Иво Беров: Нашествие

Иво Беров, ivremena.com

Има доста начини за спиране на бежанската вълна. Но ето един причудлив на пръв поглед. Бежанците искат в Европа, нали така. И се мъчат по морета и по суша да я достигнат, нали така. Ами тогава вместо да се мъчат да се докопат до Европа, защо Европа да не се докопа до тях. Вместо те да ходят до Европа, Европа да отиде при тях. Ще им бъдат спестени хиляди зорове, мъки и неволи, а най-вече – човешки живот.

Още повече, че Европа вече е била при тях. При бежанците.

Ах, лошите колонизатори покорили и заробили със своите топове и пушки милите, добри, доверчиви, простодушни, невинни и природосъобразни туземци. Отива един испански кораб със сто души личен състав, от които половината моряци, половината войници в Африка, петдесетте войника слизат на брега, забиват някъде дълбоко, дълбоко из тъмните дебри на Анголската джунгла, залавят едно триста- четиристотин туземци, оковават ги, качват ги на корабите и ги продават в Америка.

Абе аланкоолу, абе мисъл недомислена, абе съчинение недосъчинено, абе приказки под шипковия храст. Как петдесет души, въоръжени с мускети, дето се зареждат през три минути, ще докарат триста роби от дълбините на Анголските джунгли, ти за това помисли бе, недозрейко махленска. Европейците били виновни за робството в Африка. Те го били създали и разпространили. Врели-некипели.

Робството в Африка си съществува от дълбините на времената. Всяка междуплеменна война, а там те са се случвали поне веднъж годишно, е завършвала със заробване на пленниците. А след нахлуването на арабите в Северна Африка (седми-осми век) робството вече не е древен обичай, не е само награда за военни победи – то става търговия, то се превръща в основна стопанска дейност и предпоставка за разцвет на цели племена, държави и държавици. И това се случва цяло хилядолетие преди в Африка да се появят първите лоши европейци.

Никакви испански, френски или английски войници не забиват из мрачните дебри на африканските джунглиq за да ловят и заробват добрите невинни туземци. Европейците си стоят на брега. А от дълбините на Африка робите, вече оковани, биват докарвани от африканци. От победни племенни вождове. Или араби, които търсят нови пазари за изконната си стока – робите.

Така че за черното робство вина имат и европейците – да, разбира се, разбира се. Но вината е основно на арабите и африканците – те са създали робството, те го разпространяват из Черния континент – за африканските търговци на роби европейците са само нови купувачи на старата им стока.

Само че за тия неща не е прието да се говори. Ама защо не е прието ли? Ми те така. В комунистическите държави и времена не беше прието, защото арабите и африканците са потиснати и следователно прогресивни, те не могат да бъдат виновни, виновни са потисниците – капиталистическите империалисти и експлоататори, дошли от Европа. В либералните (многотърпеливи) европейски демокрации за тия неща не е прието да се говори поради недообоснована гузност и пренавита нравственост – да, ние сме виновните, признаваме вината си, ние сме лошите, нали бяхме колонизатори и измислихме фашизма и комунизма, повече няма да правим така, а пък африканците и арабите са деца на природата, те са невинни, или ако имат някаква вина, то тя е простима, защото са недозрели и следователно неподсъдни, също като улавите (то пак вид расизъм, ама кой да се чатне). В Африканските държави за тия неща въобще не се говори, защото това са едни много прогресивни държави и общества, рийшли, с ония ми ти мили, невинни, добри, доверчиви, простодушни и природосъобразни природонаселения, рийшли.

И за други неща не се говори.

Франция завладява Алжир към 1830 година някъде. През 1944 година Алжир е вече френска територия. За всичкото това време населението на Алжир расте. В началото на френското владичество то е между един и два милиона, а после, само за няколко години, нараства до седем милиона. Сега е към 40 милиона.

Как се получава това, след като колонизаторите, както пише в юношеските романи и в комунистическите политикономии, притесняват, заробват, ограбват, измъчват и избиват добрите туземци в завладените земи?

Отговорът се съдържа в две съзвучни и експлоататорски европейски думи, които в голяма степен се препокриват. Едната дума е ваксинация. Другата е цивилизация.

