Временните обществени съвети на българите в чужбина изпратиха вчера, 11.08.2015 г., писмо до българския външен министър Даниел Митов. Писмото е относно подготовка на пилотни избори за консултативни обществени съвети към дипломатическите и консулските представителства, и е изпратено с копие до вицепрезидента Маргарита Попова, председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина Румен Йончев, вицепремиера Меглена Кунева, председателя на ДАБЧ Борис Вангелов и националния омбудсман Константин Пенчев.
В писмото се казва: „След отлично проведените избори през миналата есен, но които нямаше да са такива без активното участие на българските общности по места, в т.ч. и на представителите на Временните обществени съвети, избори, на които се постигна исторически най-висока избирателна активност в Западна Европа и САЩ, през последните месеци не се наблюдава някаква активност от страна на Министерство на външните работи по изпълнение на Националната стратегия и в частност работа по създаване на изборни представителни органи на българските граждани извън страната. Не по-малко притеснително е и продължаващото незадоволително консулско обслужване по места, в частност неорганизирането на изнесени консулски дни по годишен график и слабото използване на мобилните станции за лични документи, за които стъпки се беше ангажирал директора на Дирекция „Консулски въпроси“.
Както и че: „В проведения в началото на септември миналата година разговор с представител на Временните обществени съвети, Вие изразихте подкрепа за създаването на изборни представителни органи на българските общности извън страната, както на равнище консулски окръг, така и в глобален план (Национален съвет). И докато тогава беше разбираемо, че в качеството Ви на служебен министър поемането на конкретни инициативи в тази посока не беше реалистично, то пасивността на повереното Ви ведомство след сформирането на редовно правителство е разочароваща. Конкретно, очакваме от Вас ясни ангажименти по изпълнение на действащия Закон за българските граждани живеещи извън Република България от 2000 г. и в частност прилагането на чл. 5 ал. 3, който предвижда съставянето на консултативни органи на българските граждани към дипломатическите представителства.“
„Смятаме, че насроченият референдум през октомври, на който след промените в ЗПУГДВMС българските граждани извън страната ще могат пълноценно да участват, е подходящ момент за провеждане на пилотен проект по избор на консултативни обществени съвети в няколко държави, а именно Франция, Швейцария, консулски окръг Мюнхен и консулски окръг Чикаго, евентуално и на други места, ако местните общности изразят желание.“
Следва пълният текст на писмото, заедно с приложенията към него, сред които са писма в подкрепа на създаването на консултативни обществени съвети към дипломатически и консулски представителства, съответно на вицепрезидента М. Попова и на председателя на ДАБЧ Б. Вангелов – до Временните обществени съвети, на омбудсмана К. Пенчев – до Петранка Стаматова, координатор на ВОС за САЩ. А също и Проект за Наредба на Министъра на външните работи, касаещ създаването на консултативни обществени съвети; и Концептуален проект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Р. България от 2000 г., и създаването на изборен Национален съвет на българите в чужбина.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
До
Г-н Даниел Mитов
Mинистър на външните работи
Копие:
Г-жа Mаргарита Попова
Вицепрезидент на Република България
Г-н Румен Йончев
Председател на Комисията по политики за
българите в чужбина в 43-то Народно събрание
Г-жа Mеглена Кунева
Заместник министър-председател отговарящ
за българите в чужбина
Г-н Борис Вангелов
Председател на ДАБЧ
Г-н Константин Пенчев
Национален омбудсман
Централна избирателна комисия
Относно: Подготовка на пилотни избори за консултативни органи на българските граждани към ДКП
.
Уважаеми г-н Митов,
През последните месеци се случиха серия от събития важни за българската общност извън страната. Постоянството, активността и експертизата на Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) бяха част от тази динамика.
