Интервю на Дарина Велчева с д-р Георги Чалдъков, Mu-varna.bg
(Част 1 и 2)
Д-р Георги Ников Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г. в Бургас. Завършва медицина през 1966 г. във Варна. От 1970 г. работи в Лаборатория по електронна микроскопия, по-късно наречена Лаборатория по клетъчна биология, която е към Катедрата по анатомия и хистология на Медицински университет – Варна. От 1998 г. е гост-учен в Института по клетъчна биология и невробиология към Националния съвет по наука в Рим, Италия.
Той е първият учен в света, който концептуализира като адипобиология науката за МСФ на адипозната (мастна) тъкан в здраве и болест. През 2014 г. получи отличието „Почетен знак със синя лента“ на Медицински университет – Варна и бе избран за член на International Academy of Cardiovascular Sciences (FIACS).
Д-р Чалдъков е главен редактор на международните научни списания Biomedical Reviews и Adipobiology и един от редакторите на Cell Biology International. Той е председател на Българско дружество по клетъчна биология и на International Symposium on Adipobiology and Adipopharmacology (ISAA), четвъртият от които ще се проведе на 28-31 октомври 2015 г. в Букурещ.
Д-р Чалдъков често изразява своята гражданска позиция в статии, публикувани в списанието InSpiro, вестник „Компас“ и електронните издания BurgasPlus, Nessebar-news, BurgasNews, EuroChicago.com, Fakel.bg и Литературен свят. Той е автор на 4 книги с есета.
Повод за разговора ни с д-р Чалдъков е излизането от печат на второто, разширено издание на неговия учебник по клетъчна биология за студенти по медицина, дентална медицина и биология, както и за всички любознателни докторанти, лекари, преподаватели и биолози. Учебникът е представен на 340 страници с текст, микрографии, схеми, таблици, както и science-in-fiction (наука в разкази).
.
– Д-р Чалдъков, каква е основната цел на учебника Ви „Клетъчна биология“?
– Целта ми е да преведа студентите, докторантите, младите лекари и биолози от информацията към знаниeто за клетъчните и матриксни молекули – структури – функции (МСФ), за да могат смислено да опознават и разбират патогенезата – клетъчно-молекулните механизми – на болестите и съответно тяхната превенция и терапия. Ние трябва да познаваме научните факти, но аз вярвам, че те са необходими преди всичко, за да ги вградим в хипотези, принципи и знания. Една от целите на дидактиката и научните изследвания, както казва Артур Шопенхауер, е „не толкова да видиш това, което никой досега не е видял, но да мислиш така, както никой досега не е мислил за това, което всеки вижда“. Затова се опитах да напиша „Клетъчна биология“ на концептуална, интегрирана и интерактивна основа.“
– Зад гърба си имате повече от 50 години научна работа. Как стана така, че тръгнахте именно по пътя на науката и вече толкова години го следвате неотлъчно?
– Да, през 2012 г. с финансовата подкрепа на кмета на Бургас публикувах моята автобиографична книга на английски – George 50 Years in Research. Autobiographic Sketch. Любознанието, с което родителите ми са ме дарили и научили, ме свърза с големи учители – д-р Асен Хаджиолов-младши в Катедра по биохимия в София, а от трети курс и с проф. Делчо Желязков и д-р Петко Узунов в Катедрата по фармакология във Варна. Днес съм горд, че имам толкова много талантливи ученици, повечето от които станаха известни учени и лекари, работещи във Варна, Сейнт Луис (Мисури), Гьотинген, Каназава, София, Ню Йорк, Богота, Ню Орлиънс (Луизиана), Кеймбридж, Токио, Атланта (Джорджия), Кьолн. Тук ще спомена някои от тях: Петър Генев, Таня Тенкова-Хойзер, Крикор Дикранян, Антон Тончев, Данко Георгиев, Коста Костов, Илиян Иванов, Ваня Горанова, Уилям Морено, Ружа Панчева, Уале Сулаймен, Камен Вълчанов, Боряна Попиванова, Юлия Йосифова-Карол, Галя Маринова.
– Когато през есента на 1960 г. сте тръгнал за София, за да учите медицина, баща Ви Ви е подарил табелка на син фон с червени калиграфски изписани букви „За какво съм дошъл тук?“. Отговорът „Да уча, не да пия!” Ви помага да станете добър лекар и учен. Дали сте табелката на сина си, а той ще я предаде на внука Ви. Наричате това „Потокът на гените – перпетуум мобиле на живота“. Кое е най-важното, което децата трябва да научат от родителите си?
