Текст от авторската поредица на Николай Гусев „Защото накрая нищо друго не остава…“. Всички публикувани досега текстове от тази поредица могат да се намерят тук.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
„МИКИ“
.
Първоначално бях озаглавил този хвърчащ лист „Танцьорката“.
Чудех се кое е най-характерното за малката дъщеря на чичо Кръстан /1/ и стрина Наста. В последния момент осъзнах, че едва ли който и да е епизод от живота на човека има по-голяма стойност от името му.
Братовчедката Милка, или както всички галено я наричахме – „Мики“.
Чичо Кръстан и стрина Наста – тия протагонисти на елин-пелинови образи – си бяха родили три красиви отрочета – сина Кирил /2/ и дъщерите Цветанка /3/ и Милка.
За разлика от кака си, Мики не беше „бяла и червена“, а поне с две дози слънчев загар по рождение. Кожа – топъл шоколад, тяло – струна.
Нещо като български вариант на „Квартеронката“ /4/. Ако тогава бяха се провеждали конкурси за красота, короната нямаше как да не украси буйните тъмни коси на брюнетката.
Училището – както в случая с брата и сестрата – не беше откъм силните страни на хубавицата. Все пак не може да се твърди, че му е оказвала особена съпротива – плуваше в общия поток на повечето съученици, завърши основно образование безпроблемно.
По онова време читалищата развиваха усилена т.нар. „културно-масова дейност“. „Кирил и Методий“ в квартал (вече, след 1959 г.) Враждебна не правеше изключение. Райчо Раев (баща на голямата прима на българската художествена гимнастика Илиана Раева и тъст на известния футболист и спортен бос Наско Сираков) ръководеше танцовия състав.
Заедно с мнозина сънаборнички, и Мики се включи в ансамбъла. Там се и залюби с десетина години по-възрастния от нея Симо (Симеон Здравков Денев). Създадоха здраво семейство, което удържа превратностите на времето.
Симо се оказа изключително стабилен мъж. Слаб, жилест, с обгорели от лятното слънце лице и торс, не знаеше що е умора. Сякаш беше сродèн с полето. А и фамилната легенда споменаваше за някаква династична връзка със стар сръбски царски род. Не знам какъв процент истина има в преданието. Но безспорно човекът си беше мъж на място.
Мики, по примера и на други от квартала, започна работа към военните. Софийската гарнизонна фурна печеше хляб за многобройните столични военни поделения. До момента, в който багерите я сринаха, ведно с двете възпоменателни плочи на загиналите във войните воини от „желязната шопска дивизия“. Беше започнало строителството на Националния дворец на културата – „еН-Де-Ка“.
Жените от нейното поколение – поне тия със здрава селска закваска – не се оставяха на произвола на държавните социални служби. Захващаха се с какво ли не, но винаги се оказваха на повърхността. Освен с отлично гледаната зеленчукова градина в обширния двор, Мики развъди и няколко млекодайни крави, които докарваха добри доходи на семейството. Многократно съм я виждал да ги прибира вечер, обута в мъжки брич и ботуши – същинска амазонка от „преходния период“.
Децата някак си не се вписаха в идиличния образ на семейството. Здравко и Ели не успяха да се задържат в рамките на брака – и двамата се разведоха. Не съм запознат с причините. Пък и „всяко неуспешно семейство си е нещастно по своему“ – за разлика от „успешните семейства, които си приличат едно на друго.“
Ели се отдели от родителите си – зае първия етаж от къщата на рано напусналия света на живите вуйчо Кирил. Дъщеря ѝ е чудесно дете, завърши висше образование; майката, Ели, с труд и постоянство се утвърди на престижен пост в столичния обществен транспорт.
За съжаление братът Здравко, който остана при родителите си, се пристрасти към чашката и все повече деградира. Видях го преди месец и не можах да го позная – не приличаше на млад човек, а на рухнал алкохолик.
Заради грижите по непрокопсания син, или по някакви други причини, но напоследък Мики западна (не на тегло обаче). Чух, че била приета по спешност в болница. „Квартеронката“ се беше преобразила в натежала от излишни килограми селска баба.
А Симо си е все така слаб и строен.
Какво да се прави – ген. Не е изключено дори да е царски.
Макар и сръбски…
Николай Гусев
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
/1/ Вж. „Гàбровецо“.
/2/ Вж. „Да си учѝл още три месеца, да си станал шафйóр!“.
/3/ Вж. „Парашутистката“.
/4/ „Квартеронка“ – приключенски роман от Майн Рид.
.