Европейските завоеватели ваксинират децата на туземците, детската смъртност е победена – ето простият отговор на сложната на пръв поглед загадка за прираста на населението. Природонаселенията в завладените земи се разплождат инфлационно, взривоподобно, необикновено рязко тоест, също като при инфлационното разширение на вселената след големия взрив. Толкова бързо се разплождат народите в завладените от Европа земи, че дори жестокостите на звероподобния белгийския крал Леополд Втори (да вярно е, имало го е и това) никак не намалява числеността им.

А освен ваксинация за местните има и писменост, училища, познания, наука, възпитание, образование, всякакви битови и духовни достижения като добавка. Или бонус. А то всъщност не като добавка или бонус, а като основа. Като същина.

Но и за тези неща пак не е прието да се говори. Абе направо си е забранено. Поради изброените вече причини. И поради вездесъщата и много вървежна напоследък политкоректност. И не бива да се произнася една очевидна истина, която преди време никой не е оспорвал тъкмо поради нейната очевидност. Със своите завоевания и със своето присъствие по чуждите земи Европа е разпространила цивилизацията. Европа е цивилизовала дивите африкански, арабски, индийски и индиански племена – това е очевидно, това е неоспоримо и в същото време е забранено да се казва и твърди, поради същите неписани забрани. Сори, хора, много жалим, треперете любители-антрополози и закъснели русоисти (ако знаете какво е това), обаче истината хич никак не е политкоректна.

…

Прочутата обсебване на чуждите природни богатства. Експлоатацията и неоколониализма, тоест.

Хайде да ги видим какви са тези природни богатства. Да ги разгледаме, да ги пипнем, да ги опитаме, да ги помиришем. Миризлива, гадна, отвратителна и безполезна течност, която излиза на повърхността на земята във вид на гадни, отвратителни, смрадливи локви, които отгоре на всичко са и опасни, защото са лесно запалими – това е голямото природно богатство на туземците (няма подигравка в това название, всеки е туземец в родината си). И самите туземци са се гнусяли от смрадливите локви, които сега биват наричани черно злато. Земите и пясъците с черни локви не са стрували нищо, никой не ги е искал, всички са ги отбягвали. Сега всички ги търсят, сега всички ги ценят, сега се избиват за тях.

Защо?

Отговорът съдържа следните имена: Леонардо да Винчи (с идеята за автомобила), Нютон (с математическата му разработка), Рудолф Дизел (сещате се, дизеловият двигател) Никола Жозеф Куно (парен двигател), Николаус Ото (четиритактов двигател), Готлиб Даймлер (газов двигател), Карл Бенц (първият патент за газов двигател). Една поредица от творци и откриватели, ползващи вековни научни открития и познания. Тези хора, тези имена, тези европейци придават стойност и цена на смрадливата черна течност, не шейха с тристата камили, четирите жени и стоте наложници. Нито пък Путин с олигарсите си, с бюджетниците си и с яхтата си за един милиард.

Горките, онеправдани шейхове… През 1974-та година те наистина си повярваха, че са онеправдани. Че алчните лоши империалисти, най-вече американските такива, купуват природното им богатство на безценица. Богатство, което шейховете, също като путиновите олигарси не са мал (способни) сами да извлекат от земята, ами ползват откритията, уменията, познанията и технологиите на западняци и еврогейове. Та се събраха тогава страните производителки и износителки на петрол (ОПЕК) и вдигнаха цената му двойно и тройно. За да има справедливост.

И доста от предприятия на лошите капиталисти спряха да работят, вярно е. И шейховете станаха още по-богати, вярно е. Само че всичките пари, дето спечелиха от прекомерните цени на петрола (след като си купиха по още няколко коли, замъци и златни часовници), те вложиха в банки. В Западни банки, естествено. Също като путиновите олигарси. Защото именно западните банки дават високи лихви, не руските и не арабските банки, доколкото въобще имаше арабски банки по онова време (нали Корана забранява лихварството). Което даде повод на западните банкери да рекат: „Какво ми пука на мен за енергийната криза? Какво ми пука дали парите се водят на Джо, или на Хасан – нали пак са си тук, в моята банка“. А Западните банки даваха високи лихви поради една много проста причина – влагаха парите си в печеливши дейности и производства. А печелившите дейности и производства си бяха пак там, при капиталистите – не в страните от третия свят- социалистически, арабски, африкански и всякакви подобни такива. Така парите от високите цени на петрола се врътнаха и пак отидоха там, където им е мястото – при производителите. ИмА справедливост, наистина. Бедните, тъпите и простите си останаха бедни, тъпи и прости, както и грозните-грозни.