– Здравословен начин на живот и любов към знанието, ЛЮБОЗНАНИЕ – след „мама“ и „татко“ най-съкровената българска дума. И семейството и приятелите, разбира се! – тези, които наричам Brain-and-Heart Friends (BHF) – три, свързани помежду си думи, изграждащи сърцевината на концепцията ми за живота, която вече е известна в България и по света.
– Кое е това, което формира Вас като личност и учен?
– Родителите, учителите и приятелите. Затова моите досега 5 публикувани книги с есета и учебникът по Клетъчна биология започват така: „Платон се учеше от Сократ, Аристотел – от Платон, Александър Македонски – от Аристотел, Фридрих Ницше – от Ф. М. Достоевски, Карл Юнг – от Зигмунд Фройд, Джордж Паладе – от Алберт Клод, Гюнтер Блобел – от Джордж Паладе, Луиджи Алое – от Рита Леви-Монталчини, Марко Фиоре – от Луиджи Алое, Христо Фотев – от Иван Пейчев, Петя Дубарова – от Христо Фотев… Авторът на тази книга – от родителите, учителите и приятелите си.“
– А коя според Вас е формулата за здраве?
– Съвременните здравни доктрини са предиктивна, превантивна и персонална медицина. Накратко, „формулата на здравето“ е здравословен начин на живот (healthy lifestyle). Тя включва здравословното хранене, мозъчна и физическа активност и никакво тютюнопушене. Аз не пуша от 10 години, 40 години бях глупак и пушех. Знаете ли кое е най-доброто средство за отказване от тютюнопушенето – никога да не започваш да пушиш. Същото се отнася и за наркотиците и другите вредни за здравето навици. Важен е и примерът на родителите – не помня баща ми да е пушил, майка ми също. Жена ми не пуши, както и синът ми – така сме го възпитали. Моят внук Никифор, който сега е на 12 години, най-вероятно също няма да стане пушач. В края на краищата българският Езоп – Радой Ралин, отдавна ни предупреди, че: „Пушачеството е стаж за импотентност“. Тогава, в началото на 1980-те, написах статия във вестник „Култура“, озаглавена „Радой Ралин е прав!“ Подзаглавието беше: „Тютюнопушене или полова сила, изберете сами“. Много студенти се отказаха от цигарите, много студентки им благодариха за това.
Само тази марихуана, дето я пропагандират, да не стане легална, като и другите мании, „тази безцелна булимия, тази оргия на желанията“ (Умберто Еко), проповядвани от неолиберализма, като гей-паради, еднополови бракове… За настъпващата биосоциална криза пиша повече в статията ми “Quo vadis, Homo sapiens? Какво се вижда през Прозореца на Овертон“, публикувана през юли 2015 в електронното издание „Литературен свят“.
– Някъде бях чела за полезното действие на канабиноидите…
– Марихуаната е част от неолибералната култура, която според мен, както казах, прави много бели на човека и обществото. Това за канабиноидите и техните рецептори, за които питате, е цяла наука, и трябва да става по лекарско предписание, а не така „либерално“. Като популистките агитации на някои политици за „информираното съгласие“ на родителите относно ваксиниране или не на децата им. Отдавна, през 1750 г., известният английски литературен критик и лексикограф Самюел Джонсън е написал: „Популизмът е последното убежище на негодника.“ Същият, който е изрекъл и мъдростта: „Нищо друго, измислено от човека, не е породило толкова много радост, колкото добрата кръчма.“ Но след като си научите уроците, след като си свършите работата – непрестанно съветвам така студентите си. Напомням им, както моите родители на мен, „формулата на успеха“: ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК?
ИЗПЪЛНЯВАНЕТО НА ДЪЛГОСРОЧНИ ПРЕВАНТИВНИ ПРОГРАМИ ОСИГУРЯВА ЗДРАВЕ НА НАЦИЯТА (Част 2)
– В какво се изразява здравословното хранене?