В началото на февруари, 43-тото Народно събрание за пръв път в парламентарната ни история създаде Комисия по политиките за българите в чужбина. За нейното сформиране ВОС настояха в писмо изпратено до парламентарните групи през ноември, броени дни след конституирането на новото Народно събрание. Големите очаквания към тази комисия се обуславят от назрялата необходимост законодателят в своята дейност да започне системно да отчита факта, че една четвърт от българските граждани живеят извън страната. За съжаление до този момент дейността на комисията е като че ли повече обърната към проблемите на историческите български общности.
В същия период беше проведена и процедура по изслушване на кандидатите за председател на ДАБЧ, за каквато настояваха ВОС. За съжаление администрацията не съумя да проведе процедура адекватна на очакванията на българските граждани извън страната и съответстваща на стандартите и добрите практики, в т.ч. и българските такива, досежно заемането на висши държавни длъжност. Изборът на спечелилия кандидат беше публично известен още преди провеждането на изслушванията. Това неизбежно постави и сериозно предизвикателство пред новоназначения председател да утвърди своята морална легитимност. В тази връзка, приветстваме като положителен факта, че председателят на ДАБЧ още в първите дни на своята дейност се ангажира с изпълнението на приетата през юли 2014 Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности извън страната, в частност създаването на институционално представителство в двете негови компоненти – Национален съвет и Обществени съвети по държави. В тази посока е и скорошната му инициатива за създаване на Консултативен експертен съвет със задача да подготви проект за промени на Глава четвърта на никога неизпълнения Закон за българите живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ) от 2000г.
За участниците в процесите не е тайна активната дейност и съществения принос на експертите на Временните обществени съвети през последните години по утвърждаване на идеята за институционалното представителство като крайъгълен камък на съвременните държавни политики към живеещите извън страната и включването на този стълб в Националната стратегия.
Друга ключова победа в утвърждаването на политическите права на българските граждани извън страната е приетият преди дни ЗИД на ЗПУГДВMС („закон за референдумите“), с който се даде възможност на живеещите извън страната да участват пълноценно в национален референдум, в т.ч. и в секции извън дипломатическите и консулски представителства. През последните две години ВОС работиха системно и активно на всички нива, така че тази промяна да стане факт.
Предвид поставения от Президента въпрос, по същество касаещ на първо място българските граждани извън страната, очакванията са за висока мобилизация на общностите по места, както по организацията на изборните секции, така и на самия вот.
Константна е ангажираността и подкрепата, която екипът на Президентството и лично г-жа Вицепрезидентът оказват на инициативите на българските граждани зад граница, както в културната и образователна области, така и по утвърждаването на политическите и граждански права на живеещите извън страната и създаването на изборно институционално представителство.
Националният омбудсман също неведнъж е изразявал позиции в защита на правата на българските граждани извън страната, в т.ч. и във връзка с нашумелия наскоро проблем по вписване в българския акт за раждане на бащино име на родените извън страната български деца.
На този фон на засилен интерес на държавите институции и законодателна власт към темите вълнуващи българските граждани извън страната, със съжаление отбелязваме относителната пасивност на повереното Ви ведомство.
След отлично проведените избори през миналата есен, но които нямаше да са такива без активното участие на българските общности по места, в т.ч. и на представителите на Временните обществени съвети, избори, на които се постигна исторически най-висока избирателна активност в Западна Европа и САЩ, през последните месеци не се наблюдава някаква активност от страна на Министерство на външните работи по изпълнение на Националната стратегия и в частност работа по създаване на изборни представителни органи на българските граждани извън страната.
Не по-малко притеснително е и продължаващото незадоволително консулско обслужване по места, в частност неорганизирането на изнесени консулски дни по годишен график и слабото използване на мобилните станции за лични документи, за които стъпки се беше ангажирал директора на Дирекция „Консулски въпроси“.
Уважаеми г-н Mитов,
В проведения в началото на септември миналата година разговор с представител на Временните обществени съвети, Вие изразихте подкрепа за създаването на изборни представителни органи на българските общности извън страната, както на равнище консулски окръг, така и в глобален план (Национален съвет). И докато тогава беше разбираемо, че в качеството Ви на служебен министър поемането на конкретни инициативи в тази посока не беше реалистично, то пасивността на повереното Ви ведомство след сформирането на редовно правителство е разочароваща.