…

Обаче свободата, рийшли. Ах, свободата, ох, свободата, ех свободата и борбата на страните от третия свят за свобода и независимост.

Хайде обаче да се освободим от готовите калъпи и да видим на кой му пука за свободата. На един милиард, триста седемдесет и пет милиона и триста и двадесетхиляди китайци явно не им пука (като изключим може би шепа студентчета, принудени да си траят).

На сто четиридесет и шест милиона триста тридесет и осем хиляди руснаци също не има пука за свободата, или поне на 85 процента от тях. Те си обичат Путин.

Колко ли процента от Българите биха се отказали от разни излишни глезотии като свободата на словото, например, заради едно 1000 лева коледни добавки. Най-вероятно между 60 и 80 процента.

Една малка притча за свободата. Истинска при това. Най-прочутият борец за свобода за всички времена и народи е Спартак, разбира се. (Някои биха го наредили след Сталин, но да си се придържаме към естественото.)  Та, Спартак разбива римските легиони, повежда робите на север, към свободата, стига до Алпите и там… спира. Робите не щат да минат Алпите за да отидат – свободни и щастливи вече – при опушените колиби и землянки на своите съплеменници и при миризливите си женски. Хич не им е притрябвала, значи, свободата, искали са просто да заемат местата на предишните господари.

Свободата, Санчо, и правата на човека са европейски и американски граждански ценности и понятия. Това за ценности за Канада, за Австралия и донякъде за Япония. На по-голямата част от света не му пука за свободата. По-голямата част от света не знае какво да прави с нея, тя му е чужда, тя му е излишна. На руснаците, на арабите и на африканците не им трябва никаква свобода. Тя им пречи, тя им е противопоказна. Какво направи Русия със свободата си от началото на деветдесетте години ? Какво направиха бившите европейски колонии с новопридобитата си след Втората Световна свобода?

Ами като по Швейк – едно голямо в целофан направиха. Първата работа на робите във всички новоосвободени държави, народи и племена беше да се изпотрепят помежду си. Във войната между Алжир и Франция загинаха несравнимо по-малко хора, отколкото в кланетата между самите алжирци. Ами войните в Индия, след които се отцепи Пакистан ? През 1962-ра година Руанда е най-после независима – белгийците си отиват. След тридесет години започват кланетата между Хуту и Тутси. За сто дни са убити към един милион души. Скорост на убийствата, която превишава пет пъти онази в нацистките лагери. И тцъ –американците не са им виновни този път. Следвайки доктрината Труман, след Втората световна САЩ подкрепят национал-освободителните движения във всички колонии, нали колонии имат най-вече англичаните и французите, не американците. Тези неща също рядко някой ги съобразява, не е политкоректно щото.

Фрий Нелсън Мандела, пееше по едно време целият свят – на Запад хипари и чернокожи, на Изток- комунисти и комсомолци, и африкански на юг, разбира се. И Мандела беше най-после фрий. Също и Южна Африка. И само за едно двайсетина години от водеща световна стопанска сила страната се срина до дереджето на своите съседи – изостанала и корумпирана държава от третия свят.

Ами американо-африканската мечта – Либерия. Държава, кръстена „Свободия” заради очакването, че свободните нейни поданици, бивши американски роби, ще заживеят охолно, богато и щастливо, щото нали – вече свободни. Ми не им се получи. Хич, пълен провал. Следват две граждански войни между свободните вече либерийци. Следва пълен стопански крах. Сега Либерия твърдо държи последните места по всички стопански и обществени показатели. Ами Гана? Но хайде стига с примерите. Защото това не са отделни примери за общества, които не знаят какво да правят със свободата си, и за роби, които се изтребват едни други веднага след освобождението си. Това е насока, това е правило и то без изключения. (Аз не се сещам за такива, който се сеща, да ги каже.)

…

Това се отнася и за Европа, разбира се. Разликата е, че след половин хилядолетие лутане, борби, сблъсъци, кървища, мракобесие, дивотии и войни, Европа се съпикяса. Осмисли миналото си и съдбините си, преоцени и пренареди ценностите си, за да бъде, както винаги е била почти, водеща световна сила, догонвана и надминавана в някои области единствено от САЩ. (Русия с нейния Брутен Вътрешен Продукт, по-малък от този на малка Италия, тук да не се бута, барабар Петко с мъжете.)