– Здравословното хранене и физическата активност предпазват от болести, а консумацията на пре-солени, пре-мазни, висококалорични храни и обездвижването са мощни рискови фактори за развитието на сърдечно-съдовите болести (по-точно сърдечно-метаболитните болести – атеросклероза, хипертония, затлъстяване, захарен диабет тип 2 и метаболитен синдром). Здравословно хранене е нискокалоричното хранене, което обаче не важи за спортистите, защото те изразходват повече енергия, която трябва да компенсират. Да не се прекалява с животински мазнини, въглехидрати и солени храни, да се „прекалява“ с плодове и зеленчуци. Сътрудничеството между собствениците на хранителната индустрия и правителствата са част от стратегията за борба срещу тези болести. Изчисленията в САЩ показват, че през 2006 г. така са предотвратени 513 885 мозъчни инсулта и 480 358 сърдечни инфаркта. Този медицински продукт има огромен икономически ефект: спестяват се 32 милиарда долара годишно – по данни на учени от Станфордския университет в Пало Алто (Annals of Internal Medicine 2010;152: 481-487).
За повече информация, свързана с calorie restriction и свързаните с него гени Sir (silent information regulator) и протеини SIRT (sirtuins), може да попитате David Sinclair at Harvard Medical School in Boston и Mark Mattson at Laboratory of Neurosciences, Biomedical Research Center in Baltimore или пък да потърсите в PubMed. Тук ще спомена само, че някои от моите BHF сред лекарите са вегетарианци – най-известният от тях, разбира се, е проф. Коста Костов, пулмолог и главен редактор на InSpiro – списание за респираторна медицина и вдъхновение, единственото в света, съчетаващо наука-поезия-джаз.
Важно: всички ние, особено децата и младите хора, трябва да се де-макдоналдизираме! От 1 февруари до 2 март през 2003 г. американският режисьор и журналист Морган Спурлок направи и документира следния експеримент – всеки ден той закусва, обядва и вечеря в ресторанти на Макдоналдс. От това се получиха три продукта: (i) Морган напълнява с 11 кг и чернодробните и други лабораторни изследвания показват значителни увреждания на здравето му, (ii) документалният му филм Super Size Me (Самонадебеляване) бе номиниран за наградата на Американската академия за документални филми, (iii) книгата “Не изяждайте тази книга. Бърза храна и дебелеещата Америка” (Don’t Eat this Book. Fast Food and the Supersizing America) стана най-консумираната книга в САЩ. Българинът Свилен Димитров направи анимациите на филма Super Size Me – добре дошъл е да направи Super Salt Me (Самопресоляване). Защото ние – лекари, политици, бизнесмени и граждани – трябва да спрем българската „песен на козата“. ЕС и НАТО не мислят за това – здравето на българите не е евроатлантическа ценност за тях.
– А вие вегетарианец ли сте?
– Аз не, но синът ми е вегетарианец от 15-20 години.
– Споменахте, че всеки лекар трябва да бъде и учител по здраве.
– Да, точно така. И на студентите често го казвам. Преди векове мъдрите китайци са плащали на лекаря за броя на здравите хора в района му, а не за колко пациенти е прегледал. Така те са нямали възможност да ощетяват Китайската здравноосигурителна каса. Новото, което бе въведено у нас и което е хубаво, е, че задължително един път в годината трябва профилактично да ти направят кръвна проба за холестерол, глюкоза, проинфламаторни и други биомаркери. Предиктивната и превантивната медицина са изключително важни концепции на съвременната биомедицина. Така например мъжете, когато станат на 40-45 години, трябва да си изследват простатата, специфичния простатен антиген, а жените трябва периодично да си правят профилактични прегледи за рак на шийката на матката и на гърдите. Аз и публично съм го писал, че проф. Александър Чирков колкото помогна, толкова и навреди на българското здравеопазване, защото той акцентира върху хирургията, която е крайният терапевтичен етап на сърдечно-съдовите болести. Жалко е, че д-р Чирков с таланта си и с политическата, тодор-живковска подкрепа, която имаше, рядко или въобще не говори за превантивна медицина на сърдечно-съдовите болести.
Докато страните (Финландия, Япония, САЩ), които организират и изпълняват дългосрочни превантивни програми за здраве, вече имат постигнати значими успехи. Резултатите от инвестирането в превантивната медицина идват след 10-15-20 години. Както и друг път съм казвал: „Да действаш и мислиш превантивно и дългосрочно, а не мандатно и магистрално, е привилегия на мъдри политици – народолюбци (демофили).“ Проблем у нас е, че политиците правят всичко от мандат на мандат. Да, една магистрала може да бъде готова много по-бързо и резултатите да се видят. Но настъпващата демографска катастрофа, наричам я демострофа, изисква дългосрочни превативни програми, които да се изпълняват всекидневно – от ранна детска до зряла възраст. Проф. Виолета Йотова и доц. Ружа Панчева знаят повече за педиатричните аспекти на сърдечно-метаболитните болести. Крайно време е политиците да се вслушват повече в добрите учени, лекари и учители. Може и в добрите поети.