Конкретно, очакваме от Вас ясни ангажименти по изпълнение на действащия Закон за българските граждани живеещи извън Република България от 2000 г. и в частност прилагането на чл. 5 ал. 3, който предвижда съставянето на консултативни органи на българските граждани към дипломатическите представителства.
Правната рамка на ЗБЖИРБ е напълно достатъчна и Ви дава правомощия с Ваша заповед да утвърдите Правила за създаване и функциониране на консултативни обществени съвети към ДКП.
Примерен текст за наредба уреждащ тези въпроси е даден в приложение. Водещият принцип е представителност и легитимност чрез изборност.
Смятаме, че насроченият референдум през октомври, на който след промените в ЗПУГДВMС българските граждани извън страната ще могат пълноценно да участват, е подходящ момент за провеждане на пилотен проект по избор на консултативни обществени съвети в няколко държави, а именно Франция, Швейцария, консулски окръг Мюнхен и консулски окръг Чикаго, евентуално и на други места, ако местните общности изразят желание.
Настояваме за своевременно създаване на необходимата организация за това. Все още сме има достатъчно време за успешна подготовка. Примерният и реалистичен план-график може да е:
– до края на август се извършва подготовката и издаването на Заповед на министъра на външните работи уреждаща пилотния проект по създаване на консултативни обществени съвети.
– в началото на септември се огласяват на страниците на съответните посолства наредбата за създаване на консултативни обществени съвети, заедно с реда и условията за регистриране на кандидатски листи, правилата за дистанционно и присъстване гласуване и др.под.
– до края на септември се регистрират кандидатски листи и се обявяват на страниците на съответните посолства
– изборите се провеждат на 25 октомври присъствено в секциите открити за референдума или дистанционно по пощата.
Експертите на ВОС са готови да окажат съдействие в подготовката на този процес и ще очакват покана за разговор в удобно за Вас време, на който да бъдат обсъдени конкретните стъпки.
Подкрепа за провеждане на пилотни избори за Обществени консултативни съвети заедно с референдума наесен изразиха Вицепрезидентът на Р. България г-жа Mаргарита Попова, Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина г-н Борис Вангелов, Националният омбусдсман г-н Константин Пенчев. Техните писма са приложени.
Същевременно очакваме и конкретните предложения на повереното Ви ведомство за промени в Глава четвърта на ЗБЖИРБ във връзка със създаването на Национален съвет съгласно принципите заложени в Националната стратегия. До този момент, единственият проект известен в публичното пространство е този на Временните обществени съвети (вж. приложение). Да му се намират слабости, така че реалните стъпки по създаване на изборен Национален съвет да се отлагат неопределено във времето, не е трудно. По-трудно е да се подготвят алтернативни проекти, които да се сложат на масата за обсъждане. В този смисъл, редно е заинтересованите държавни институции, а MВнР безспорно има водещо място сред тях, да се ангажират с конкретна работа по подготовка на законодателни промени с план-график и срокове и публикуват свой пред-проект за обществено обсъждане.
България не свършва на гранично-пропускателния пункт.
България е там, където има българи!
За Временни Обществени съвети на българите в чужбина:
Стефан Mанов, Франция
Любомир Гаврилов, Франция
Борис Танушев, Франция
Димитър Иванов, Швейцария
Димитрина Ланг, Германия
Галя Стоянова, Германия
Ганка Чивчибашиева, Германия
Нина Каменова, Германия
Валерия Кертикова, Гърция
Красимир Гаджоков, Канада
Максим Божилов, Канада
Анита Тарапанова, Испания
Велислава Генадиева, Испания
Илияна Илиева-Дъбова, Испания
Нели Олова, Великобритания
Десислав Димитров, Великобритания
Калин Стефанов, Холандия
Тася Тасова, Австралия
Петранка Стаматова, САЩ
Божидар Попов, Бразилия
За контакти :
www.globalbulgaria.org
[email protected]
–––––––––––––
Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) е гражданска инициатива възникнала през 2009г. като реакция на опитите за ограничаване на активното избирателно право на българските граждани извън страната.