…

Първата и Втората Световни войни взеха неизмеримо повече жертви от войните в Африка, Арабия, Индия и Латинска Америка не защото тамошните люде са по-готини и милозливи, а просто защото тези войни бяха войни индустриални, а индустриализацията е Европейско явление – дайте на хути, тутси и джихадисти танкове и гледайте какво става. Дайте на руските сепаратисти ракети БУК и гледайте птичкопад, както цинично нарекоха свалянето на граждански самолет самите сепаратисти. Вярно е, че и американците даваха оръжие на муджахидините в Афганистан, но им дадоха само ръчните „Стинг” – да си стрелят по съветските вертолети – не и тежки оръжия, не и оръжия за масово поразяване.

…

Различията при осмислянето на световните явления и в подредбата на ценностите при разните светове и народи води до смайващи различия във светогледа на селяните от иначе обвързаното чрез средствата за масово осведомяване световно село. Докато развитият свят се готви до десетина година да прати хора на Марс, в неразвитите светове разни молли обясняват по телевизора как земята не се върти, защото като се издигне нещо във въздуха рийш ли, земята под него не се изплъзва, рийш ли. Това що се отнася до науката и познанието. Докато в развитите страни нежеланите погледи или ласки, да не говорим за потупвания по задника са подсъдни, защото се приемат за полово посегателство, в изостаналите страни изнасилването на малолетни под прикритието на брак с деветгодишни (щото и Мохамед имал връзка с деветгодишна) си е напълно законно. Докато в развития свят се грижат за правата на кучета, магарета и всякакви животни – да ги биеш, нараняваш и тормозиш, да ги оставиш да гладуват или да живеят в мръсотия е подсъдно, в изостаналите държави се отнасят към жените като към животни, като към непълноценни същества, в най-добрия случай като към полухора, това според законите на Шериата. А моллите пък обясняват как точно трябва да се бият жените. Наука, рийш ли. Неразвитият свят, обаче, поради някакви чудни кривини на човешките разбирания смята себе си за нравствен и обвинява в безнравственост развития.

Въпросът е: Могат ли тези два свята да съществуват заедно? Едните да си пращат хора на Марс, другите да си стоят върху неподвижната земя, а онези, които не могат да определят кой прав и кой е крив (като доста българи), да не подскачат твърде високо, че току-виж земята се изплъзнала изпод краката им.

На пръв поглед могат – правили са го досега, макар и с променлив успех. Но се появи една новост – и тя измислена от европейци, разбира се, която вместо да обвърже различните люде в единно световно село, съвсем неочаквано и неусетно, по извъртян един начин, започна да ги разединява.

Защото хората от оня – третия и четвъртия, от изостаналия свят, започнаха да гледат и да виждат по телевизора как живеят хората в развития свят.

С всичките им удобства и придобивки – с колите и хладилниците им, с пералните, самолетите, компютрите, джиесемите и джипиесите им, с неизброимите им джаджи, със свободолюбието и с чувството им за свобода, с гражданската им самоувереност и нетърпимост към неправдите, с предприемчивостта им, с борбеността им, че и с примамливите им женски голотии. И покрай неизбежната завист и неизбежната злобата – чувства, за които не е политкоректно да се говори, сякаш истината е длъжна да бъде политкоректна – избива и един неизбежен въпрос. Защо ние живеем така – питат хората от недоразвития свят, а ония – добре. И как сега да обяснят богатите шейхове на своите простодушни (не е политкоректно да се казва тъпи), изпосталели и одрипавели сънародници тая неправда. Как да обясни Путин на своите впиянчени поданици защо в Якутия, която е пълна с диаманти и през която минават основни газови тръби, хората нямат канализация и изхвърлят лайната пред домовете си.

Могат ли те каза: „Ами ние сме рентиери, не работим, само лаламе, дрънкаме с оръжия, злобеем и живеем от мръсните кални течности под нозете ни“? Могат ли те каза: „Нищо не може да замени свободния труд на свободните хора в свободните страни – затова те са богати, а ние бедни, и за да станем като тях, трябва да променим обществото си. И тази промяна трябва да започне с оттеглянето ни от властта“?