Има научни закони – ако родителите на човек са починали от инфаркт или инсулт преди 45-50-годишна възраст, то техните деца са в рискова ситуация и те да получат ранен инфаркт или инсулт. Затова още от неонатална, дори от вътреутробна възраст, те трябва да живеят в превантивна среда – и тази превенция трябва да бъде дългосрочна! С това днес се занимава и науката, наречена експозомика (експозом е общият брой на вредните за здравето вътрешни и външни фактори, на които е изложен човек – от англ. expose, включително през вътреутробния и неонаталния живот, когато се осъществява програмирането на растежа – developmental programming – и на болести, които настъпват при възрастния човек). Всичко човешко е резултат от действието на генома, експозома и мемите, тоест на биологията, външната среда и културата. „Светът е в научните лаборатории, а не в банките“, това се мъдрите думи на израелския президент Шимон Перес. В научните лаборатории, но не в тази на Командира, сега аз го наричам Лаборанта. Проблемът е, че няма български политици, които да чуят израелския президент – и да го разберат. Как тогава ще ме чуят мен и моите приятели!
„Да бъдеш цвете е дълбока отговорност“ – написа Емили Дикинсън. Аз перифразирам: „Да бъдеш политик е дълбока отговорност.“ Да се възпитава народът на здравна култура е благотворно, народолюбиво действие. Това е ефективна държавна политика за здрави българи в здрава България.
Именно заради политиците (и нашата наивност да ги избираме) продължава „песента на козата“ (гр. tragos – коза, aeidein – пея) – трагедия (tragoidia) по български – най-тревожното национално явление, което трябва спешно и дългосрочно да се преодолява, за да избегнем демострофата. По данни на Националния статистически институт от тези и други болести през 2012 г. са умрели 109 281 българи – един голям български град! От тях 71 644 – от инсулти и инфаркти, 18 299 – от рак. През същата година обаче са родени значително по-малко деца – 69 121. Така предизвиканият (не естественият) спад на населението в България е 40 160 годишно от общо 7 милиона и 284 600 български граждани към 31 декември 2012 г. Като разделим 109 281 на 365, се получава 299 – ужас, толкова много хора умират всеки ден в България!
– А може ли да има превенция на рака?
– Може, но научният отговор на този въпрос могат да дадат колегите, които лекуват тези болести – например проф. Темелко Темелков, проф. Александър Хинев, проф. Богомила Маневска, доц. Петър Генев, проф. Надежда Делева, проф. Искрен Коцев, доц. Валерия Калева, доц. Димитър Калев…
– Напоследък се говори много за персоналната медицина, т.е. лечение според гените на човека.
– Да, тук става въпрос за нещо още по-дълбоко. Откритият неотдавна Център по транслационна медицина и клетъчна терапия в Университетската болница „Света Марина“ във Варна е начинание с висок научно-приложен потенциал и перспективи. Надявам се, че Центърът ще стане locus biomedicus за пренасяне на науката, лекциите, аудиториите до леглото на пациентите, популярното в западните страни bench-to-bedside. Може би и аз ще имам достъп до Центъра и така да осъществя една от мечтите си: транслационна клетъчна биология. Сега тя присъства в моя учебник по клетъчна биология, където водя (лат. ducere, англ. education) студентите от МСФ до БПТ – любознателните знаят какво означават тези съкращения.
В Центъра ще може да се изследва генетичният профил на човека и така да се прецени дали той е предразположен към дадена болест и дали дадено лекарство ще му подейства или не. Например, сега се знае, че някои от лекарствата за лекуване рака на гърдата действат терапевтично на някои жени, а на други нямат такъв ефект. Друг „транслационен“ пример е трансплантацията на стволови клетки – това е клетъчната терапия – тя може да бъде „лекарство по избор“ (drug of choice) при някои болести.:
И още: не е фатално да си предразположен към дадена болест. Фаталното е, ако не ти открият навреме това предразположение и не се започне нужната профилактика и лечение. Това е генетичната част на предиктивната и персонална медицина и съответно – терапия. Един от нейните клонове се нарича фармакогенетика, която е добре позната на доц. Мария Желязкова – дъщерята на моя учител. За епигенетика на болести питайте д-р Трифон Червенков от Университетската лаборатория по клетъчна имунология.
