Иван Бакалов: Прокуратурата е опасна за капитализма и правовата държава

Работата е там, че когато започнеш да пишеш неща, които не се харесват на всички и особено на онези с повечко власт, започват да те съдят. Питайте журналиста Иван Бакалов. Той вече няколко години, лично, е съден. За неща, които е разкрил с публикациите си.

Институциите у нас, обичайно, работят неадекватно. Специална защита за разследващите журналисти в България няма.

И все пак, Бакалов продължава да пише за измамите, с които се сблъсква.

Защо го прави и как се води неравната битка между сам-журналист и… цяла неработеща държава – четете в интервюто с него за Front.bg.

– Срещу теб има вече две дела от банкерката Петя Славова. Защо те съди и какво става с тях?

– Адвокатът ми Николай Хаджигенов ми е забранил да говоря и да пиша по същество за делата. Затова ще кажа само по принцип – 2010 година при мен се появи бизнесменът Борислав Манджуков и каза, че от банката на Петя Славова са му откраднали над 5 милиона долара от сметките на негови фирми. Аз не повярвах.

Медиите по принцип не пишат нищо критично за банки, заплашени от законите. В моя сайт бяха излезли няколко неща срещу банки и затова го насочили към мен.

Той донесе една купчина документи за неговия случай, включително ревизия на БНБ, различни доклади, договор, с който банката признава за изчезналите пари и поема ангажимент да ги възстанови. Първо го посъветвах да направи пресконференция, той я насрочи, после се отказа. Разочаровах се и затова първоначално реших да не се занимавам. Но започнаха да излизат пиар неща в медиите, които се опитват да представят Манджуков и фирмите му като престъпни. Аз разбирам как и защо се пускат такива материали. Затова реших да се заема със случая. Какъв е Манджуков няма значение, документирано са изчезнали сериозни суми от сметки на фирми в банка.

В резултат написах една поредица „Клептокрация” през март-април 2011 г. (http://e-vestnik.bg/11797) Последва мълчание. БНБ отказа да коментира каквото и да е. Тя твърди, че това е частно-правен спор.

Манджуков водеше борба на всички инстанции, включително в съда.

И през 2014-та го убиха.

Малко по-късно, получих призовка за заведено срещу мен гражданско дело от Петя Славова – 3 години след публикациите, точно преди да изтече срокът на давност за такива дела. Иска обезщетение от 100 хиляди лева за нанесени неимуществени вреди. Делото върви. Минали са 2 заседания.

– Професията журналист не те ли защитава при разследване на случаи с измами?

Ние, журналистите, не сме свещени крави. Нас могат да ни съдят, както всеки друг гражданин в Република България, ако пишем неверни неща.

– Аз лично съм се учил като млад журналист да пиша сериозни критични материали във вестник „Стършел”, някъде преди края на комунизма имаше период, в който „Стършел” беше опозиционен вестник и го съдеха често.

Тогава са ме научили просто правило – не можеш да напишеш нещо, което не можеш да докажеш. Оттогава се придържам към това правило и мисля върху всяка дума като пиша подобни материали.

– Чувстваш ли се репресиран?

– Да, защото по света засегнати от публикации обикновено съдят издателя, медията. В България е възприета една практика да се съди конкретният журналист, автор (в моя случай аз съм си и издател, и автор, но има разлика да ти направят иск за 100 хил. като физическо лице и като фирма). Това възпира много хора да се осмеляват да пишат разследвания и критични публикации. Съдебните разходи и разкарване по съда с години са вид репресия, особено ако няма основание.

– Кой те подкрепи в тази битка досега?

– Подкрепиха ме читателите, които ми пратиха дарения за съдебни разноски. Подкрепи ме Мрежа „Свободно слово” по инициатива на Еми Барух. Направихме пресконференция заедно, на която изнесохме данни за съдебно преследване и срещу сайта „Биволъ”.

Половин година по-късно, Петя Славова заведе ново дело срещу мен, този път не гражданско, а Наказателно дело от частен характер.

Има много колеги, които са правно неграмотни, трябва да знаят, че могат да бъдат обект и на граждански иск, и на наказателно дело от частен характер. При това дело – засегнат от публикация може да претендира, че журналистът/издателят са нарушили НК, и трябва да го докажат в съда.

Второто дело срещу мен е абсурдно и предизвикано само, за да  бъда тормозен и сплашван. Ще разкрия подробности за него, след като мине първа инстанция и ще опиша с какви абсурди занимават съда и как той ги разглежда съвсем сериозно.