ВОС работи за:
– защита на политическите права на българите извън страната, на първо място избирателното право.
– създаване на изборни представителни органи на живеещите извън страната – обществени съвети по държави и Национален съвет, които да защитават специфичните интереси на диаспората и носят нейния глас.
– създаване на пълноценен избирателен район „чужбина“, от който да се избират народни представители както в районите в страната. Те представляват външните българи в националния дебат.
– отпадане на забраната български граждани, които имат и друго гражданство да се кандидатират за народни представители и президент.
Ценностите на ВОС са:
– независимост и необвързване с политически организации;
– доброволност и безвъзмездна работа в обществена полза;
– отговорност.
Инициативата се развива през годините като натрупва значителен експертен капацитет в областта на теорията и практика на политическото и институционално представителство на живеещите извън страната, вот зад граница – юридически и организационно-технически аспекти, избирателни системи, изборни методики, изборна математика, електронен (интернет) вот, организация и работа на изборната администрация, съдебен контрол в изборния процес, гражданско участие в изборния процес, НПО и наблюдатели.
Представители на ВОС са автори на редица публикации в специализирани издания, експертни доклади и становища, медийни изяви. ВОС участват в работата на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори към Министерския съвет.
Изборните правила за гласуването в чужбина, залегнали в действащия Изборен кодекс, възпроизвеждат в голяма степен текстове предложени от експертите на ВОС.
Националната стратегия за българските граждани извън страната, приета през 2014, възприема предложенията на ВОС относно институционалното представителство на живеещите извън страната.
Временни обществени съветници работят в Австралия, Бразилия, САЩ, Канада, Франция, Германия, Испания, Гърция, Великобритания, Швейцария.
.
ПРИЛОЖЕНИЯ:
.
–––––––––––––––––––
ПРОЕКТ !
НАРЕДБА N° XX-XX
на Министъра на външните работи на Р. България
за създаване на Обществен съвет на българите във Франция
с правилник за организация на дейността му
Глава първа
Общи положения
Чл. 1 Тази наредба се издава на основание чл. 5 ал. 2 и 3 от Закона за българите живеещи извън Р. България (ЗБЖИРБ) обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г. и урежда създаването, избора, функциите и организацията на дейността на Обществен съвет на българите във Франция (ОСБФ).
Чл. 2 Общественият съвет на българите във Франция е независим изборен орган, който работи на обществени начала и отстоява интересите на българските общности в Република Франция пред българските институции. ОСБФ е консултативен орган към посолството на Р. България в Париж.
Глава втора
Цели и функции
Чл. 3 Общественият съвет :
(1) Представлява българите живеещи в Р. Франция пред българските официални институции и защитава техните интереси;
(2) Анализира техните нужди в сферата на образованието, културата, административното обслужване, както и на гражданските и други права;
(3) Формулира становища и изказва препоръки, запитвания и предложения, които внася за разглеждане в дипломатическото представителство на Р. България в Париж или в други компетентни институции, писмено или устно;
(4) Осъществява срещи най-малко два пъти годишно с ръководителя на съответното дипломатическо представителство;
(5) Публикува информация за своята дейност в специално разработена за целта интернет страница;
(6) Публикува годишен отчет;
(7) Подпомага провеждането на изборите за българско Народно събрание, Президент и представители на Република България в Европейския парламент;
Глава трета
Мандат, структура, състав и организация на дейността
Чл. 4 (1) Мандатът на ОСБФ е пет години.
(2) Броят на членовете на ОСБФ се определя както следва :
1. при по-малко от 500 гласували избиратели, този брой е равен на 7;
2. между 500 и1000 гласували, 9
3. между 1000 и 2000 гласували, 11
4. между 2000 и 3000, 13
5. при повече от 3000 избиратели този брой е равен на 15 ;
(2) Членовете на съвета могат да имат заместници. Те участват в заседанията на ОС със съвещателен глас, с изключение на случаите, когато заместват отсъстващ титуляр.
