Невероятно, но факт. Гласът ми бе чут в Белия дом, но не и от българските политици, на чиито страници във Фейсбук редовно повдигам важни за обществото проблеми. – Това пише Новели Зарева във Фейсбук. Нейните впечатления, факсимилета от писма и коментари са публикувани в Мejdu-redovete.com.
Новели Зарева, Мejdu-redovete.com
Имала съм възможност да заявя, че не одобрявам някои аспекти от външната политика на САЩ. Вярвам на американските медии, според които засилващото се влияние на военно-промишления комплекс върху президентската институция носи реална опасност от провокиране на конфликти с употреба на оръжия за масово поразяване. Шокирана бях от опасните интриги на главнокомандващия НАТО в Европа Брийдлав в подаване на невярна информация във връзка с кризиса в Украйна, разобличена от европейски разузнавателни служби.
В същото време изпитвам дълбоко уважение към американския народ заради начина, по който реагира на некоректната манипулация. Респектирана съм от модела на работа на американската администрация и съд, гарантиращ равнопоставеност пред закона на бедни и богати, което у нас продължава да бъде само мечта.
Респектирана съм и от уважението на държавата към гласа на обикновения човек. Имах възможност лично да се убедя в това.
Електронната ми поща е пълна с писма от офиса на президента на САЩ, Барак Обама.
Как се стигна до тези писма?
В края на месец май попаднах на статия на американския социолог Бо Филтар. Превод на статията може да бъде намерен в Между редовете.сом под заглавие „Американски социолог: Кажете „Не” на ядрената война!”
Филтар призовава да се изпращат мейли до президента Обама с текст: No Nuclear War. Направих го. Влязох в сайта на Белия дом и изпратих съобщението.
Една седмица по-късно – 4.06.2015 г. е пристигнало първото писмо от офиса на Барак Обама. Сега в кутията ми има 19. Тези писма идват в отговор на моето съобщение No Nuclear War. Видях ги късно, защото ползвам тази поща само за официална кореспонденция и не бях влизала близо три месеца.
Писмата от Белия дом са особени, нетипични за този тип кореспонденция. Липсва им сухата официалност и дистанцираност, съдържат в себе си някаква история, като предисловие към основния акцент; звучат като разговор за двама на чаша кафе в непринудена обстановка. Създават ти чувството на специално избран, което е висш пилотаж в пиара. Една част от тях са подписани от Барак Обама, други от членове на неговия екип – Jason Goldman, Haben Girma, Manuel Contreras и др.
Повечето съобщения съдържат и молба да бъде изразено становище по темата, засегната в него.
Писмата съдържат информация за инициативи на президента Обама:
– обществени каузи – среща на президента с граждани с увреждания и видео от срещата;
– законопроект за здравната реформа, осигуряващ възможности за добро лечение на всички американски граждани;
– препратки към публикации в профила на президента в Туитър;
– покана за участие в онлайн дискусии по въпросите на миграцията, образованието, интегрирането на чуждите граждани в американското общество;
– информация и покана да разгледам портала за петиции на граждани;
https://medium.com/@Goldman44/how-we-re-changing-the-way-we-respond-to-petitions-74ed0ffd1d77
– информация за организирания от Мишел Обама ежегоден национален конкурс за деца – готвачи и най-добра здравословна рецепта. От писмото научих, че фаворит на първата дама е рецепта на пиле с манго, както и мястото на тържествения обяд на победителите и т.н.
– информация за приближаването на космическия кораб New Horizons на 12500 км от планетата Плутон, с препратка към страница, на която да изразя подкрепа и благодарност на научния екип, създал сондата, и активна връзка към уебсайта на НАСА. http://www.nasa.gov/mission_pages/newhorizons/main/index.html
– препратка на писмо на конгресмена Джон Люис за спомените му за расистките изстъпления в Алабама през 1956 година.
Любопитното е, че повечето от писмата започват с изповед на лично преживяно, разкриват лични чувства.
Мануел Контрерас пише за годините си в университета Brown: „Аз съм син на мексикански емигранти. Целта на моето семейство беше да вляза в колеж… През първата година се чувствах не на място, много от моите колеги идваха от заможни семейства и като че ли по-подготвени…”. Следва благодарност към колеги и преподаватели, помогнали му да се интегрира и да стигне до Белия дом, описание на конкретното събитие – среща на представители на 130 колежа и университети, с онлайн дискусия в помощ на бъдещи студенти, с цел привличането на повече деца на емигранти към образованието. Уточнява се, че събитието е под патронажа на Мишел Обама.