Разбира се, че нямат да кажат подобно нещо. Никогиж. Въпросът, обаче си остава. „Защо? Кой е виновен?”

И отговор се намери. Толкова тъп и първичен, колкото и хората, които му вярват.

Виновна е Америка. Съединените Американски Щати са виновни, а също и Европа, защото им се подчинява. Американците нападат чуждите държави, те нахлуха в Украйна, не руснаците. Те са виновни за войните в арабските страни, защото се намесват. Като са виновни едновременно и за това, че се намесват, и затова, че не се намесват. Виновни са за това, че нахлуха в Ирак, но са виновни и за това, че се оттеглиха от Ирак. (Докато най-близо до истинската им вина е май е тази, че се оттеглиха след като нахлуха.)

…

Като цяло развитият свят сгреши в преценките си, изхождайки от книжното убеждение, че свободата, равенството, законността, правата на човека и всички останали демократични придобивки са изконни човешки ценности към които се стремят всички човешки същества, защото са човешки същества и тия неща са им вътрешно присъщи. И следователно потиснатите народи в арабските държави са се разбунтували срещу диктаторите и угнетителите, защото искат свобода и човешки права – пукнала се е значи, арабската пролет. Нищо подобно, оказа се. Това не ви е Париж от 1789, след един век просвещение. Нито са нежните революции в Източна Европа. Нито оранжевата революция в Украйна, която избра Европа пред Азия и която се осмели да защити с кръв избора си.

Това оказа се, са хутите, които си отмъщават на тутците. Потиснатите иракски сунити, бивши гвардейци на Саддам, които си отмъщават на шиитите и на американците, и които взеха властта, защото аллаху акбар и защото Обама си оттегли аскера.

…

Нашите журналисти са толкова ограничени и тъпи отвътре, колкото изглеждат нахакани и отворени външно. Те никак не се досещат да покажат какви са, разгеле, тия бежанци, които дойдоха в България. Какви са тия хора, които заживяха в земите ни. Те не се досетиха и никога няма да се досетят да зададат на бежанците ония въпроси, които биха показали какви са убежденията, вижданията и ценностите им. Кой, според тях, е виновен за войните в държавите им, те на коя страна са, какви са според тях, демократичните ценности, какъв е техният смисъл, има ли полза от тези ценности, те какви ценности биха защитавали, трябва ли една държава да бъде светска, кои закони биха спазвали – тези на шериата, или тези на страната, която ги приема. Вместо това журналистите питат: „Откъде идвате, къде отивате и как е хавата при вас?”. На което следва неизбежното „Идваме от Сирия“ (щото така е най-изгодно да се приказва), „Отиваме в Германия“ (ясно защо), „а пък хавата при нас е кофти“ (това пък защо ли?…).

Лошото е, че и западните журналисти не задават тези въпроси. И за да разбере какво наистина се случва, човек трябва да гледа малкото истински репортажи. Които не са политкоректни, разбира се, защото истината, колко жалко, язък, въобще не е политкоректна.

И какво вижда човек? Млади, яки здравеняци, които се разхождат самоуверено по перона в една унгарска гара, говорят по джиесемите си и чакат влака да ги откара в Германия. Междувременно полицаи и полицайки с приветливи лица им подават закуски, храна и вода. Изненада, обаче. Младите яки здравеняци с нескрито презрение и погнуса хвърлят и храната и водата на боклука. Защо ли ? Ми като не са гладни – да ги дадат на някой друг– и в Унгария има бедни хора.

И какво още вижда човек? Млади, яки здравеняци слизат от автобусите в един европейски град. Една руса репортерка ги пита неизбежното репортерско и доста русо : „Откъде идвате, къде отивате и как е хавата“. И тогава един от яките мургави здравеняци отговаря на въпроса с въпрос : „А ти защо не си се покрила. Кого искаш да съблазниш с тия дрехи?…”

Стъпило-нестъпило якото бежанче в Европа, и вече налага своите шериатски правила. Не устискало барем малко да почака – да се огледа, да се уреди, да полицемерничи от приличие, от кумова срама да се съобрази с хората, от учтивост барем да покаже благодарност към тези, които го подслоняват. Ма не, защо да показва благодарност. Те, европейците, те са му длъжници. Защото са били робовладелци, колонизатори и потисници. Защото се възползват от природните богатства на несполучилите държави. И защото са гяури, разбира се.