(3) Ръководителят на българското посолство в Париж или негов представител участва в работата на ОС със съвещателен глас.
(4) Общественият съвет може да сформира работни групи, включително с участието на външни експерти.
Чл. 5 (1) Членовете на ОС работят на обществени начала и не получават възнаграждение;
(2) Българското посолство в Париж подпомага материално-технически работата на ОС;
(3) Общественият съвет използва при работата си и съвременни телекомуникационни средства.
Чл. 6. (1) Първото заседание на ОС се насрочва от ръководителя на дипломатическата мисия в петнадесетдневен срок от датата на провеждане на изборите. По време на това заседание ОС избира председател, заместник-председател и секретар;
(2) Всяко следващо заседание се свиква от председателя на ОС или по желание на една трета от членовете на ОС. Членовете на ОС се уведомяват от секретаря на ОС най-малко 15 дни предварително;
(3) Заседанието се счита за редовно, ако на него присъстват поне половината от членовете, включително с използване на съвременни телекомуникационни средства. Отсъстващ член може да бъде представен от неговия заместник, който в този случай има пълноправен глас ;
(4) Всички решения, както и годишните отчети на ОС, се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите, включително с използване на съвременни телекомуникационни средства.
(5) Заседанията на Обществения съвет се провеждат най-малко два пъти годишно;
(6) Член на ОС може да подаде оставка. В този случай, както и при смърт или при трайна невъзможност да упражнява мандата си (повече от 12 месеца), констатирана с единодушно решение на ОС, неговото място се заема от неговия заместник, ако има такъв, а ако няма, от следващия кандидат в неговата листа. Ако по една или друга причина по този начин не може да бъде попълнен състава на ОС, той продължава да работи стига решенията да се приемат при наличието на необходимия кворум.
Глава четвърта
Избори
Чл. 7 (1) Изборите за ОСБФ се провеждат паралелно с изборите за президент и вицепрезидент на Р. България. Тяхната техническа организация се осъществява от Посолството на Р. България в Париж.
(2) Гласува се за кандидатски листи по пропорционална система, по метода на най-големия остатък (Хеър-Ниймайер), в един многомандатен избирателните район (МИР), обхващащ цялата територия на Р. Франция вкл. нейните отвъдморски департаменти и територии.
(3) Избирателни секции се откриват във всички градове, в които има открити избирателни секции за президентските избори.
(4) Гласуването може да се извърши и дистанционно, по пощата, съгласно процедурата описана в чл.11 ал.3
Чл. 8 (1) Имат право да избират и да бъдат избирани в ОС всички
1. български граждани с действащи избирателни права, живеещи в Република Франция.
2. чужди граждани от български произход, навършили 18 години в деня на изборите, живеещи в Република Франция.
(2) Избирателното право по ал. 1 се установява с валиден български документ за самоличност, с удостоверение за български произход, издадено от ДАБЧ или с български акт за раждане, придружени в последните два случая от валиден чуждестранен документ за самоличност.
Чл. 9 (1) Всяка кандидатска листа трябва да включва кандидати от най-малко четири различни френски региона, като не по-малко от половината от тях трябва да са живущи извън регионите с официални дипломатически или консулски представителства на Р. България. Това правило се прилага както за титулярите, така и за евентуалните заместници включени в листите.
(2) Всеки кандидат може да участва само в една листа. Кандидат за титуляр може да бъде вписан и като кандидат за заместник в същата кандидатска листа.
(3) Кандидатските листи се регистрират не по-късно от 14 дни преди изборите. Регистрацията се извършва от ръководителя на дипломатическата мисия на Р. България във Франция или от упълномощен от него служител. Регистрираните кандидатски листи се обявяват на интернет сайта на посолството.
(4) За да бъде регистрирана една листа, тя трябва да има подкрепата на минимум 20 избиратели, извън включените в нея кандидати. Подкрепящите дадена листа лица заявяват това указвайки, в списък или поотделно, трите си имена, единен граждански номер, адрес във Франция и полагайки саморъчен подпис.
