Във връзка със ситуацията около храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в Холивуд, Флорида, и конфликтните отношения там, свързани с това, че част от членовете са направили подписка с искането да бъде отстранен свещеникът в храма отец Тодор, наш представител се свърза наскоро с владиката на задграничната епархия на Българската православна църква за САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф.
Гласът на Дядо Йосиф изглеждаше много развълнуван и огорчен. Той не вярваше, че има и една медия, която ще поиска да отрази спорния случай без да търси сензация и разделение. И държеше не на това да се чуе неговият глас или този на свещеника от църква отец Тодор, а гласът на онези миряни, членове на църквата, чието мнение по случая не е било чуто.
Предлагаме на вниманието на читателите акценти от казаното от митрополит Йосиф пред нашето издание. В следваща публикация отразяваме и мнението на членове на църквата и на хора сегашното й ръководство, които се страхуват, че храмът „Св. Николай“ може да бъде изгубен за българската общност. Както и мнението на хора, които са подписали подписката срещу отец Тодор.
Няма ли един човек, един журналист, един вестник, една телевизия, която да изслуша и другата страна? Ами изслушват едни и хулят отец Тодор и мен, и вече са произнесли присъдата. Ние сме виновни, ние разделяме, ние правим всичките тези бели. Ами, че аз няма да се разправям с такива хора повече… Понеже там има една група, която си е дала оставка, не посещават църквата, не са членове. Обаче, де да знам защо, не искат църква. И ми казаха и на мен, и на отец Тодор, че те не искат нито него, нито мен. Аз не мога да стоя с хора, които не искат. Другите, пожелаха все пак, по мое искане, една година да дадем възможност на отец Тодор и да видим църквата ще тръгне ли напред – защото онези, които вече не са членове, те бяха в ръководството, и за две години абсолютно нищо не направиха, а пречеха на развитието на църквата. И сега са против отец Тодор и го изкарват криминалист, изкарват го побойник, изкарват го неподготвен, некадърен, изкарват го какво ли не; а заедно с него и мен. А те са подписали документите, благодарение на които аз съм го ръкоположил и съм искал благословението на дядо патриарх и на Светия синод. Тия същите хора – моята молба към вас е – изслушайте и от другата страна, които съм благословил, а сега ги изоставяме… Още римското право е казало: „Изслушайте и другата страна“. Няма ли кой да се застъпи за нас? Няма ли кой да ги изслуша тези хора и да каже истината?
Аз не заставам… аз обединявам. Но тия хора като не искат, аз какво мога да направя? Те постоянно дразнят с адвокати, с полиция, с вестници, с телевизия и ни клеветят, и ни разнасят. Ами то така църква не става. И затова аз последно реших с отец Тодор – и сега се прибирам в митрополията, и нямам нищо. Ако претендират за някаква духовна или материална поразия, която аз съм направил, аз съм насреща да се разплатя. Ако има нещо – отец Тодор, той е плащал и на инженери, и на архитекти, негови чекове. И хора, които не са имали пари да си платят членския внос преди събранието – и на тях е помагал. Де да знам каква му е уговореността с тях, но всичко това е направено с благо намерение да има хора, с които да работим и църквата в Холивуд един път за винаги да тръгне и да имаме църква там. Твоята е моята болка, това е моето желание.
Аз чакам този (Ясен Дараков – бел. ред.) да се обади и на него да му кажа, че той като съдия вече е похулил и отец Тодор, и мен, а нищо не каза за онези хора, с които бяхме заедно. Т.е. присъдата вече е, че хората, православните българи в Холивуд, не искат нито отец Тодор, нито мен. Щом не ни искат, аз ги задоволявам, нека да бъдат спокойни, нека да се радват, нека Господ да им въздава вече занапред според вярата им.
…Не сме, вярно, много, защото онези са много активни и всичките тези неща по вестници и списания ги считат като голям успех; и постоянно обещават, че няма да оставят така, че ще изкарат наяве още много наши безобразия. И народът, хората се влияят. Не от тях, а от телевизията и от това, което вие пишете. Та затова моята молба е не да ни защитавате, но да кажете, че има една група, заедно с отец Тодор и дядо Владика, които желаят да има църква.
Аз тези същите, Джак Казаков и Ивайло Захариев, ги помолих: „Изслушайте ме, бе братя… Моля ви се, почакайте ме една година. Аз да дам нали възможност на отец Тодор да се поправи в тези неща, в които го обвинявате. И ако той се изправи, да вървим напред. Ако той не се изправи, аз ви обещавам, че ако от шест месеца до една година срок, за който съм ви помолил, той не се поправи, аз ще го разпопя“. И те казаха: „Добре, дядо владика“. А на мен ми пращат цял списък с имена, които са против отец Тодор, и ми казват: „Дядо владика, не го прави известие на поп Тодор…“. И аз им обещавах: „Никой няма да знае всичките тези имена“. А на другата сутрин те бяха изявени и съобщени по вестниците и списанията от самите тях. Ето това какво е? Това е морал? Това са православни хора, това са добри хора? Не, отговорът е не. Защото на мен казват аз на никого да не казвам, а те съобщават имената и после сигурно ще ме обвинят, че аз съм ги съобщил… А също така и противозаконно поместват едни чекове и едни договори, които отец Тодор си жертва и фирмата, и на него, и на жена му, и на децата му. И лично той заплаща, от свои пари, само и само да намерим инженери, да намерим архитекти, да ремонтираме това, което сме закупили и да тръгнем, както обеща, към началото.
…Има ли и един вестник, който да напише, че: ей, хора, има и добри хора заедно с отеца и с дядо владика, които искат да има черква в Холивуд, Южна Флорида? Които много са направили; които заради присъдата на там тази телевизия се отдръпват, защото не могат да понасят всичките тези обвинения и всичките тези писма, клевети и какво ли не на хората, а най-вече на телевизията и на радиото, които вземат страна. Страната на тези православни българи, които се оплакват, и другата страна сме ние с отец Тодор. Нашият авторитет е погазен, отхвърлен, сгазен и направо унищожен. И затова аз искам, вече присъдата я имаме… Няма ли кой да се застъпи за тези хорица, които много искат да имат черква? Които плачат пред мен, които не знаят какво да правят.
…Владиката и свещеникът не правят църква. Народът сам не прави църква. Всичките заедно правим църква – владика, свещеник и народ.
.
Запис на част от казаното от митрополит Йосиф пред нашето издание може да чуете в звуковия файл по-долу.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още по темата вижте ТУК и ТУК.
.
