Димитри Иванов, в. „Сега“
.
Не съм виждал, само съм чувал, че преди да се родя, имало „Фоксмувитон световен преглед“. „Туенти сенчъри фокс“ е от по-късна дата и със своя кинопреглед на световните събития той беше дядото на телевизионните новини. Тогава нямаше телевизия, латерна магика нямаше даже; кинопрегледът беше калейдоскоп от събития без връзка помежду им. Някакъв губернатор строи в Бомбай (сега се казва Мумбай) арка от позлатен корк (Gate to India) в очакване кралицата да посети бисера в своята корона. В пещта на парен локомотив в Бразилия огнярът хвърля чували кафе, но не ти се казва, че причината е световната криза след краха на нюйоркската борса през 1929 г.; ти трябва да питаш големите защо така прави този огняр. След десетина години д-р Гьобелс и Лени Рифенщал дадоха на англосаксонците урок по кинодокументалистика с Weltwoche Rundschau. Дадоха им object lesson – нагледен урок. На киноекрана се появява картата на Европа. Една мощна стрелка лази към Москва през Полша, втора през Ленинград, трета през Кавказ. После едни войници по гащета, неостригани нула номер като българските войничета, а с руси перчеми, тичат към реката, плискат се един друг и се смеят. Хубаво е да си войник на Източния фронт. Исках да се закаля като тях, зиме спях на отворен прозорец, излизах навън по къси кожени тиролски панталонки с презрамки и нагръдник с бродирани еделвайсчета. Подарък от моята фройлайн гувернантка, която ми каза, че тези кожени панталонки нямали скъсване, нейните съученици носели панталонките на бащите си. Излезе вярно, на другите момченца, с които се пусках по пързалките в парковете, панталонките им се скъсаха, моите – не.
През 1941 г. термометрите паднаха под минус трийсет. Въпреки студа на „Царя“ беше стълпотворение. Срещу руската църквица имаше изложбен салон: приземие и партер с два реда балкони; след 1944 г. го харизаха на КНИК – Комитета за наука, изкуство и култура, после стана магазин на „Минерал сувенир“, сега е на някаква банка. Там моята фройлайн гувернантка ме заведе да гледаме немско техническо чудо; то било като телефон, казвало се телевизия, понеже освен звук предавало картина. Изтапаниха ме пред публиката всички да ме видят, казаха ми да изляза отвън, да застана на стъпалата на руската черквичка, да кажа „Гутен таг“, да пресека „Царя“ и пак да вляза. Речено-сторено. Но когато пак ме изтапаниха, за да се уверят хората, че съм същото момченце, българските майки в залата емнаха моята фройлайн гувернантка защо съм с голи колене на студа, а тя не беше виновна, аз исках така и тя ме слушаше.
Телевизията стана масмедия първо в САЩ. Първият телевизионен коментатор беше Ед Мъруоу, изпечен военен кореспондент с лице като брадва. Брадвата започна първия телевизионен коментар така: „Вие и аз гледаме по телевизията бейзбол и шоупрограми. Още никой не е правил телевизионен коментар. Може и да се проваля, но ще опитам“. Не се провали, представи се блестящо. Вторият телевизионен коментатор беше Уолтър Кронкайт. Шведите нарекоха телевизионните си коментатори „кронкайтери“. Кронкайт завършваше винаги с думите That’s the way it is, това беше неговият trademark. Когато той показа какво си говорят US войниците във Виетнам, US президентът Линдън Джонсън каза: „Загубих Кронкайт, значи и войната“.
Телевизията избуя и закърня поради собствения си успех в промиването на мозъците. Нароиха се стотици телевизионни канали и колкото повече, толкова по-скучно. В Южна Румъния до Карпатите гледаха „Всяка неделя“, понеже румънската телевизия все се занимаваше с Николае Чаушеску и с жена му професор-доктор и тъй нататък Елена Чаушеску. Българските телевизии сега все се занимават с генерал-пожарникар-професор-доктор-ленторез и тъй нататък Бойко Борисов. Той каза, че искали да го убият. Вярвам на политическия му инстинкт. Той знае кога да забие нож в гърба на своите „партайгеносен“ и усеща, че „големите началници“ ще му платят със същата монета, но няма връщане назад.
„Блажени години, рокът беше млад“ пееше Георги Минчев по мелодия на the trucksters – шофьорите, които карат големите камиони в US. И ние бяхме млади и имаше всякакви безобразия, но нямаше наркотици, нито СПИН. Българската телевизия не назоваваше себе си национална, понеже беше единствена. Нито едно дете или младеж нямаше по улиците, когато започнеше моето предаване „Търсачи на силни усещания“. Когато започнеше „Всяка неделя“ на Янчо Таков и Кеворк Кеворкян. Когато започнеше „Наблюдател“ на Тома Томов.
Канеха ни по градове и села да изнасяме сказки. Обяснявах, че човек, ако чете, ще стане начетен, а ако гледа телевизия, няма да стане нателевизен, а хората се смееха. Сега телевизията е за циганите. Минете през циганската махала, вижте антените. Хляб нямали, канализация нямали, но телевизия имат. Моят телевизор „Тошиба“ го подарих на приятел циганин; на мен не ми трябва. Sic transit Gloria mundi, тъй отминава телевизионната „епоха“. Радиото се роди преди телевизията и ще свърши след нея. Печатането се родило с Гутенеберг и ще завърши последно. Shorter and shorter life span. Акселерацията не е измислица. Пресметнете сами колко ще живее киното – най-важното изкуство за Ленин и за Мусолини, който е родоначалникът на всички кинофестивали. Киното достигна своя апогей в САЩ с филма „Отнесени от вихъра“, number one box office blockbuster на всички времена, и макар че Google ще ви каже друго, не мислете с Google, а с главите си.
Представителството на „Метро Голдуин Маер“ беше в къщата на ъгъла на „Московска“ и „11 август“. После я направиха студентска поликлиника. Сега не знам какво е и не искам да знам. Там имаше вътрешно стълбище с перила от резбован дъб, но отгоре перилата бяха гладки и аз с кожените панталонки се пусках надолу като по пързалка, придържайки към гърдите си големите кръгли кутии с филмите, за да ги дам на баткото, който слагаше кутиите на багажника пред волана на велосипеда си, въртеше педалите до кино „Рекс“, което сега е Театър на армията, седеше в кабинката до бръмчащия прожекционен апарат, докато ролката се извърти, занасяше я в друго кино, откъдето докарваше друга ролка, и непрекъснато гледаше кино без пари и аз мислех, че неговата работа е най-хубавата работа на света. Сега зная, че най-хубаво е да си платен правозащитник. Хайде, чао, че вече пукна зората. Аз да пия едно кафе и да легна да поспя, а на вас – хубав ден. Today is another day.