(5) Кандидатските листи се депозират лично в Посолството на Р. България в Париж или изпращат по пощата с препоръчано писмо от първия записан в листата кандидат за титуляр.
(6) Необходимите документи за да бъде регистрирана една кандидатски листа са :
1. подреден списък на кандидатите за титуляри и ако има, за заместници;
2. за всеки един кандидат, титуляр или заместник, копие от личен документ по чл. 8 ал. 2 и документ удостоверяващ местоживеенето му във Франция (копие от фактура за ток, газ, телефон или интернет абонамент от по-малко от три месеца).
3. списък по ал. 4
Чл. 10 (1) Избирателните комисии се състоят от миниум трима члена. Те се назначават от ръководителя на дипломатическата мисия на Р. България в Париж не по-късно от 10 дни преди изборите;
(2) Предложение за членове на избирателните комисии се правят от първите кандидати в регистрираните кандидатски листи. При сформирането на избирателните комисии, ръководителя на дипломатическата мисия се стреми да спазва равно представителство на всички регистрирани листи. Той може да назначи и представител на посолството във всяка една избирателна комисия;
(3) При отсъствие на направени предложения, избирателните комисии се назначават от ръководителя на дипломатическата мисия служебно;
(4) Съставът на избирателните комисии се публикува на интернет сайта на посолството.
Чл. 11 (1) Избирателните комисии провеждат изборите по начин, който гарантира тяхната честност. Те се ръководят в действията си по организацията на изборния ден от принципите и практиките, залегнали в Изборния кодекс на Р. България.
(2) При присъствен вот, всеки гласоподавател удостоверява своята самоличност с личен документ по чл.8 ал.2, след което получава от изборната комисия комплект изборни бюлетини и плик за гласуване. Гласуването е тайно. Гласоподавателите се вписват в избирателен списък с трите имена, ЕГН и настоящ адрес във Франция.
(3) При дистанционен вот, гласоподавателят отпечатва кандидатската листа, за която желае да гласува, поставя я в бял плик без други знаци и го запечатва. Този изборен плик се поставя в плик за пощенска кореспонденция заедно с фотокопие от документ за самоличност по чл.8 ал.2 и се изпраща до посолството на Р.България в Париж. В плика за кореспонденция задължително се посочва настоящия адрес на гласоподавателя във Франция, с който той ще бъде вписан в избирателния списък на дистанционно гласувалите. Пликовете с дистанционен вот трябва да пристигнат най-късно два дни преди изборите. Гласувалите дистанционно не могат да гласуват в деня на изборите.
(4) След приключване на изборния ден и преброяването на бюлетините, всяка избирателна комисия попълва протокол, в който указва броя на вписаните в избирателния списък гласоподаватели, броя намерени пликове в изборната урна, броя невалидни бюлетини и получените резултати за всяка една кандидатска листа. Протоколът се изпраща по електронната поща до посолството на Р. България в Париж, което незабавно публикува резултатите на интернет сайта си. Изборните книжа се изпращат на следващия ден по пощата до посолството, за съхранение.
(5) Избирателната комисия в Париж обобщава резултатите от вота в избирателните секции от цялата страна и от дистанционния вот и обявява крайните резултати, които се публикуват на сайта на посолството.
(6) Резултатите могат да се оспорят пред ръководителя на дипломатическата мисия на Р. България в Париж, който след консултации с първите кандидати в регистрираните кандидатски листи, излиза с мотивирано становище.
Допълнителни разпоредби
§ 1. „Френски регион“ по смисъла на чл.9 ал.1 е административно-териториална единица измежду следните Alsace, Aquitaine, Auvergne, Basse-Normandie, Bourgogne, Bretagne, Centre, Champagne-Ardenne, Corse, Franche-Comté, Guadeloupe, Guyane, Haute-Normandie, Île-de-France, Languedoc-Roussillon, Limousin, Lorraine, Martinique, Midi-Pyrénées, Nord-Pas-de-Calais, Pays de la Loire, Picardie, Poitou-Charentes, Provence-Alpes-Côte d’Azur, Réunion, Rhône-Alpes
§ 2 „Региони с официални дипломатически или консулски представителства на Република България“ по смисъла на чл.9 ал.1 са Île-de-France и Alsace.