И още. Тръгнали бежанците пеша към Германия. Жените – в отделна върволица. Натоварени като магарета – носят деца, носят денкове. Мъжете не им помагат. Че жените нали са за това – да раждат и да мъкнат товари.

И още. Бежанци слизат от кораб на гръцкия бряг. Но някак неочаквани бежанци. Млади, яки, мургави, самоуверени и нахилени (щото сполучили да се доберат до Европа, вероятно) юнаци. Много такива юнаци. Тълпа. Само мъже. Ако човек е генерал, например, или военен маниак, със сигурност би си рекъл „ дай ми ги тия да ги въоръжа и обуча, и ще завладея която държава посочите”. А през главата на обикновения човек неволно минава друга една мисъл – подличка може би, неочаквана, малко срамна, неприемлива и при всички случаи политически некоректна: Абе тия млади, здрави, яки и нахакани юнаци, защо не се въоръжат и не отидат да защитават ценностите си – при Башар Асад, ако са за него, или при джихадистите, ако са тях, ами са зарязали родината си за да ходят в Германия. (Не другаде, ами в Германия.) Дали пък не са като някогашните хипари, нещо като деца на цветята, които се противопоставиха на насилието и войната ? Ама нещо не мязат на хипари и на деца на цветята.

Защото хипитата се отнасяха с търпимости и разбиране към всички вери и светогледи, освен към насилническите. А тези хора приемат само една вяра и само един светогледq и той е насилнически. А какви са им въобще ценностите ? Защо искат в Германия, а не в България, Македония, Турция, Франция и Унгария – все мирни държави, нали бягат от войната. И човек започва да се досеща за техните ценности – искат да живеят гот и затова се натискат за Германия. Нищо лошо, това желание е съвсем човешко и разбираемо, всички люде са такива. Да живееш гот – това дори не само човешко благо – това е благо за всички млекопитаещи, гръбначни, безгръбначни, ракообразни и мешести. Какво ще се получи, обаче, ако всички, които искат да живеят гот тръгнат към Германия. Дали ще се получи като с Америка преди двеста години – с нейната свобода, равенство, предприемчивост, производителност и успешност. Чакайте бе, ама нали американците бях лоши, нали бяха експлоататори, потисници, империалисти и нравствено пропаднали. Докато преселници не са. Как тогава да им се получи като в Америка. А?

…

Това е нещо като Стокхолмски синдром в европейски мащаби. Психария някаква. Юнг, Фройд и Адлер взети заедно. Бившите потиснати, угнетени, експлоатирани, унизени, бити, избивани и пребивани роби страстно се стремят към своите господари. Искат си ги отново. Индийците напират към Англия, алжирците – към Франция, конгоанците – към Белгия, мексиканците – към САЩ, либийците, когато им позволят – към Италия, и всички заедно към доскоро най-расистката държава на всички времена и народи – Германия. Така яко напират, че подлагат на опасност живота си. И сега, ако един мексиканец падне от разделителната стена и си изпотроши кокалите, кой е виновен? САЩ и Обама, разбира се. Щото са издигнали стената, вместо да пуснат в страната си всички мексиканци, които искат да живеят гот. И ако един баща е натоварил детето си в някоя продънена лодка за да тръгне от Турция (защо пък бяга от Турция, нали в Турция война няма) към Европа, а лодката потъне и детето се удави кой е виновен? Обама, разбира се. И европейците, които му се подчиняват. Ако ви звучи идиотски това обяснението, то е защото това си е идиотско. Което не му пречи да си звучи.

…

Европа е виждала и други бежанци. Белогвардейците, например. Само че те са воювали, защитавали са ценностите си, загубили са и са побегнали за да спасят каквото е останало. Живота си, преди всичко. И Европа, и Америка, най-вече Америка са видели много преселници. Дори не стотици хиляди, а милиони. Но те, всички те, са имали една много съществена особеност. Приемали са правилата, законите, обичаите и ценностите на държавите и обществата, които ги приютяват. Искали са да се приспособят, да станат част от тези общества. И са успели. Арменците в България, например, не са натрапвали на българите своята Църква и своите обичаи, нали. Новото поколение преселници, обаче, са съвсем друго нещо. Те се стремят да наложат своите правила и закони на обществата, които ги приемат. И страшното е, че все по често успяват.