Отговорът на моето „Не на ядрената война!” е в две писма. Едното е подписано от президента Обама, веднага след подписване на историческото споразумение с Иран.
„The White House, Washington
Today, after two years of negotiations, the United States – together with our international partners – has achieved what decades of animosity has not: A comprehensive, long-term deal that will verifiably prevent Iran from obtaining a nuclear weapon. This deal shows the real and meaningful change that American leadership and diplomacy can bring – change that makes our country and the world safer and more secure. We negotiated from a position of strength and principle – and the result is a nuclear deal that cuts off every pathway to a nuclear weapon…Thank you, President Barack Obama”
………………..
https://twitter.com/TheIranDeal
…………………
Белият дом, Вашингтон
Здравей, Аз съм Бен Роудс, заместник-съветник по национална сигурност на президента Обама. За последните няколко години, аз работя в тясно сътрудничество с преговарящия екип на Америка, която е натоварена с намирането на начин за постигане на дипломатическо решение, което не позволява на Иран да създава ядрено оръжие. Миналата седмица, след две години на трудни преговори, нашият екип заедно с нашите международни партньори, постигнахме това. Това е историческа сделка…”
………………….
И още едно от писмата, подписано от Барак Обама.
„Здравейте всички! По случай Деня на бащата искам да благодаря на всички татковци в цялата страна – и в целия свят – които са не само „около“, но са дълбоко ангажирани с живота на децата си.
…Като човек, който е израснал без баща, този ден е много специален за мен…Искам всяко дете да знае – особено тези, които растат без татковци – че независимо от техните обстоятелства, те не са по-различни от мен. Искам всяко дете да знае, че е от значение. То се брои… Благодаря ви, и Честит Ден на бащата. Президентът Барак Обама”
Така е в САЩ, а у нас?
Никога не съм предполагала, че ще бъде заделено време да информират МЕН, световно неизвестната българка, как работи президентската институция в САЩ.
В България няма подобни традиции в нито една институция. Ако решат да отговорят на сигнал или предложение, обикновено е след месеци: служебен текст, твърде често нямащ много общо със съдържанието на описания от подателя казус, и създаващ усещане, че е писан от извънземен разум.
Българските институции се трудят усърдно да затвърждават всеобщото мнение, че в тях работят хора, които не са успели да си намерят работа по специалността.
…Сега ми предстои дълго писане на закъснели отговори на получените писма от Белия дом. Дължа им го, защото да пръв път от много време се почувствах „бял” човек, чието мнение не е отишло в коша за отпадъци.
В отговор на писмото на образователна тема ще споделя, че в България има традиция да се създават ВУЗ-ове, само за да се осигури работа на определен кръг преподаватели, и да се усвояват пари от бюджета.
Ще споделя, че незначителна част от парите за интеграция на ромите отиват в ненужни семинари, а основната – в джоба на „интеграторите”. Ще напиша какво пропусна да направи държавата да интегрира ромите преди всичко към трудовия пазар.
В отговор на писмото за постиженията на НАСА ще разкажа за БАН, за 50-те института в Академията, които изяждат бюджета на единствения институт, който създава реален продукт – Института за космически изследвания.
Ще напиша и за уникалната българска традиция образователните реформи да се правят от хора, които не разбират от училищно образование. И никога няма да организират онлайн дискусия по образователните проблеми, за да не им попречи никой да изпъкнат в неможенето си. Ще пиша, че у нас такива като Контрерас нямат шанс за кариера в държавната администрация, ако не са членове на партия и нямат вуйчо с полезни връзки.
ПП. В пощата ми има и писма от офиса на президента на РФ Владимир Путин – благодарност за изпратения от мен поздрав за Великден. Второто е от екипа, поддържащ уеб сайта на президента – благодарност за оценката и препоръките, които съм дала за сайта.
Нашите даже не си правят труда да изразят благодарност през профилите си във Фейсбук.
Българските институции са прекалено заети да усвояват еврофондове на принципа: „И вълкът да е сит, и агнето да не разбере, че е изядено“, за да се занимават с подобни излишности.