§ 3 „Методът на най-големия остатък (Хеър-Ниймайер)“ съгласно чл.7 ал.2 е серия от математически операции, които могат да се илюстрират със следния пример .
Хипотеза: общ брой гласували 784. Състезават се 3 кандидатски листи.
Гласовете, подадени за всяка партия, се делят на числото Т (87,11).
На първа стъпка, всяка листа получава толкова мандати, колкото е цялата част на полученото дробно число.
На втора стъпка се разпределят оставащите за разпределяне допълнителни мандати, в случая 2, като първо мандат се дава на листата с най-голям остатък, в случая листа Б (0,88), след което на листата със следващия по големина остатък (0,85 листа А) и т.н.
Преходни разпоредби
§ 4 При невъзможност да се проведат избори и по изключение, ръководителят на посолството на Р. България в Париж може да утвърди, по предложение на представители на българската общност, Преходен обществен съвет. Мандатът на Преходния обществен съвет не превишава две години. Преходният обществен съвет има за основна цел подготовката на избор за редовен Обществен съвет
КОНЦЕПТУАЛЕН ПРОЕКТ
за изменение и допълнение на Закона за българите живеещи извън Република България (обн. ДВ бр. 30 от 11.04.2000 г.) и създаване на изборен представителен
Национален съвет на българите, живеещи извън Република България
А. Цели и функции
Националният съвет е изборен представителен орган, осъществяващ институционална връзка между българите, живеещи извън Република България и българската държава.
– Националният съвет представя и защитава интересите на българите извън Република България пред българските институции;
– Националният съвет има за цел да приобщи българите зад граница към българския обществен живот и насърчи техния принос в националното развитие;
– Националният съвет участва във формирането и провеждането на държавните политики по отношение на българите, живеещи извън страната;
– Националният съвет подготвя и чрез съответния министър и депутати – негови членове, внася в Министерския съвет и Народното събрание проекти за нормативни актове съобразно своите цели;
– Националният съвет подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за осъществяването на държавните политики по отношение на българите, живеещи извън Република България
Б. Структура и състав
1. Националният съвет се състои от 90 члена, 75 от които се избират от българските граждани постоянно живеещи извън страната и 15 се посочват от държавните институции.
2. Мандатът на Националния съвет е 4 (5) години
3. Изборите за Национален съвет се провеждат съвместно с изборите за Народно събрание / Президент на РБ и се организират от Централната избирателна комисия и Министерството на външните работи. Избирателни секции се откриват във всички градове, в които има открити избирателни секции за национални избори.
Гласуването може да се извърши и дистанционно, по пощата или по Интернет. (примерна процедура за гласуване по пощата е описана в приложение).
4. Изборите се провеждат в избирателни райони, включващи една или повече държави, по пропорционална система с кандидатски листи. Мандатите се разпределят между листите получили повече от 4% от валидните гласове по метода на най-големия остатък – метод на Хеър-Ниймайер (виж приложение).
Да избират и бъдат избирани в Националния съвет имат право българските граждани живеещи в съответния избирателен район.
5. Избирателни райони и мандати :
ЕС страни от Западна Европа и Швейцария : 30 мандата
ЕС страни от Източна и Югоизточна Европа : 6 мандата
Други европейски страни : 2 мандата
Турция : 15 мандата
Северна Америка : 18 мандата
Южна Америка, Австралия и Азия : 3 мандата
Африка : 1 мандат
Забележка : Броят на мандатите във всеки избирателен район e определен отчитайки постоянно живеещите български граждани в съответния район според наличните данни (данни MВнР, данни Евростат) и избирателната активност на последните избори за Народно събрание, като взима предвид и географски разпръснатите малобройни български общности.