…

И това все повече прилича на нашествие. Оня – неразвитият, изостаналият, неуспешният, проваленият свят – арабски, руски, всякакъв, започна да се нахвърля върху успешния – свободния, творческия, производителния. По всички възможни начини. Би пробвал и с война, ако би съществувала и най-малката вероятност да успее чрез война. Европа и НАТО не са беззащитната като Украйна, обаче. (Пък някои още се чудят какъв е смисълът на НАТО.) Дори Северна Корея се вдъхнови и започна да се заканва на Южна. Но като не може с война, тероризъм и мракобесническа пропаганда а ла Путин, има и други начини. Тях още Кадафи ги измисли и предсказа.

…

Европа е крехка и заплахи дебнат отвсякъде. Ето една съвсем вероятна възможност. Бежанската вълна и стопанското преселение да докарат на власт крайнодесни партии в няколко европейски страни. Това стига. Край с европейската мечта. За огромна радост на Путин.

…

Залисано във всекидневието си, човечеството не си дава сметка за огромността на явлението. Напредъкът не е предопределен и задължителен. Цивилизационните провали са много по-често срещани от успехите. Западната цивилизация – онази, която се готви до десетина години да прати хора на Марс е нещо силно и в същото време много крехко, тя е нещо уникално, тоест единствено и затова е изключително ценно, и то ценно не само в световни измерения и дори не само в планетарни измерения, но и във вселенски измерения – негли в цялата ни галактика досега не е открит никакъв признак за друг вид разум или неразумие, освен земният и цивилизационният.

Това единствено, силно, но и уязвимо нещо – земната цивилизация, трябва да бъде защитено от настъпващото варварство. Защото не би било чак пък толкова невероятно, ако вместо да обикаля планетите, човечеството започне да обикаля като улаво около някой паднал от Марс загладен черен камък (звучи стопански обосновано даже) заради хатъра на откачени проповедници.

…

Какво бива и трябва да се направи

Първо: Бива и трябва да се направи ясно и строго разграничение между наистина нуждаещите се от помощ бежанци и стопанските преселници (икономически емигранти). С права и задължения съответстващи на разграничението.

Второ: На получилите убежище бежанци и стопански преселници ясно и недвусмислено трябва да се каже и да се втълпи, че са длъжни да спазват законите на страните, които са ги приели. И не само да се каже, но и да се направи. Нулева търпимост към всякакви шериатски, верски и племенни отклонения от закона. Нулева търпимост към обособени и затворени общества с противозаконни адети и обичаи (женитба или годеж с непълнолетни, насилствени бракове, забрана на жените да учат и да работят, възпрепятстване на свободния избор на вероизповедание, забрана на определени предпочитания и лични връзки). И да бъдат забранени бурките – като знак (символ) на изостаналостта и мракобесието. Впрочем за бурките може да се спори, но за всичко останало – не. И който престъпи законите и наруши правилата – вън от Европа, без никакви предупреждения, молби, уговорки, извинения, съжаления и всякакви подобни политкоректни условности.

Трето: Толкоз. Европа може да приеме определен брой преселници – нека бъде определено колко и колкото-толкова, повече да не се допускат – това не ти е автобус 204 през тошовските времена, та да се разтяга според броя на пътниците. (Бежанците, истинските бежанци, са друго нещо, те бива да бъдат приютявани). Европейските граници, там където трябва, където са най-уязвими да се защитят със стени и ограждания, така както САЩ издигна стени по границите с Мексико. Но със стена или без стена към незаконните преселници да се постъпва като към незаконни преселници.

…

И ето, че стигаме до основното и най-важното. Трябва да бъде унищожена първопричината за сегашните злощастия и преселническите вълни – така наречената Ислямска Държава и всяко друго подобно образувание. Колкото се може по-скоро. Стига мрънканици, изказване на безпокойства и съжаления, призиви да се вземат мерки (стига с тия мерки бе, война с ИД, какви други мерки пуйчите), стига бездействие а ла Кристалина Георгиева и ООН, стига празни приказки и полуучебни бомбардировки отдалеч. Докато мъдрите се намъдруват главорезите режат глави и освен всичко друго унищожават безценни исторически паметници. Светът се нуждае от генерал Шварцкопф, не от поредното обсъждане на поредните комисари в поредната комисия. И този път Пустинната Буря трябва да бъде доведена докрай, не да се подгони Саддам и да се зареже гонитбата по средата като преди „щот сме възпитани, а те сами ще разберат, че Саддам е лош и да го свалят”. Не, сами няма да разберат, а и да разберат, няма да го свалят.

