво Петков, бе отказано образуване на досъдебно производство. По жалбата срещу това постановление бе образувана пр.пр.1305/08 г. по описа на Военна-апелативна прокуратура – София, по която с Постановление от 05.09.08 г. на прокурор майор Н. Начев, потвърди отказа, а полицаите оневинени. Димчо Ботев бе обвинен, че е виновен за „конфликта”, че е злоупотребил с това, че е школник от Жандармерията, и открито заплашен с административно-наказателна отговорност, поставяща под съмнение годността му за работа в МВР.
Жалба бе написана и до Висш Съдебен Съвет на Република България – отдел Инспекторат, вх.№ 2479/06.11.08 г.,полученото Становище изх.№ 604/23.02.09 г. от инспектор Светлин Стефанов, че сигнала е явно неоснователен и не се налага проверка па смисъла на чл.56, ал.1, пр.2, чл.57, ал.2, чл.58 от ЗСВ.
1. По дознание №241/08г.и по пр.пр.№0694/08г. Е отказано изземването но охранителните камерина сградата пред която се извърши престъплението.
2. Разпит на свидетеля Копринка Огнянова Жаблянова пред съда, в последствие разпитана, но без защитата на потърпевшия да присъства, въпреки изричното искане от нея и допълнителните следствени действия.
3. Искането на тройна съдебно-медицинска експертиза, поради различията с евентуално участие и на вещо лице травмотолог, тъй като има разлика в заключения на две вещи лица относно механизма на причиняване на увреждането – отказано е с Постановление от 30.05.2012 г., което е приело, че в заключението си разширената!!!??? съдебно-медицинска експертиза е дала аргументирано и изчерпателно заключение!!! Интересното в казуса е, че едното вещо лице, дало становището в досъдебното производство, е д-р Кирил Стоименов Чакъров – съдебен медик, който твърди, че тази травма може да се причини и от удар в плуг! Същият доктор, заедно с др. Милко Пантелеев Милков – ортопедия и травматология по гр.дело №926/11 г.- и добавено към досъдебното производство, при разпит пред съда, и двамата поддържат изготвеното заключение!!! ВЪПРОСЪТ е кога лъже доктор Чакъров – в ескпертизата на досъдебноно производство или пред съда???
4. Прокуратурата не приема показанията ми относно начина на получаване на травмата и кой е извършителят, даже твърди, че самият потърпевш не знае това…“
.