– В книгата си „Биология на убежденията“ американският специалист по клетъчна биология Брус Липтън твърди, че не ядрото, а мембраната е „мозъкът“ на клетката, защото именно през нея преминават сигналите от околната среда и в зависимост от тях клетката реагира по определен начин, включително и на ниво генна експресия. Вие какво мислите по този въпрос?
– В моята Клетъчна биология пише: „Мембраната, ограждаща клетката, е първата супрамолекулна структура, възникнала в хода на клетъчната еволюция. Тя е център на взаимодействията между сигнални и рецепторни молекули, нарича се рецептор-медиирана сигнална трансдукция, тя е сърцевината на клетъчния живот.“
„Мембраната е „мозъкът“ на клетката“ – може би е хубава метафора, ако е написана, например, от Гюнтер Блобел – създателя на сигналната хипотеза, един от апотеозите в съвременната клетъчна биология. Аз се уча от Джордж Паладе, Кристиан Де Дюв, Рита Леви-Монталчини, Гюнтер Блобел, Джон Хойзер…
„Колегата“ Брус Липтън ми напомня за стихотворението „Декларация“ на Константин Павлов, ето част от него:
Пламъкът на всяка дребна истина
не ме привлича.
Спътници на газените лампи
са мухите.
Аз съм по-суетно насекомо –
слънцето е моята свещичка.
– А може ли да се спре стареенето на клетката?
– Преди 45-50 години американският учен Леонард Хейфлик откри, че човешките клетки (in vitro, в клетъчна култура) имат ограничен брой на делене, около 50 пъти – нарича се Hayflick limit. След това клетките започват да стареят (англ. senescence). Установи се, че това се дължи на скъсяването на крайните части (теломери) на хромозомите – вижте тази микрография, взета от Wikipedia: теломерите са белите топчета в двата края на всяка от хромозомите, оцветените синьо.
След това – през 2009 г. – Елизабет, Карол и Джак получиха Нобелова награда за теломеразата – ензим, който възстановява теломерите и клетката да продължава да се дели. Заговори се за „фонтан на живота“. Но, ако клетъчното делене продължава безконтролно, може да настъпи канцерогенеза – раждане на ракови клетки. Като повечето биологични процеси, и при клетъчното делене и клетъчното стареене, поне засега, трудно може да се контролира деликатният баланс на здраве и болест. Клетъчната биология е саморегулираща се, сравнително стабилна, но и нежна, понякога романтична материя. Каква по-голяма провокация за любознанието! – на студентите и преподавателите. Забележете: Карол Грейдър – една от нобелистите за теломеразата – е родена през 1961 г. в Сан Диего, Калифорния – ако бях там, щеше да бъде моя студентка. Тя става професор в Медицинския факултет на Университета Джон Хопкинс в Балтимор през 1997 г., тоест на 36-годишна възраст – явление, което много рядко се случва в биомедицината в България – Антон Тончев и Дроздстой Стоянов са единствените примери, избрани за професори под 40 години, които аз зная.
И още: това, което казах за calorie restriction-Sir-sirtuins, изследвани настойчиво от David Sinclair, Mark Mattson и други учени, се отнася и за биологията на възрастта – нарича се aging science. Съответно има Journal of Aging Science и National Institute on Aging Research в САЩ, именно там работи Mark Mattson. Но за сега „Фонтанът на младостта“ е само в картината на немския художник Лукас Кранах, нарисувана през 1546 г. И в моята статия „Хормеза, резвератрол и фонтан на младостта“, публикувана в InSpiro през 2008 г.
Позволете ми да приключа (не да „финализирам“ – така говорят политици, журналисти и други „неблагородници“, по-известни като „сноби“) тази биохронологична тема с един стих на големия румънския поет Лучиан Блага:
Детето се смее: Играта е моята мъдрост и моята любов.
Младият човек казва: Любовта е моята мъдрост и моята игра.
Старият човек прошепва: Мъдростта е моята любов и моята игра.
(Следва ТУК)