Или под натиска на разни дълбокоумци да си оттеглиш войската от Ирак, както направи Обама, без въобще да е довел докрай започнатото.

Човечеството има спешна нужда световен полицай, пък наречете го и жандарм, пък наречете го и ченге – това е положението.

И ако Америка поради някакви причини – политически свян, съобразяване с общественото мнение (какво ще рекат чичо Стойчо, кака Ленче и Ноам Чомски), изборни нагласи, ново затваряне в себе си (изолационизъм) или каквото и да било друго се откаже от призванието си на световен жандарм, то мястото й тутакси ще заеме някой нахалник и разбойник като Путин. Намесата му в Сирия е първото и засега единственото му умно политическо действие. Печелившо отвсякъде. Хем защитава своя човек – Башар Асад, запазвайки влиянието си в Сирия, хем се препоръчва като пазител на общочовешки ценности, хем светът позабравя за властовия произвол в Русия, за престъпленията му в Украйна и за свалянето на гражданския самолет. И Джон Кери няма защо да съска със закъснение – Америка да не беше преотстъпвала на Путин задълженията и призванията си.

…

Пак за оня причудлив начин, който би могло да бъде прекратено бедствието с преселниците – вместо те да ходят в Европа, Европа да отиде при тях. Явно тия държави, общества и народи, които произвеждат бежанци не могат да се оправят сами. Нека тогава оставят другите да ги оправят. Нека ги оправят успешните и развитите. Да се върнат в предишното си състояние на покровителствани държави (протекторати). Разбира се, сегашните техни светски и верски върхушки ще ревнат до възбог от родолюбско и набожно рвение – нали ще трябва да загубят властта си. А дали ще бъде по- добре или по-зле за поданиците и подчинените им? Дали ще бъде по-зле за милионите приравнени до скотове и орна пръст жени? (Ори, тоест онождай жената като нивата си, нали такава е препоръката на Корана.)

Тук бива да бъде припомнена, по примера на недомлъвките за търговията с роби, още една световна измишльотина – как Фернандо Кортес завоювал Мексико и победил многохилядната му армия само с 600 конкистадори (завоеватели). Щото ацтеките и добрият им, лековерен вожд Монтесума взели белите за богове, защото се уплашили от невижданото животно – коня и всякакви подобни щуротии, писани по книги и показвани по филми. Абе ей, аланкоолу, как може да се вярва на такива детинщини, бе. Монтесума въобще не е бил умствено недоразвит, чалнат или улав, влязъл е в откровена война с Кортес, защитавал е империята си. Как с шестстотин мускета (всъщност са били по-малко), дето се зареждат през три минути и с три-четири топчета ще превземеш империя със стотици хиляди жители и десетки хиляди, въоръжени с остри мечове от обсидиан и със смъртоносни прашки воини.

Отговорът на загадката е другаде. За многобройните местни племена, заробени от Монтесума, Кортес е бил освободител. Те са го подкрепяли по всички възможни начини – и като воини, и като водачи, и като разузнавачи, а също с всякакви доставки и помощи. (Източник – Бернал Диас дел Кастильо – участник в похода, който пише за него в книгата „Истинската история за завоюването на Нова Испания”.)

Една живописна и показателно подробност от тази книга. В Мексико Кортес се натъква на странни едни затвори, нещо като кошари, само че с хора вътре. За разлика от другите затвори, обаче, в тия кошари-затвори затворниците били хранени на корем. Колкото си искат ядат, даже повече. И въобще не били карани да работят. Защо ли ? Ами защото били за угояване, не за работа. Затвори – развъдници на човешко. Човечарници. Как ли тия хора за угояване са посрещали суровите завоеватели на жестокия Кортес, а? Как мислите ? Ако мислите… А дали пък не би трябвало подобни човечарници, каквито в иносказателния смисъл има навсякъде по света, да си бъдат оставени на мира. Да си угояват там хората и да си ги ядат, щом такъв им е обичаят. Има ли право развитият свят да им се намесва под предлог, че е развит. Да нарушава културното многообразие. А ?