– Получавал ли си заплахи… за живота си?

– Сега не съм, но той и Манджуков не е получавал.

Чрез трети лица до мен е стигала информация, че „въпросът може да бъде уреден”. Нищо не искам да се урежда. Има съд. След като Петя Славова заведе срещу мен второ дело, се случи така, че започнаха да идват информации за измами, свързани с нейната банка. И аз ги описах в нови публикации. Така и така ме съди, аз продължих по темата. И се получи нещо като комулативен ефект – засегнати от нейната банка в разни странни казуси взеха да ме търсят и да носят документи.

– Разкрил си схема с адвокат-фантом. Четох за абсурдите, които описваш в българския съд… Разкажи ни.

– Тъй като никой не ще да пише за банки и драстични измами, за които на хората не им се вярва, ме търсят мен и ми разказват потресаващи неща. Описах още 2 случая.

Първият беше уникален за съдебната практика в България.

Една от фирмите на Манджуков е осъдила банката на Петя Славова в Софийски градски съд да й изплати 9 милиона лева с лихвите за изчезналите през 2010 г. пари. Майката на Манджуков е наследница и продължила делата. Банката обжалва. Делото се гледа в Апелативен съд.

В уречения час делото започва, председател на съдебния състав е не кой да е, а временно изпълняващият длъжността шеф на Софийски апелативен съд – Стефан Гроздев. След като двете страни приемат да започне делото – в съдебната зала влиза друг адвокат (трети) и заявява на съдията, че вече той представлява фирмата, а настоящият адвокат е уволнен. И предоставя документи за това.

Адвокатът на фирмата протестира и моли да се отложи делото, защото се свързва по джиесема и разбира, че не е уволняван. Но съдията приема „документите” и продължава делото. След като приема адвоката-фантом за истински, съдията приема от него документ, с който фирмата се отказва от спечелените на първа инстанция 9 милиона лева. (http://e-vestnik.bg/22769)

Въпросният съдия Стефан Гроздев щеше да бъде избран за постоянен шеф на САС. И комисия на ВСС разглеждаше жалби срещу него и обсъждаше защо той има апартамент в Париж. Не му достигнаха гласове да го изберат.

– А вторият случай – как неграмотен циганин от улицата става съуправител на фирма?

– Появиха се още засегнати хора. Втория случай на измама, свързана с Инвестбанк, който описах неотдавна, е за фирма, която е била клиент на банката и също я е осъдила в СГС. Инвестбанк е трябвало да изплати обезщетение за нанесени вреди в размер на близо 1 милион и 200 хиляди лева. Съдия изпълнител запорира сумата по сметките на Инвестбанк.

В този момент, неграмотен циганин, многократно регистриран за кражби, с фалшиви документи е вписан от Агенцията по вписвания като съуправител на фирмата, която е осъдила Инвестбанк.

В същия ден, в който е вписан, банката на Петя Славова открива сметка, внася в нея дължимата сума от 1,19 милиона и 10 минути по-късно я изплаща в брой на каса на въпросния циганин. Всичко това става извън работно време – на  13 август, след 17:00 часа.

На разпити в полицията, въпросният циганин казва, че никакви пари не е виждал – само се е подписвал. За което са му обещали да му платят 1000 лева, а са го излъгали и са му платили 900 лв. (http://e-vestnik.bg/23561/nova-grandiozna-izmama-s-investbank-agentsiyata-po-vpisvaniyata-e-probita-bachva/)

На всички тези измами – полицията и прокуратурата реагират неадекватно.

Досега няма арестувани, разследването не е стигнало доникъде, все едно нищо особено не се е случило.

Познат, който си е имал работа с Петя Славова, твърди, че тя е опасна за капитализма – защото различни случаи, свързани с Инвестбанк, са толкова драстични, че наистина застрашават устоите на пазарната икономика и правовата държава. Само цитирам. Според мен всъщност прокуратурата е опасна за капитализма и правовата държава, а не Петя Славова.

– Има ли смисъл да водиш тази битка? Може би няма да има резултат… защо ти е изобщо да го правиш?

– Ами като няма институции, които да реагират, остава ние, журналистите, да разкажем какво се случва. Аз няма какво да губя. Мен ме съди Петя Славова по две дела. Намират ме хора, които са засегнати от измами и аз описвам тези истории. Ей го, сега има още един случай, който ще опиша. И почва да ме е страх, че ще има още, и още – аз вече се чудя докога ще ги описвам.