6. Кандидатските листи се регистрират от Централната избирателна комисия най-късно 25 дни преди изборния ден. Всяка кандидатска листа съдържа равен брой кандидати за титуляри и заместници, живеещи в съответния избирателен район.
Когато не заместват отсъстващ титуляр, заместниците могат да участват във всички заседания на Националния съвет със съвещателен глас.
За кандидатските листи в някои от избирателните райони се въвеждат и следните изисквания :
а. район “ ЕС страни от Западна Европа и Швейцария “
Кандидатските листи трябва да включват кандидати от най-малко 5 различни държави от района, като 4 трябва да са измежду следните : Испания, Германия, Италия, Франция, Великобритания. Кандидатите от една държава не може да са повече от 25% от общия брой кандидати в листата.
б. район “ ЕС страни от Източна и Югоизточна Европа “
Кандидатските листи трябва да включват кандидати от най-малко 3 различни държави от района. Кандидатите от дадена държава не може да са повече от 40% от общия брой кандидати в листата.
в. район “ Северна Америка“
Кандидатските листи трябва да включват кандидати от най-малко 4 различни американски щати и от Канада. Кандидатите от даден щат или от Канада не може да са повече от 30 % от общия брой кандидати в листата.
г. район “ Южна Америка, Австралия и Азия “ : кандидатските листи трябва да включват кандидати от поне една държава извън Австралия.
7. Кандидатска листа се регистрира при подкрепа на най-малко 50 (100) избиратели живеещи в съответния избирателен район, извън кандидатите включени в листата.
8. Представителите на държавните институции се излъчват както следва :
Народното събрание избира осем члена, от които петима народни представители и трима изтъкнати личности. (Забележка : след създаването на обособен избирателен район „Чужбина“, членове по право на Националния съвет ще бъдат избраните от MИР „Чужбина“ народни представители)
Президентът посочва четирима члена.
Министерският съвет посочва трима члена. Член по право е Министърът на външните работи (или Министър отговарящ за българите в чужбина).
9. Националният съвет кооптира 10 представители на историческите български диаспори, които участват в работата му със съвещателен глас. Редът за излъчването им се определя с решение на Националния съвет.
10. Работата на Националния съвет се подпомага от Обществен съвет, в който участват представители на гражданското общество, неправителствени организации с дейност ориентирана към българите в чужбина, изтъкнати личности . Съставът на Обществения съвет се определя от Националния съвет.
11. Членовете на Националния съвет не получават възнаграждение за работата си.
12. Националният съвет заседава най-малко два пъти в годината. На своето първо заседание, Националният съвет избира председател измежду членовете от избираемата квота.
13. Националният съвет избира измежду членовете си Изпълнителен съвет от 9 (13) души, 6 (8) от които са от избираемата квота в т.ч. и председателя и 3 (5) от назначаемата – Министъра на външните работи (или Министъра отговарящ за българите в чужбина), представител на Президента и 1 (3) от народните представители.
14. Изпълнителният съвет е постоянно действащ като използва при дейността си и дистанционни форми на работа чрез съвременните телекомуникационни технологии.
15. Националният съвет е юридическо лице. Дейността му се подпомага от администрацията на Министерския съвет / Народното събрание.
Дистанционен вот по пощата
При дистанционен вот по пощата, гласоподавателят отпечатва кандидатската листа, за която желае да гласува, поставя я в бял плик без други знаци и го запечатва. Този изборен плик се поставя в плик за пощенска кореспонденция заедно с фотокопие от документ за самоличност и се изпраща до посолството на Р. България в съответната държава. В плика за кореспонденция задължително се посочва настоящия адрес на гласоподавателя в съответната държава, с който той ще бъде вписан в избирателния списък на дистанционно гласувалите. Пликовете с дистанционен вот трябва да пристигнат най-късно два дни преди изборите. Гласувалите дистанционно не могат да гласуват в деня на изборите.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
