ИЛИ ЗА ЕЗИКА НА ТЯЛОТО
„Защото ний изстрадахме магията на поздрава –
великото значение на простото ръкуване.“
Христо Фотев, „Литургия за делфините“
Съвременното темпо на развитие на информационните технологии става толкова бързо, че парадигмите се променят „пред очите ни“ – от Декартовото Cogito ergo sum („Мисля, значи съществувам“) вече стана Сomminicare ergo sum. Да си спомним например как чрез Facebook депутат-реформатор на специализация в САЩ си говори с премиера в София за политиката на „метлата“.
През 2000 г. бе публикувана книгата „Пет епохи на цивилизацията“ от William McGaughey – според начина на комуникация между хората, цивилизациите се базират на: (i) пикторалното писане по стените на пещерите, (ii) буквеното, алфабетно писане, (iii) печатното писане, (iv) електронното записване и разпространение и (v) компютрите и интернета.
Авторът обаче пропусна епохата на жестовете, езика на тялото – най-архаичната цивилизация. Жестовете на Алексис Зорбас: „Онова, което не мога да ти разкажа, ще го изтанцувам, бос“ – невербална сигнализация с голям информационен заряд. „Марсел Марсо направи за по-малко от две минути това, което писатели не могат да направят с няколко книги“ – казва познавач на пантомимата, след като гледал „Младост, зрялост, старост и смърт“ на Марсел Марсо – от 1947 г. до 22 септември 2007 г. неговият клоун Бип говори с душата на тялото си по всички големи театри на света. Особено „вървейки срещу вятъра“ с лунна походка (moon walking) – калиграфията на движенията му, уникалната механика на тялото му, която певецът Майкъл Джексън – въпрос на възпитание – не призна, че е научил от Марсел Марсо. След Чарли Чаплин, Бъстър Китън и Лаурел и Харди никой друг не е говорил толкова реторично с тялото си, колкото Марсел Марсо. И жестовете на диригентската палка на Леонард Бернщайн, Херберт фон Караян, Милко Коларов и Йордан Камджалов достигат висините на тази реторика – превръщат се в музика.
И още – duende в телата на андалузките цигани, танцуващи фламенко под звуците на „Gipsy Kings“, мимовете на Piazza Navona в Рим, гримираните кодове на усмивките на гейшите в някой тацумура (ресторант) в Каназава или Токио – седнали на пода край масата, заобиколени с гейши, се наслаждаваш на омотенаши (изкуството на сервиране), музика и танци.
Жестовете на мълчанието – ужасната българска истина, че „преклонена глава остра сабя не сече“ – колективният жест на цял народ, който поддържа живота на диктатори и корумпирани политици. Които често ни показват обърнатия си надолу палец – присъдата „Да се убие!“ – древният жест на императора, насочен към гладиатора, който трябва да умре на арената на римския Колизеум – преди някакъв невежа да изпише името си по стените му.
Жестовете на лъжата – когато лицето се изчервява, човек започва инстинктивно да пипа носа си – нарича се синдром на Пинокио. И криптогенната му същност, облечена с маска – нали Франсоа Ларошфуко писа, че „светът се състои само от маски“. И България също – маската на Лаборанта, преди това наричан Командира, маската на Симеон Борисов, преди това – цар Симеон Втори…
Жестовете на лицето и най-реторичният от тях – усмивката, нейният чар, съгласие, доверие – или пренебрежение, арогантност, цинизъм, угодничество, задоволство. Като тренираните усмивки – кeep smiling на американската цивилизация, емотикони без заряд, които са патент и на сегашния президент на България, превърнал се в Усмивко със сервилното си поведение към евроатлантическите политици. Вижте кинетиката на лицето и тялото му при срещите с тези политици и ще се убедите в това.
Жестовете са мислите и чувствата на езика на тялото. За изразяване на задоволство и радост човек разполага със 17, докато за недоволство и гняв – с 43 лицеви мускули. Интересно бе изражението на президента, когато депутатите не приеха предложението му за провеждане на национален референдум за нови три начина на гласуване на изборите.
17 към 43 мускули на лицето – затова ли по-лесно се гневим, отколкото усмихваме? Точно това изследва Алберт Мехрабиан – професор по психология в Калифорнийския университет в Града на ангелите (UCLA). Той е автор на книги за създадените от него математически модели и психометрични скали за описание и измерване на емоциите. Мехрабиан установява, че има три компонента на in vivo, лице-в-лице комуникацията между хората: думи, тон на гласа, с който са изречени, и жестове на лицето. Правилото, което той установява е: 7% – 38% – 55%, съответно за думи, глас и жестове, означавани също като “3Vs”– verbal, vocal, visual.
Неотдавна американски учени предположиха, че жестът на обърнатите нагоре длани се появява на границата между маймуната и Homo erectus (Изправеният човек). Молба за храна, за помощ, извинение? – лингвисти и психолози разчитат жестовете като предтеча на думите.
Моля, вижте ръцете на българите с длани, обърнати надолу – по-тихо, по-разумно, по-народно казват те. Това са жестове, които трябва да разчетат политиците!
Д-р Георги Чалдъков
